Цецо, много ме кефиш, брато!

Любомир КАЛЕВ

Училищният духов оркестър с барабанчиците, отброяващи марша на пионерския и комсомолския строй, и барабанното начало на песента "Елате, хиляди младежи!", белязала дните на студентско-бригадирските ми лета, май не са забравени. Тогава за строя и шествието, приветстващо партийни и държавни ръководители със седмокласно образование, отговаряха учителите по физкултура. Сега физкултурник е зам.-председател на най-голямата (в НС) българска партия. Какво се е променило? Тогава пеехме, по команда скандирахме, но не подскачахме с лозунг на уста, като новопокръстилите се "демократи", бившите партийци и техните секретари, на първите "спонтанно" организирани митинги, впоследствие озвучавани със записи на патриотични песни.
И водачите с техните апаратчици - вече поувехнали организатори на избирателната ни активност - сигурно са били барабанчици. Нищо лошо (а не "няма лошо") - умението им да вдъхват сплотеност сигурно им е вродено - ако езикът им, вихрещ се на петъчния парламентарен контрол,  прослушван с голямо усилие "от страна на" (от) мен, не беше "компромис на ниво световно равнище" (Каза на водещата "Преди всички" на 24.07.2017 г. председателят на БТПП Цветан Симеонов за административното определяне на МРЗи допълнителното възнаграждение за продължителна работа и професионален опит). Какво чувам ли? Шумно мляскане и сърбане на общоезиковата евротрапеза.
Упадък не е толкова пропагандно, колкото научно понятие. За съжаление партийните ни легии са много под западноевропейските по произношение, ораторска и полемична дарба. Липсата на специална подготовка им отрежда ролята на

повърхностни плагиати

изцяло "фокусирани във фокуса" на наставника. Тук силно оспорваната, вече попрекипяла жизненост на Волен Сидеров е направо изключение, за разлика от неоспоримо скучния и преди, и сега Цветан Цветанов (Цв.Цв.), известен и като "зав.-орготдела" на ГЕРБ. На снимката му като кросов бегач не личат травмите от активния спорт, но много са те в езика на физкултурника. Оправданията, че откликвал на европовелите, както на литературата за партийното строителство, са верни. Резултатите са налице.
Несправяне с друга литература е старият чиновнически припев "имам НА предвид", "повдига НА или става НА въпрос", а също и "до, към и в настоящия момент", вече навлезли и в езика на магистратите, че и на свещенството. Недоразбрал, недопрочел, но поприхванал от онова време, Цв.Цв. още живее със "съответно" и "респективно" - любими паразити на учителя ми по ръчен труд и машинознание. Не приветствам и архаизмите "така щото" (така че), "като как" (как), "иде реч", "става реч", "до степен такава" и "в смисъл такъв", завърнали се триумфално и при него.
Ако трябва да съм честен, Цв.Цв. не е самотен бегач. И колегата му Красимир Велчев, бивш началник на Централния аероклуб при Военния отдел на ЦК на ДКМС, зам.-председател на гербовата парламентарна група, и бившият кмет на Пловдив Славчо Атанасов, а и повечето народни избраници, също са "креативни" с "имам ПОД и ИЗ предвид".
Ресурс, дебат, анонс, формат наред със стартира и инициира, намаля(ва), преценя(ва) и оценя(ва), редуцира (орязва) и минимизира, също са ключови думи в требника на Цв.Цв. Банкови инспектори и касиери, продавачки и счетоводителки гальовно наричат "ресурса" парички, а данъчната Менда Стоянова е за таван на "кешовите плащания" и на "парите в кеш". Нашенският фетиш е на заден план и в говора на Цв.Цв. Забравил за сили, средства, богатства и възможности, той благославя само едно от значенията на английската resource. Звучи водевилно, когато ресурсът, освен финансов и човешки, е времеви, властови и електорален.
И с "анонсира" го чувам да тренира. Преди само в устата на картоиграчите, днес всички, предвождани от познатите ни ударници - инструкторите в орготдела, клатят въздуха с английската announce, която ще рече подемам, обявявам, публикувам, съобщавам, известявам, раз- и огласявам. Напълно излишните, често нечленувани натъртвания "в зала", по подразбиране "пленарна", също не са му чужди. Та къде другаде НС гласува актовете си? На поляната ли?
На върха на езиковата известност е и вицепремиерът Томислав Дончев (Т.Д.), редовно канен в "Преди всички" на раздумка. Какво значи "ресурс" научавам от него на 16.11.2016 г.: "Ако следващи правителства имат достатъчен ресурс, т.е. могат да съберат достатъчно пари (в бюджета), санирането (на сградите) е добра програма." После изяснява и причините за оставката на второто правителство на Борисов. Според него тя е въпрос на "финална отговорност" (!?) и, макар че "компромисът (да се управлява с АБВ и с патриотични и реформаторски блокове) даде добри резултати от гледна точка на България", тя е подадена, защото няма "политическа ситуация от гледна точка на подкрепа". Безвкусно като

