"Цветните революции" и реформите

Румен ВОДЕНИЧАРОВ

След 20 години демокрация в Русия равносметката от управлението на "либерасти" и "западники" е не по-малко стряскаща, отколкото в малката ни България:
- 70 процента от икономиката на огромната страна е в ръцете на чужди компании;
- По БВП Русия е отстъпила от 25-о на 68-о място. Бюджетът е намален 13 пъти;
- Жертвите на криминални престъпления са 140 хиляди годишно, т.е. 9 пъти по-големи от жертвите за цялата война в Афганистан;
- Непобедимата Съветска армия е само спомен. Офицерският корпус изглежда разбит;
- Инфраструктурата е в окаяно състояние;
- Русия се топи демографски - с геноцид на възрастните и емиграция на младите. Населението е намаляло с 10 милиона...
Загубата в студената война показа, че стратегията на англосаксите е била успешна. Това най-добре пролича от речта на президента на САЩ Бил Клинтън на закрито съвещание на въоръжените сили на САЩ през 1995 г.: "Ние получихме Русия като суровинен придатък... И в близките десетилетия предстои да бъде разстроен окончателно военнопромишленият комплекс на Русия, да се разчлени Русия на малки държави чрез регионални войни; да се установят нужните на САЩ режими в откъсналите се от Русия републики. Да, ние позволихме Русия да остане държава, но империя ще бъде само една държава - САЩ!"
Т.е. Бил Клинтън, известен и като "сексуален дегустатор", се оказва достоен наследник на Алън Дълес (от 1945 г.)...

Така че "цветните революции" и реформите

само потвърждават, че този план се изпълнява методично, а руският народ е пред дилемата - или "летален изход" за Руската федерация (по подобие на СССР), или "хирургия" по сталински. Защото ножът е опрял до кокала.
Така че при тази ситуация трябва да се очаква подем на руския национализъм. Великата нация е унижена и както и друг път се е случвало,

ще се намерят млади патриоти, които няма да я предадат

без бой. Затова и размириците в Москва на площад "Манежная" през декември м.г. бяха нещо като предвестие - създава се нова мощна политическа сила, която не приема нито пролетарския интернационализъм на комунизма, нито мултикултурализма на "отвореното общество". Тя ще застави властта да се съобразява с нейните искания, макар някои от тях да противоречат на Всеобщата декларация за правата на човека. Зародишът на новата сила могат да бъдат движения като ДПНЕ (Движение против нелегалната емиграция) и Движение за поддръжка на армията.
Лозунгът "Русские, вперед!" може да се окаже толкова мобилизиращ, колкото в Отечествената война викът "За родину, за Сталину!" А историята показва, че когато руският народ повярва в своя лидер, той става непобедим.
Пропусна ли Владимир Путин момента да стане такъв лидер? От чужбина обвиненията към тандема Путин-Медведев са главно за нарушаване на правата на олигарха Ходорковски, за свободата на средствата за масово осведомяване и за убийството на Анна Политковская. В самата Русия обаче критиката е за другите опасности -

разграбване на природните  ресурси, корупция, битова престъпност

и загуба на суверенитет. Та ми се иска да направя и аналогията с това, което върши тандемът Б.Б. - Цв.Цв. у нас, защото въпросната аналогия просто се натрапва.
Бившият съветник на Борис Елцин до 1994 г. и кореспондент на в. "Правда" Михаил Полторанин, "посипвайки главата си с пепел", вече е категоричен: "Реформите на Елцин изгребаха от социалните обори целия людски боклук и му предоставиха поводите на обществото. И този боклук незабавно си въобрази, че е господстваща каста!"
Защото Елцин започна създаването на  "вертикала на властта" във вид на обърната пирамида и тя е обраснала с корумпирани чиновници, обслужващи олигарсите. А иначе точно Березовски, Гусински, Абрамович, Невзлин, Чубайс и Ходорковски с огромните пари, заграбени от "приватизацията", помогнаха на "Цар Борис" да "спечели" втория си мандат през 1996 г. при, забележете, само 6 процента поддръжка...
Руснаците имат много точна поговорка:" Кто от кого, тот и в того" ("Който от когото, този и за него").
Та включително и заради това още по-подозрителни трябва да са българите към

неустоимото влечение на лицето Б.Б. към политиката

На 30 юни 1997 г. героят на Русия от войните в Афганистан и Кавказ генерал Лев Рохлин заяви в обръщение до Борис Елцин: "Не може да има силна армия в икономически слаба държава". Създаденото от него Движение за поддръжка на армията първо призова за импийчмънт на прогнилия режим и посочи главните опасности пред Русия:
- Разгром на отбранителната промишленост чрез съкращаване броя на стратегическите предприятия, вкл. и на Воткинския завод (за ракети);
- Закриване на стратегическите ядрени сили, в частност - прекратяване на производството на уникалните суперракети "Сатана";
- Социалното унищожаване на офицерския  корпус;
- Отблъскване на страните на СНГ от Русия, най-вече - Беларус и Украйна;
- Разпадане на Руската федерация.
Да ви звучи познато? А генерал Рохлин беше убит...
Другият генерал, който открито обвиняваше Елцин за чеченските войни, беше Генади Трошев. А той беше уважаван и от руснаци, и от чеченци, можеше да бъде избран за президент на родната му Чечня и кавказкият проблем да получи друго, по-мирно решение. Но ген. Генади Трошев загина в авиокатастрофа и за него скърбяха всички, които се надяваха за нова, силна Русия.
Няма да крия - както много други българи и аз хранех големи надежди, че бидейки "силовик" Владимир Путин ще се опъне на англосаксите. Не може да не се признае заслугата му

