Цените на книгите трябва да са по-ниски

ЮРИЙ АНДРУХОВИЧ е украински поет, романист, есеист, преводач и музикант. За него казват, че вече почти 3 десетилетия стоварва върху главите на читателите от цял свят саркастичната си, апокалиптична и карнавална проза и сюрреалистичните си стряскащи стихове. Роден е на 13 март 1960 г. в Ивано-Франковск. Заедно с Виктор Неборак и Александър Ирванец създават концептуалната група за литература и музика "Бу-Ба-Бу" (Бурлеска-Балаган-Буфонада). Живее от 1989 до 1991 г. в Москва и учи в Литературния институт "М. Горки". През това време издава поетични книги. Андрухович е един от редакторите на литературно-културологичното списание "Нетвер" от 1991 г., редовно пише и в други украински издания. Има зад гърба си няколко романа. Редактор е на "Енциклопедия на съвременната украинска литература". Съавтор е заедно с полския писател Анджей Сташук на сборника есета "Моята Европа" (2000, 2001), преводач на украински на Шекспир, както и на американски поети от бийт-поколението. Автор на музикални албуми, сред които е и "Андрухоид", както и на множество текстове на песни. Негови произведения са превеждани на всички европейски езици, книгите му имат по две и повече издания. През 2001 г. получава престижната Хердерова награда за литература - Австрия, и наградата "Антонович" за изключителен принос към украинската литература.


"Българските читатели ме разбират на 100%"



