TTIP вещае мрачни перспективи за икономиките на ЕС
Резултатите от изследване на американски Институт за глобално развитие и околна среда коренно се различават от съществуващите днес оценки
/ брой: 262
Европейският съюз и Съединените щати в момента водят преговори за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTIP), предназначено за по-нататъшното интегриране на техните икономики. Както е обичайно за повечето търговски споразумения, преговорите за TTIP са придружени от серия икономически споразумения за ползите за всички участващи страни, пише БГНЕС.
Сериозни последици се крият за ЕС и неговите членки, тъй като проучванията за TTIP не предоставят надеждна база за водене на политика, тъй като са базирани на неподходящ икономически модел. От американския Институт за глобално развитие и околна среда предлагат оценка на TTIP въз основа на модела на ООН за световната политика. Резултатите се различават коренно от съществуващите оценки.
Според новите данни TTIP ще доведе до загуби по отношение на нетния износ. Северните европейски икономики ще понесат най-големите загуби (2,07% от БВП), следвани от Франция (1,9%), Германия (1,14%) и Обединеното кралство (0,95%).
От намалението на БВП ще пострадат отново най-вече северните икономики (0,5%), следвани от Франция (0,48%) и Германия (0,29%).
Споразумението ще доведе до загуба на доход от работна ръка. Франция ще пострада най-много, като загубите й ще са в размер на 5500 евро на работник, следвана от северните европейски икономики (4800 евро на работник), Обединеното кралство (4200 евро на работник) и Германия (3400 евро на работник).
TTIP ще доведе до загуба на работни места. Около 600 000 работни места ще бъдат изгубени в ЕС. Северните европейски страни ще бъдат най-силно засегнати с 223 000 по-малко работни места. Следва Германия с минус 134 000 работни места и южните европейски държави, които ще загубят 90 000 работни места.
TTIP ще доведе и до загуба на държавни приходи. Приходите от косвени данъци ще намалеят във всички страни от ЕС, като Франция ще бъде ударена най-силно със загуби в размер на 0,64% от БВП. Държавните дефицити ще се увеличат като процент от БВП във всяка страна от ЕС, избутвайки публичните финанси по-близо или отвъд границите от Маастрихт.
С отслабващия растеж на потреблението, печалби не могат да се очакват от нарастване на продажбите. По-реалистична хипотеза е, че печалбите и инвестициите (най-вече в областта на финансовите активи) ще бъдат поддържани от растящите цени на активите.
"Нашите прогнози сочат мрачни перспективи за политиките на ЕС. Изправени пред по-висока уязвимост към всякакви кризи, идващи от САЩ, и невъзможността да координират фискалната експанзия, те ще бъдат оставени с няколко опции за стимулиране на икономиката - увеличение на частното кредитиране с риск за финансови дисбаланси, конкурентни девалвации или комбинация от двете", предупреждават от Института за глобално развитие.
От техните изчисления следват два основни извода. От една страна, резултатите от изчисленията показват, че няма подходяща основа за важни търговски реформи. От друга страна, търсенето на по-голям обем на търговията не е устойчива стратегия за растеж на ЕС. В настоящия контекст на строги икономии, висока безработица и нисък растеж, увеличаването на натиска от доходите от труд би допринесло за увреждането на икономическата активност. Всяка жизнеспособна стратегия, която да разпали икономически растеж в Европа, ще трябва да бъде изградена със силно политическо усилие.