Туризмът загуби 800 милиона лева

Френетично, непредвидимо, турбулентно - каквото и определение да изберем, лятото на 2020 г. ще се помни дълго. Това бе сезон извън клишето, плановете, традицията. Сезонът на незапомнения срив, на големите проблеми, но и на смелите и последователните. Това е сезонът, който и най-големите анализатори и професионалисти не успяха да предвидят, да подредят и да спасят с тактики от миналото. Пандемията нанесе тежки удари на тазгодишния ваканционен туризъм по целия свят, България не бе изключение.

Лятното туристическо време у нас започна чак в края на юни, но почти без туристи в пенсионна възраст, които са най-застрашени от заразяване с коронавируса. В предишни години именно те бяха важен източник на доходи за по-реномираната част от хотелската база по Черноморието в началото и в края на летния сезон. Близо 800 милиона лева са загубите на туристическия бранш от нереализираните почивки на западни туристи у нас. Това показват данните на Института за анализи и оценки в туризма. Въпреки че българските почиващи бяха много активни това лято, те не компенсират загубите на туристическия бранш. Въпреки че от 1 юли започна да се прилага намалената ставка на данък добавена стойност от 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги, част от бизнеса остана недоволен. "Тези 9% всъщност не са 9%", твърди Емил Коларов от Сдружението на ресторантьорите. Желанията на бранша били съвсем различни. "Ние не получихме облекчение, а усложнение", казва Коларов. 

Стремеж

За половин година в стремежа си да защити иначе спорните си интереси, гилдията на ресторантьорите и хотелиерите успя да се превърне и във вечно недоволния галеник на правителството. Те използваха протестите от началото на годината, предизвикани от масовото недоволство срещу промените в Наредба Н-18 за касовите апарати, за да прокарат исканията си и за по-нисък ДДС за бранша. Още през януари, въпреки че държавата и предприемачите уж се разбраха за текстовете на спорната наредба, протести не само имаше, но и се стигна до блокада на ключови столични булеварди. Освен за прецизиране на текстовете и отлагане на сроковете в подзаконовия нормативен акт, хотелиери и ресторантьори настояха да се сформира работна група за обсъждане на възможностите за въвеждане на диференцирана ставка по ДДС за храните и сектора на обществено хранене и развлечение, категоризирани по Закона за туризма - 9%, каквато според тях е практиката в ЕС. Такава работна група конкретно за ставката по ДДС не бе сформирана и темата се измести от дневния ред. 

Подновяването на сагата с намаляването на ДДС за определени сектори предприеха "Обединени патриоти" в началото на май, когато внесоха в парламента предложение за 9% ДДС за заведенията за хранене. Тогава от ГЕРБ коментираха, че подобна радикална промяна не е актуална. Седмица по-късно обаче премиерът се огъна и изненадващо обяви, че се е разбрал с Асоциацията на заведенията в България и с Българската хотелиерска и ресторантьорска организация ДДС за храните от първа необходимост да бъде намален на 9% от 1 януари 2021 г. После предложението претърпя няколко промени, но общата идея се запази, като се включиха книгите, детските храни и памперсите. Въпреки че по казуса се говори дълго и упорито, едва между двете четения на промените в Закона за ДДС ресторантьори заговориха, че искат по-ниска ставка и за виното и бирата. Предложението отново направи Валери Симеонов, но то бе отхвърлено от парламентарната Комисия по бюджет и финанси, а след това и в пленарната зала. В крайна сметка, под натиска на бранша, Бащицата отстъпи и ДДС бе намален през есента и за доставката на храни по домовете. Обещаното и очаквано изсветляване на сектора обаче така и не се случи. Затова и изобилстваха примерите за фрапиращи цени на шезлонги и чадъри.

Усещане

Поради неяснотите, свързани с пандемията, сезонът започна с месец-два закъснение, като едва от средата на юли и през август се усети по-сериозно раздвижване по курортите. Като резултат се наложиха някои нови тенденции. Промени се съотношението между дела на организирания и на индивидуалния туризъм. Слънчев бряг, като най-големия български курортен комплекс, е изцяло зависим от масовия туризъм, от наличието на организирани от туроператори чартърни полети. В ситуацията на глобална пандемия обемът на организирания туризъм бе сведен до минимум. Това показват и данните от летище Бургас, което oтчете спад от около 80% за най-силните месеци - юли и август, докато чартърни полети въобще липсваха през май и юни. Видима бе промяната в поведението на туристите, които в по-голямата си част бяха индивидуални, пътуващи с личен транспорт. Тази промяна бе валидна в световен мащаб и само времето ще покаже дали ще има завръщане към масовия организиран чартърен туризъм.