- За трети път сте в София, Юрий Игоревич. Успя ли с нещо да ви изненада българската столица?
- Сегашното ми гостуване наистина е трето поред, но все едно е първото пълноценно за мен като писател. Участвах в литературния фестивал "София: Поетики" - на открита сцена, в парка (Борисовата градина - бел. ред.). Публиката бе доста многобройна, имаше предимно млади хора. А в Чешкия център направих своеобразен дебют - за първи път прозвучаха мои стихове, които написах специално за фестивала в София и съвсем наскоро бяха преведени на български. Те още не са публикувани никъде - нито в книга, нито в списание, а просто звучаха пред публика. Прочетох ги в оригинал - на украински, а преводачката им - Албена Стаменова, ги представи и на български.
- Фактът, че на фестивала тук срещнахте млада публика, означава ли, че именно в нея виждате основните си читатели?
- Младите по-добре и по-живо реагират на чутото като слушатели и май по-често, особено в Украйна, присъстват на подобни събития и литературни четения, които дори се превръщат в един от елементите на тяхната всекидневна култура. Може да се каже, че съм свикнал да се изявявам пред младите. Обикновено, когато общуваш с публиката на живо, това са основно именно такива хора. Но пиша, без да поставям някакви възрастови граници.
- На българските читатели са познати някои ваши есета, а издателство "Парадокс" издаде два ваши романа. Дават ли те, според вас самия, ясна представа за творчеството ви като писател?
- Мисля, че и "Московиада", и "Дванайсетте обръча" дават доста ясна представа за мен като автор. Между излизането на тези два романа в Украйна има над 10-годишен период. "Московиада" бе публикувана през 1992 г. и съдържа свежи, по онова време, впечатления от престоя ми в руската столица от 1989 до 1991 г. Може да се каже, че това са последните седмици и минути от съществуването на Съветския съюз, представени като един ден от живота на един писател. Така се случва, че той от сутринта до вечерта се напива все повече и повече. И не е много ясно дали цялата му одисея е истина или става дума за халюцинации. За мен този роман е сбогуване с империята. Със Съветската империя. Докато "Дванайсетте обръча" е полумитична история за отношенията между двама мъже и една жена - един любовен триъгълник. Но този роман, излязъл в Украйна през 2003 г., всъщност е за това как е убит Орфей...
- А как оценявате съвременната украинска литература?
- Мисля, че е на добро ниво. Най-интересното и може би най-хубавото е, че пишат млади хора - от 25- до 30-годишни. Това е поколение, което се появи в условията на абсолютна липса на цензура. Тези автори нямат изискванията и очакванията, че държавата трябва да ги финансира. Те са независими. За тях е характерна вътрешната свобода. И това е прекрасно!
- На литературните ви изяви се събира наистина многобройна публика - като на рок концерт. Как бихте обяснили това явление?
- Може би с някаква относително нова стилистическа тенденция. Писатели и поети - литератори от по-младото поколение, почти всички дружат с музиканти, имат собствени проекти, които се представят като концерт. В съзнанието на младите това е нещо единно - тоест идват на литературна вечер, за да чуят и определен тип музика.
- Вие обаче можете да се похвалите и с няколко собствени музикални албума.
- Да, засега те са три, имам записи и извън тях. Ако преди изявите ми повече приличаха на рецитиране, сега това дори наподобява пеене (усмихва се). Благодарение на работата с добри музиканти можеш да откриеш у себе си и такива способности... Така работиш върху заложбите си и се учиш заедно с професионалистите. Преди няколко години дори се смеех, когато ме представяха като поет, преводач, есеист и музикант(!). Сега последното го приемам като нещо нормално.
- От музикалния проект "Бу-Ба-Бу" тръгва и прякорът ви Патриарх, който постепенно се превърна в нещо като звание - често ви представят като Патриарха на украинската литература...
- Това е по-скоро недоразумение, защото съм Патриарх само в рамките на нашата концептуална група за литература и музика. Когато я направихме, бях на около 30 години. Свикнах с тази роля и с това, че става дума за пародийно явление. Но наистина, напоследък доста журналисти употребяват по мой адрес този израз - Патриарх на украинската литература. Не че ме дразни, но където мога, уточнявам, че става дума за творчески псевдоним. Има доста украински писатели, които са по-големи на години и биха могли да бъдат произведени в патриарси.
- Прочут сте и с преводите си на украински на известни литературни класици като Шекспир, Керуак, Рилке и др. Какво ви кара да се посветите и на такъв вид творчество?
- Общо взето, става дума за мой собствен избор. Но понякога се случва, както наскоро, да го правя и заради други. Тоест, като ме помолят приятели. Например преди няколко месеца направих превод на "Дванайсета нощ" на Шекспир в рамките на един проект, посветен на театъра в Черкаси (град в Украйна - бел. ред.) Мой приятел, театрален режисьор, който е от Киев, но живее в Германия, пристигна, за да осъществи такава постановка. Наскоро превеждах американски автори и успоредно с това пишех и собствени стихове, които в определена степен кореспондират с тяхната поезия. Тоест, самият живот понякога предоставя такива възможности.
- Романът ви "Дванайсетте обръча" е в тройката на бестселърите в Германия. Защо според вас именно немците толкова харесват творчеството ви?
- Там пазарът е доста голям, защото засяга и Австрия, и част от Швейцария. В това пространство книгите ми са познати вече над 10 години. Има и читатели, които следят творчеството ми. И слава на Бога, че е така.
- Може ли да се каже, че в чужбина ви четат повече, отколкото в родината ви?
- В никакъв случай! Въпреки че неведнъж съм чувал подобни изказвания. Но понеже зная  тиражите на моите книги, и каква публика се събира на литературните ми четения, и доколко ме познават, и дори доколко не ме обичат, все пак Украйна е на първо място във всяко отношение. Въпреки че, ако се съди по продажбите, не може да се говори за големи успехи. За бестселър в Украйна се смята и книга, изкупена в 5-10-хиляден тираж. За страна с население 46 млн. това изобщо не е много. Но ако се съди по броя на присъстващите в залите по време на литературните четения, човек наистина може да остане с впечатление, че писателите в Украйна са истински звезди. Но на мен ми се е случвало да давам автограф върху една моя книга, купена общо с пари, събрани от трима студенти. Мисля, че в Украйна цените на книгите са по-високи, отколкото трябва да бъдат. Предпочитам те да са по-ниски, по-достъпни... И всеки от тримата студенти да може да си купи по една книга, а не една обща.
- Как се формират цените на книгите в Украйна?
- Най-новата ми - "Лексикон", я писах 5 години. В нея са представени 111 града от света по азбучен ред - от "А" до "Я". И издателят е направил една интересна закачка: сложил е цена от 111 гривни (около 10 евро), като авторският ми дял е 11,1%. Въпреки големия интерес, който предизвика излизането й, книгата се продава доста бавно.
- За вас казват, че сте бунтарят, който се превърна в законодател. Как се отнасяте към подобни квалификации и какви закони тепърва биха могли да бъдат утвърждавани в литературата?
- Съгласен съм, че не може да се употребяват такива квалификации безразборно. Да си законодател в литературата е твърде отговорно занимание (усмихва се).
- Вашият колега Виктор Неборак смята, че да си украински поет, означава да бъдеш невидим. Съгласен ли сте с него и защо?
- Струва ми се, че е имал предвид факта, че повечето украински поети са невидими за останалия свят, тоест те са непознати извън родината си. Това обаче не е точно така, добре е да се уточняват подобни изказвания. Мисля, че идеята е доста по-сложна.
- Ласкае ли ви, или напротив, по-скоро ви дразни фактът, че понякога ви сравняват с Михаил Булгаков?
- Самият аз от този автор съм чел "Майсторът и Маргарита". Други произведения на Булгаков не са ми познати. Така че е трудно да говоря за влиянието му върху творчеството ми. Но мисля, че навремето Булгаков доста е чел Гогол. И аз съм го чел. И може би приликите ни са в това (усмихва се).
- Във всичките си произведения ли се стремите да подчертаете вашата националност?
- Напротив, бих искал да забравя, че съм украински писател. В смисъл, че се стремя да бъда интересен и за читателите в други държави. Не защото съм украински или съветски писател. А понеже съм добър писател. Но, от друга страна, пиша за определени украински моменти, защото живея в тази страна и ставащото в нея ми е най-много познато.
- До каква степен българските читатели са способни да разберат творчеството ви?
- Мисля, че на 100 процента! Имаме доста допирни точки и прилики. Именно за българската публика не е проблем да приеме и почувства написаното от мен. При чуждестранната литература разбирането се свежда до добрия и качествен превод. Не се съмнявам, че го има в творбите ми, излезли на български. Така че, сигурен съм, всичко, написано от мен, е разбираемо за тукашните читатели.