Ценков и Маринов преминаха (не)копринения път в руското офроуд рали

Мони ГЕОРГИЕВ

"Цялото ми лице беше в пясък, който по традиция хрускаше между зъбите. Като видяхме река, решихме да спрем. Веднага влязох във водата до кръста и почувствах страхотно облекчение". Това обаче не са думи на бедуин, чакал дни наред да види оазис. Казва ги Иван Маринов, навигатор на Петър Ценков в единствения български екипаж, участвал в 5-ото издание на офроуд ралито "Пътят на коприната". Състезанието от Москва до Астархан носи името на древния търговски път, свързвал Китай със Средиземноморието. За двамата, завършили надпреварата на престижното 10-о място, в онзи момент реката била дар Божи, след като часове наред не са мръднали от седалките на своя "Опел Антара".
И тъкмо след краткото освежаване проблемите се връщат - автомобилът затъва и на помощ се притичва един от МАЗ-овете, който помага на българите да довършат етапа и да бъдат сред 38-те екипажа, преминали финалната линия. "Защо отидохме да си затрудняваме живота там ли? Ами амбиции. Всеки иска да се докаже. Това е едно предизвикателство", обяснява Иван, който със своя партньор само преди месеци успя да завърши успешно и най-престижното офроуд състезание в света - "Рали Дакар".

