Цугцванг

Държавният монополист "Булгаргаз" умело използва политическото безвремие и реши да ни подготви за поредния ценови шок, който се задава от началото на юли. Тогава може да има връх в цената на газа, какъвто не е имало от година и половина. Миналата седмица газовото дружество обяви, че очаква 44,72 лева за мегаватчас. Така цената минава стойността от първото тримесечие на 2020 г., преди договорът с "Газпром" да бъде променен и да се обяви историческото поевтиняване с 40% от 1 април. Тогава мегаватчас струваше 44,04 лева. Спрямо драстичното поевтиняване тогава, когато стойността падна на 25,20 лв. за мегаватчас, сегашната прогноза за поскъпване на синьото гориво 1 юли е със 77,46%.

Краткият 45-и парламент все пак успя да изслуша шефа на КЕВР за цените на електро- и топлоенергията. Тогава депутати предупредиха за цъкащата енергийна бомба. Повечето топлофикации в страната заявиха пред регулатора искания за двуцифрен скок на цените от 1 юли. Най-голямата топлофикация - столичната, иска парното и топлата вода да поскъпнат с 15%. За рекордно поскъпване настояват топлодоставчиците в Габрово - със 138%, във Велико Търново - със 71%, в Перник - с 61%. При електроенергията заявеното от топлофикациите поскъпване е още по-сериозно. До края на юни топлофикационните дружества със сигурност ще поискат и допълнителни увеличения заради устремното поскъпване на природния газ, доставян от "Булгаргаз". Оказва се обаче, че поскъпването на тока и парното ще зависи най-много от цената на въглеродните емисии. При прогнозирани 22 евро за тон, те вече струват до 50 евро. С новата  методика, по която вече се определя цената на парното и топлата вода за година напред, се създават големи дисбаланси, които ощетяват потребителите. Само за година "Топлофикация София" е прибрала 22 милиона лева повече от своите потребители.

Оформя се ситуация цугцванг. Не се очертава полезен ход. Няма да мине без поскъпване на тока и парното, но цените трябва да се пипат точно в навечерието на предсрочните избори. Кой ще се реши да го направи? Да му мисли шефът на КЕВР, който отдавна трябваше да е напуснал поста.