модно дефиле с кльощави манекенки

Не ми пълни ръката и Десислава Танева в "Още от деня" на 21.07.2017 г. "И в Европа гледат на земята като стоков ресурс" и затова трябва "да влезнем в детайла... и не на ниво България", а на "ниво Европейски съюз"... да идентифицираме националния интерес", защото "в момента тече комуникация какво трябва да се направи" в поземлените отношения, за което водещата "предполага, че ще имат подкрепата на ниво евродепутати".
Отминавам композициите със "стартира" ("отпочне"), които са по-дълги от влаковите, и спирам на гара "Инициира". От английската initiate - ще рече започвам, слагам начало, провеждам - покълнала в деня за парламентарен контрол - примерно 02.11.2012 г., когато министърът на здравеопазването Десислава Атанасова отговаря на Антон Кутев: "Инициирах с мое писмо въпрос до община Дулово..." Иска да каже: писах на общината да ми отговори. После на хорото се хваща и ОбС в Стара Загора, който щял "да инициира референдум за закриването на полигона в Змейово" - така ми го прочетоха по радионовините в 9 на 28.03.2013 г. - и президентът Росен Плевнелиев с казаното в Тирана на 26.05.2015 г.: "Ние ще инициираме декларация..." "Твърдо ще работим за инициирането на този процес", кълне се и циганският депутат Илия Илиев на 30.05.2015 г. в "Тази събота и неделя" по БиТиВи. Естествено, че е по-добре, ако общинският съвет "предизвика референдум" или "реши да закрие след референдум полигона в Змейово", президентът да излезе с декларация, а Илия Илиев да работи за спиране на ромските кражби. Заразата не спира с повторението "инициирам инициатива".
Влечението към апаратния език е

претенция за ограниченост

Демонстрираме я, когато казваме като Т.Д. в "Панорама" на 16.01.2015 г.: "Ако разсъждаваме на ниво числа..." Или когато точно като него изпълняваме командата "Равнис!" по езикови отпадъци с евроконтролирани наименования за произход. Обикновено това са празни, натруфени фрази, като тези, с които на 23.01.2015 г. ми бистри проектозакона за обществените поръчки, който не бил приет "по време на (през) 2013 и 2014 г.", защото "стартирал процес на консултации" и трябвало да се прецени "дали има документи, от които трябва да се откажем с оглед да се..." И - внимание!: "...от гледна точка на транспониране на директивите нещата са вече готови", а "от гледна точка на политическо виждане законът трябва да е толкова прост, колкото е възможно да бъде..." "Този документ е приет в режим (е плод) на компромис", вдъхновено импровизира Т.Д.
Преди се дразнех, когато по руски модел ни зачитаха и заслушвахме информация. Сега информацията, решенията, питанията в НС, ако не са "в аванс", са винаги "относно". Действията и мерките, ако не са в обяснителен, оправдателен, диалогов или "в режим на мобилизация", винаги се "предприемат" (вземат) в оперативен, консултативен, бърз, спешен, ускорен, неотложен, блиц, дори в екшън порядък. И задължително в къс или кратък "времеви хоризонт, периметър или перспектива". Безконтролното нахлуване на чуждиците е "номадство от отвратителен порядък", а възприемането им е "от масов порядък", ако си послужа с думите на сегашния депутат Антон Тодоров, тогава само политолог, в Дискусионно студио по ТВ "Скат" на 18.06.2013 г.
На 06.07.2017 г. пак се наслаждавам на изтънчената интелектуалност на Т.Д., когато със Силвия Великова (С.В.) обсъждат "действията на институциите на ниво дете", което не ходи на училище. Както частен не винаги е честен, и Европа не е само икона, а и "блудница Вавилонска", така и Т.Д. копира само минусите на новоезика. Просто съм стъпкан от

парада на големите празнословци

в "Преди всички", в първите редици на които въодушевено - като орденоносци по съветско време - маршируват първите ни политици барабанчици - ВИП-събеседниците на С.В.
Ускореният им барабанен бой отмерва поангли(из)чанчването на езика със специалните термини на наукообразната реч. Изглеждаш по-учен, когато даваш преднина - познайте на коя част от двойките: детайл/подробност; позитивен/положителен; номиниран/предложен; комуникация/общуване; интеграция/приобщаване; презентация/представяне; ситуация/положение; локация/място; еманципация/изравняване в права.
Екипът на апаратното просторечие, нахлузен в движение, не може да скрие недоученото в училище. Той е визитката за евроатлантическата им ориентация. Родените да служат раждат продажност и национално обезличаване. И тук катастрофата е по-силна от демографската. Ако продължа по канцеларски, понастоящем "към настоящия момент" и "влизам в обяснителен режим" е черепно-мозъчна травма "по отношение на" (на) всички депутати. Бият се кой по-лакомо да погълне отпадъка. Само че, докато работим по нивите, за тях са перЕспективите да атакуват успешно Малдивите. Не завиждам, не злорадствам, загрижен съм за езиковия им облик, за образа, не за "имиджа" на елита. Казвам го без клишето "в прав текст"(!?) - кръсти му се и Цв.Цв. - и на излизащите в голямото междучасие с двулитрови бири в ръка.
За да не съм само критикар и чистофайник, както казваше баба, ще завърша с чалга разговорното: Цецо, много ме кефиш, брато! Ако не ме разсмееш със "Стартирайте добив!" като рекламата на хербицид по БНР, ще ме разплачеш със "Стартирайте любов!" - последния вагон на старателно композирания черен влак, в който пътуват парламентарни спортисти и треньори. Така е, когато българското ръждясва по резервните коловози на старите речници. Помисли, Цецо, и за Големия срив след Големия взрив, родил не Евклид, а отроче инвалид. След огън и пепел, на това съм свидетел. "И скучно, и грустно, и некому руку подать!", нашепва ми големият М.Ю. Лермонтов.