Цензура в БНР

Велко ВЕЛКОВ, д-р по философия,
зам.-председател на НДУСП, учител

През последните години "Национално движение - учителите за своите права" разработи перспективна концепция за решаване на проблема за учебниците. В различно време и в различен контекст тя бе публикувана в ДУМА, "Труд" и "Монитор". Най-често темата се обсъжда по програма "Хоризонт" на Националното радио. Излъчени бяха мненията на МОН, на Комисията по образованието в НС, на някои изследователски центрове, както и добри практики в столични училища. Тази импровизирана дискусия показа един съществен недостатък: множеството мнения фокусираха в една и съща гледна точка - запазване на статуквото.
Непосредствено след всеки отделен случай се обръщахме към съответния водещ с молба да бъде излъчено и нашето становище, което изпращахме по електронен път. Най-напред Валерия Николова (през 2011 г.), а след нея Нина Колева (2013 г.) и Веселина Миланова (2014 г.) отказаха, без дори да го прочетат. За отбелязване е, че към г-жа Миланова се обърнахме в момент, когато се разбра, че България е на едно от последните места по свобода на словото. Получи се така, че Националното радио, което се обяви за "властелин" на ефира, възприе и ролята на цензор. Случаят се превърна в гротеска, когато чрез журналистката изпратихме писмо до директора на радиото, което тя не предаде. Свързахме се с директора на програма "Хоризонт" Васил Чобанов, но цензурата се ожесточи. Той също не прочете текста, а начинът, по който ни отказа, само потвърди достоверността на международната статистика. Като издевателство спрямо нас приехме негово уведомление, че на 9 юли радиото ще излъчи разговор по темата, но без нас. Удивително е, че инициатори на разговора бяхме ние. Единствено ние поискахме думата, но не я получихме. В същото време реално поканените лица са я получили, без да я поискат. Реагирахме на този нов акт на цензура, но г-н Чобанов цинично заяви, че, видите ли, сега дадохме думата на едни, а ДРУГ ПЪТ може да се включите и вие. Директорът лицемерничи, тъй като много добре знае, че друг разговор няма да има, а ако все пак се състои, ние отново ще бъдем непоканени.
Ситуацията заприлича на гротеска, когато по официален път отправихме официален сигнал за цензура и дискриминация до генералния директор на БНР. Вместо да извърши предвидената от закона проверка и да вземе подобаващо решение, г-н Янкулов с тоталитарен маниер прибра писмото и отказва да отговори. Случилото се е твърде многозначително, за да бъде оставено без внимание.
Първо, разбра се, че свободата на словото в БНР е заключена в чекмеджето на директора. Второ, че става дума за утвърдена медийна практика. Трето, тъй като БНР е държавна медия, г-н Янкулов, който се храни от парите на данъкоплатците, издига цензурата в ранг на държавна политика, като поощрява своите подчинени в тази насока. Четвърто, докато учителите предлагат нестандартно и завинаги решение на един обществено значим проблем, БНР предпочита статуквото, сиреч декаданса. Пето, позицията на БНР е израз на всеобщото пренебрежение към българския учител, когото електронните медии използват само като фон, на който се разиграва драмата на родното образование. Шесто, като налага една-единствена гледна точка, Националното радио се инкорпорира в националната матрица, която методично възпроизвежда прокризисната среда и чрез нея щампова прокризисни субекти. Седмо, сега, когато обществото търси изход от кризата, всяка добра стъпка в тази посока следва да се популяризира, за да намери своите съмишленици и съучастници. В този смисъл укриването на информация вреди. Осмо, действията на директора и неговия екип са дискриминация на неправителствена организация. След като бяха излъчени почти неразличаващите се мнения на министерството и комисията в НС, е естествено и в кръга на добрия тон да се чуе и гласът на третата страна - учителите. Девето, отказът на директора да отговори на официално писмо е злоупотреба с власт, тоест корупция. Десето, за съжаление, образованието не е единствената сфера, където БНР твърдо брани статуквото. Задълбочаваща се криза има и в здравеопазването, където сътресенията зачестяват и става все по-непредсказуемо кога и в коя точка ще се разразят.
Не ми е известен случай, когато по БНР са обсъждани причините и пътят за изход. Нашироко се обсъжда кризисната феноменология, като обикновено се чуват мнения на нейни минали, настоящи и бъдещи автори. Култивирайки убеждението, че случващото се в отрасъла е неизбежно, Националното радио в хор с останалите електронни медии постепенно се превърна в една от неговите причини. Така е навсякъде и във всичко.