за спасяването на Русия от разпад

и подемът в началото на неговото управление през 2000 г. беше очевиден. Но част от олигарсите все пак избягаха ненаказани с милиардите си, а другите просто се приспособиха към властта на едноросите.
Имам и лични разочарования - от 2004 г., когато Европа отбеляза 60-годишнината от десанта на съюзниците в Нормандия в края на Втората световна война. Тези, които успяха да сблъскат Хитлер със Сталин, не изпълниха химна на Русия, сякаш те, а не Съветската армия, бяха унищожили 75 процента от въоръжените сили на Германия и нейните съюзници! Президентът Путин изтърпя това унижение и не напусна церемонията, въпреки примера на Евгений Примаков, който през 1999 г. обърна полета на правителствения самолет и се завърна в Москва в деня, когато същите "съюзници", днес - в НАТО, бяха започнали бомбардировките над Югославия... А другото ми разочарование дойде, когато с подписа на Дмитрий Медведев беше преустановено производството на 

200-тонните ракети "Сатана", които обезсмисляха американската ПРО

Аргументът вероятно е, че другият завод е в Украйна. Но мощността на всяка една от десетте бойни глави на тази ракета се равнява на поне 100 "Хирошими". След изтичане на срока на годност на "Сатана" Русия ще остане само с ракетите "Тополь М"...
А САЩ буквално са опасали  Земята с военни бази и навсякъде намират "важни за своите национални интереси" територии. Дори заявиха, че "Каспийско море е жизненоважно за тях". Защо ли? Ами за същото, за което арабските страни и Судан също са много важни - петрола. Примерът на Тунис (60 на сто средна класа) и Египет показва, че революциите стават не там, където положението е лошо, а там, където са подготвени.
 И може би след "цветните революции" по периферията идва ред на Централна Русия и активиране за "смута" на нейните 20 млн. мюсюлмани. Вместо да реагира адекватно на разширяването на НАТО към границите на Русия, Елцин закри руските бази в Куба и Виетнам, а със спирането на офанзивата към Тбилиси през 2008 г. Русия е на път "да получи НАТО" и на южната си граница, което е смущаваща външна политика.
Държавите загиват тогава, когато престанат да се различават лошите от добрите, е казал навремето учителят на Диоген -  Антистен от Родос. И още - "Пазете се от лъжепророци! Те идват наметнати с овчи кожи, но всъщност са свирепи вълци". 
Колко

поучително за нашия доверчив избирател звучи

това предупреждение! Нито една нация, даже с устойчиви цивилизационни традиции, не е застрахована от пагубни епидемии, ако носителят на заразата е безпардонна група авантюристи. Те, оградени с щикове, могат да превърнат народа в стадо безмозъчни скотове, е безпощаден Михаил Полторанин.
Водещи анализатори като Александър Проханов например смятат, че мълчанието на Путин по нападките на атакуващите го либерали създава впечатление, че той се готви да напусне центъра на властта в полза на Дмитрий Медведев. "Дали това е мълчанието на агнето или е мълчанието на тигъра, преди да направи неочакван скок и да разкъса глутницата окръжаващи го чакали", се пита редакторът на в. "Завтра".
Та кой - Путин или Медведев, ще бъде следващият президент на Русия?
Ако се съди по хвалбите на Барак Обама по адрес на Медведев, е очевидно, че той е по-удобен за САЩ - бил голям патриот, защитавал яростно руските национални интереси, рестартирал отношенията между двете ядрени сили в правилна посока и затова щели да му помагат Русия да стане член на Световната търговска организация.
Владимир Путин пък, нехранейки заблуди по отношение на стратегическите намерения на САЩ, нарече най-мощната световна икономика "паразит", явно намеквайки за стопения от кризата валутен резерв на Русия. Това може би вече означава, че конфронтацията с Медведев за президентските избори е неизбежна.
А у нас историята с лиценза на "Лукойл" изглежда свързана с разминаване и напрежение между Путин и Медведев. Защото сам руският премиер беше глобил компанията преди това с 400 хиляди долара. Фактът, че атаката се предприема в разгара на туристическия сезон у нас, като че ли показва, че нашите управници искат Русия да бъде изтласкана от пазара на горива час по-скоро, за да няма пречка територията на България да стане удобен плацдарм при евентуално израелско нападение срещу Сирия или Иран...
Ясно е - в Русия назряват съдбоносни събития, които ще дадат отговор на много въпроси. А предстоящите да се случат неща ще се отразят на битието на българите, особено ако дирижираната русофобия продължи.