Ограниченията на пътуванията до и извън страната оставиха българите в България. Обемът на резервации от нашенци обаче нямаше как да компенсира липсата на организирани туристи отвън. Отсъствието на основни за България пазари като Великобритания и Русия, както и големият спад туристи от Германия, Чехия, Полша и др., допринесе за лошата картина през това лято. Вследствие на международните рестрикции за пътувания почти единствени чужди пазари за България се оказаха Румъния, Полша, Украйна, Чехия и Германия.

Тенденция

Това лято бе доста по-слабо за по-големите наши курорти като Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, като това има пряка връзка и с голямата леглова база. За сметка на това сезонът бе дори по-силен от предишни години за по-малки и отдалечени курорти, тъй като голяма част от туристите предпочетоха спокойствието и по-голямата усамотеност. Неслучайно имаше и тенденция да се наемат места по къмпинги или къщи за гости за сметка на големите хотелски комплекси. Търсенето в повечето хотели бе основно за уикенд туризъм. Тенденцията се запази до средата на юли. През август се преобърна - местата за настаняване по Южното Черноморие се напълниха и заетостта в курортите достигна приблизително миналогодишните нива, но за сметка на спада в оборотите. Преобладаващи бяха индивидуалните настанявания с директни резервации. Българинът се завърна на Черноморието с неколкократни сравнително къси престои. Организираният турист (резервация през туроператор) напълно отсъстваше и нито един туроператор - български или чужд, не успя да изпълни заявения контингент. Ресторантьорите отчетоха ръст в посещаемостта (българите консумират), но намалената ставка на ДДС не оказа влияние.

Полза

Според директора на Института за анализи и прогнози в туризма Румен Драганов пандемията имаше и положителен ефект. Заради нея 80 на сто от българските туристи, които по принцип предпочитаха Гърция и Турция, се пренасочиха към българските курорти. "Макар че по Черноморието общо за юли и август имахме с 2 милиона туристи по-малко в сравнение с миналата година, някои хотелиери в малките морски и планински градчета предпочетоха да рискуват и да отворят, но да съхранят персонала и постоянните си клиенти. И именно те спечелиха в пандемията и в кризата, защото привлякоха български туристи и дори бележат рекорди по заетост на легловата си база с отдавна невиждания ръст от 14%", коментира Драганов. "След пандемията българският туристически сектор не би могъл да продължи да функционира както досега - като управление и собственост. Държавата следва да влезе като инвеститор, трябва да се заложат генерални планове за развитие на инфраструктурните обекти. Всички културно-исторически обекти са държавна собственост, превръщането им в атракции от световна значимост означава да се правят инвестиции - в дигитализация, реклама и маркетинг", коментира Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм. Според нея загубите на сектора по време на летния сезон тази година са 80 процента. "Когато Царевец и Перперикон са толкова познати на света като Акропола и Колизеума, тогава ще означава, че държавата като собственик е успяла да капитализира своята собственост", казва Карастоянова. 

Въпреки стимулите нощувките драстично намаляха

И през септември българските туристи са продължили да подкрепят бизнеса на родните хотелиери. Увеличили са се и нощувките на българи, и приходите от тях. Сривът при чужденците обаче е толкова сериозен, че спадовете в сектора не могат да се компенсират. Това става ясно от данните на Националния статистически институт. След като в условията на пандемията през август българският туризъм регистрира над 20 на сто ръст на приходите от нощувки на българи и 12 на сто увеличение на пренощували българи в местата за настаняване за година, през първия есенен месец трендът продължава. В същото време сривът при нощувките и приходите от чужденци се задълбочава. Постъпленията от български туристи не могат да компенсират драстичния спад заради по-малкото чужденци, се вижда от данните. Приходите от нощувки през септември са 88,1 млн. лв. - с 47,1% по-малко в сравнение със септември 2019 г. Регистрираният ръст при българите е 18,2%, но сривът на приходите от чужди граждани е с 67,5%. Въпреки стимулите нощувките в хотелите през септември намаляват с 42,3% до 1,787 милиона в сравнение със същия месец на миналата година. Най-голям спад на нощувките (с 47,3%) има в местата за настаняване с 4 и 5 звезди.