Цивилизацията е в народите, варварщината е в правителствата

Преди 145 години, на 20 април 1876 г., избухва Априлското въстание, родилното петно на нашето Освобождение, еманацията на българския дух, както го наричат повечето изследователи. Официалните чествания по нов стил са на 2 май. Потушаването му е жестоко. На 5 май (ст.ст.) ще станат 145 г. и от Клането в Батак - емблема на Българската Голгота. В днешно време се намериха мерзавци - една българка и един немец, да твърдят "научно", че турското робство е мнимо, а Баташкото клане е мит, литературна измислица, фантазия на художественото изкуство. Големият "успех" на въстанието е отзвукът, който предизвиква в цяла Европа жестоката разправа с българите. Нека припомним само речта на великия писател хуманист Виктор Юго, публикувана във френския в. "Рапел" през 1876 г.

Виктор ЮГО

Става необходимо да привлечем вниманието на европейските правителства върху един толкова малък факт, който както изглежда правителствата не забелязват въобще. Ето го този факт: убиват един народ. Къде? В Европа. Има ли свидетели този факт? Един свидетел - целият свят. Виждат ли го правителствата? Не.

Нациите имат над тях нещо, което е под тях - правителствата. На моменти това противоречие избухва: цивилизацията е в народите, варварщината е в правителствата. Желана ли е тази варварщина? Не, тя е просто професионална. Това, което знае човешкият род, правителствата не знаят. То се дължи на това, че правителствата поради късогледство не виждат нищо друго, освен правото на държавата. Човешкият род гледа с друго око - съвестта.

Ще учудим европейските правителства, съобщавайки им едно нещо: това, че престъпленията са престъпления; това, че по-малко е позволено на едно правителство, отколкото на един индивид да бъде убиец; това, че Европа е солидарна, че всичко, което се прави в Европа, е правено от Европа; че ако съществува едно озверено правителство, то трябва да бъде третирано като диво животно. Това, че в часа, който е съвсем близо до нас, пред очите ни се избиват, опожаряват, грабят, изтребват, колят бащите и майките, продават се малките момичета и момчета, съвсем малките деца, за да бъдат продадени, се разсичат на две, с един удар на сабята. Изгарят се семейства в къщите им. Например, този град Балак [Батак] е смален за няколко часа, от 9 хиляди жители на триста.

Гробищата са претрупани с повече трупове, отколкото могат да се погребат, така че мъртвите разнасят чумата върху живите, които са изпратени в кланицата. Това е добре дошло! Казваме на европейските правителства, че бременните жени се отварят, за да бъдат убити децата в утробата им. На обществените места има купища от скелети на жени, имащи следи от изкормване, кучетата гризат по улиците черепите на млади, насилени момичета. Всичко това е ужасно. Достатъчен би бил един жест от страна на европейските правителства, за да го възпрепятстват. Диваците, които извършват тези злодеяния, са ужасни, а цивилизованите, които ги оставят да действат, са страхливци.