Българският екипаж на церемонията по връчването на наградите

Ако съдя по страстта, с която говорят за състезанието и за десетките трудности, създадени от автомобила, вече ми е ясно, че дори да не видим двамата родни авантюристи в нова битка с пустините на Южна Америка, със сигурност нищо не може да ги откаже от високите скорости по неравните терени.
"Дакар е нещо много по-различно, не е за всеки. Изисква целогодишна подготовка на най-високо ниво, трябва да си подготвяш нещата още от февруари, след като само дни преди това си завършил предходното състезание. Ние сме аматьори, нямаме толкова свободно време, а и най-вече финанси, за да бъдем отново там", казва бащата на четирима сина Ценков. Споделя, че наследниците му не проявяват сериозен интерес към неговите занимания, но и не ги упреква за това, защото знае, че е опасно да следват примера му поне в офроуда.
Преди 5-ия етап на "Пътят на коприната" пилотът на "РалиРейд.БГ" не е съгласен с наименованието на трасето от Елиста до Астархан - "1001 дюни". Разбира бързо, че не е прав в критиките си - пясъчните насипи наистина са много повече, направо безброй! Те буквално поглъщат колите и те една по една привършват своята борба. Изглеждат, сякаш са претърпели челен удар. Българите признават, че състезанието е доста по-кратко от "Дакар", но е далеч по-натоварващо, навигацията е ужасно трудна. Допълнително организаторите решили да засилят затрудненията по трасето в сравнение с миналата година. В последния ден в рамките на километър те сложили 3 точки на валидация, през които пилотите задължително трябвало да преминат. Така дори в заключителния, по-кратък етап, който традиционно се прави като за шоу на публиката, отпаднали още 4 автомобила. Пепи е наясно, че подобно рали е изпитание на духа и след като човек си прекара наум всичките усилия, които е вложил, е готов на всичко, за да завърши.
"Винаги искаме да сме колкото се може по-напред, но имаше хора, които бяха готови да дадат всичко, само и само да финишират. Поради това няколко автомобила се закачиха с въжета за камионите в последните километри, но успяха да преминат финалната права", припомня си с удивление Ценков. От личен опит знае, че за един любител пресичането на финалната линия е равносилно на победа и точно поради това кара докрай в "Дакар 2013", макар и без да се състезава, заради затъването в дюна, след като и други коли бяха заседнали в нея. И по териториите на бившия СССР закупеният от известния унгарски състезател и конструктор Балаш Жалай германски джип им създава поне по един проблем във всеки етап. "Все пак автомобилът не изискваше много работа в бокса, имаше по 5-6 часа време и за сън", допълва Теодор Николов, един от механиците на екипа. "Най-хубавото на състезанията в Русия е, че полицията никога няма да те остави да се изгубиш. Щом види, че излизаш от очертания маршрут, веднага те връща в правилния път", допълва с усмивка Тео.
Според него местните по традиция имат добро мнение за българите. И макар че за разлика от "Дакар", на публиката й е наредено да стои далеч от трасето, голи до кръста, феновете подкрепяли единствения наш екип през цялата надпревара. Ценков, Маринов и останалите ни сънародници усещат любовта и на организаторите, когато им връчили почетни плакети с думите "Честито класиране в топ 10 на нашите братя - българи!"
Подобни думи пък показват, че гордо развялите на награждаването трикольора нашенци успяват да постигнат това, което не е съумял първият, изминал "Пътя на коприната" - Чжан Цян във II в. пр. Хр. Тогава нисшият китайски чиновник поел по трасето с дипломатическа мисия, но преговорите му за съглашение с юечжите срещу хуните се провалили. С вековете маршрутът се превърнал във важен търговски път на азиатците към европейските народи.
Мисията пък на завършилия "Международни икономически отношения" в УНСС Ценков и екипа му по руските земи обаче не само, че не се проваля, но и е отлична реклама за страната ни.
Когато Ценков видял записалите се, е потресен - конкуренцията е жестока, а поне половината екипажи са професионалисти и доказали се имена, а от водещите тимове само "Фолксваген" не изпратил свои екипажи. Ралито, носещо името на историческото трасе, има все по-силен състезателен характер и се превръща за фаворитите в главна репетиция за "Рали Дакар 2014".
Най-хитър от тях пък излязъл френският ветеран Жан-Луи Шлесер, който с навигатор Жил Пилот победи благодарение на опита си по-младите претенденти за купата.
"Шлесер е стара лисица, но неговата кола - "Шевролет Бъги", е с много по-добри характеристики от нашата. Чисто технически отстъпваме на професионалистите. Това състезание си беше баш за бъги - предницата му е по-лека, а когато имаше нужда да се коригира налягането в гумите, някой трябваше да слиза от колата, за да оправи нещата, докато французинът вършеше това отвътре само с един лост", обяснява 9-часовото изоставане от победителя Маринов. "Опел Антара RR3" на "РалиРейд.БГ", с който Балаш се впусна в "Пътят на коприната 2012" и остана втори, е на път към България, и тук Тео и останалите механици ще му правят редица подобрения, най-вече в окачването, преди колата да бъда тествана на по-маловажни състезания.
И ако возилото заслужава похвали за издръжливостта и челните класирания, какво да кажем за борбеността на двамата, които повече от седмица са се отделяли от него само за по няколко часа сън сред рояци комари, нарушавали сладката дрямка. Всъщност насекомите са нищо в сравнение с проблема, който изникнал още в първия ден. Охлаждането им се повредило, а след като го поправили, се счупила перката и пробила радиатора. Така нашият екип бил принуден да си пусне парното, за да може да създаде по-добри условия на работа за автомобила. На всяко спиране наливали по 10 литра вода в кофички и бидончета, взети от публиката, за да завършат етапа, в който отпаднали най-много - близо 1/3 от потеглилите автомобили. "Добре, че имаше локви и реки", обобщава Маринов и разкрива, че организаторите умишлено спестили на участващите реалните градуси по Целзий, за да не ги откажат от старта.
"Казаха ни, че температурата е около 40рC, но си беше доста повече, можеш да отвориш прозореца, но само за малко. За минути лицето ми стана като на негърче", припомня с усмивка той.
Явно обаче съдбата има пръст за тези условия, понеже те се очертават като идеалната подготовка за следващата голяма цел на Ценков и Маринов - участие на рали "Африка Еко Рейд". Надпреварата преминава през оригиналното трасе на "Париж - Дакар". Съгласни са и да си сътрудничат с друг роден отбор.
"Никога не сме се съревновавали с другите българи, напротив - много по-малки ще бъдат разходите за всички, ако повече тимове си поделят сервизен камион. Все пак най-важно е да участваме", обявява Маринов и сочи за приимер Казахстан, участвал с 4 "Тойоти" и 3 "Хамъра" и с 1 общ камион, който участвал състезателно покрай сервизната си дейност.