Цената на тока няма да се регулира от 2024 г.

Планът за възстановяване след пандемията съдържа най-големия пакет от финансови стимули, предлаган някога в Европа. Съвземането на страните от ЕС след КОВИД-19 ще бъде подпомогнато общо с над 2 трилиона евро. За да има достъп до тези пари, всяка от държавите членки трябва да подготви собствен план и да го представи за одобрение в Брюксел. България е една от трите държави, които все още не са представили такъв. Последното правителство на ГЕРБ подходи формално. Наложи се служебният кабинет да преработва основно оставената от Томислав Дончев чернова. Преди дни документът бе пуснат за обществено обсъждане. 12,6 милиарда лева от ЕС и над 8 милиарда българско съфинансиране - това е рамката на четвъртия вариант на Плана за възстановяване и устойчивост. Първите плащания се очакват тази есен.

Какви проекти са включени

в българския план. В четвъртия вариант най-голямо намаляване на средства има в сектори, които предизвикаха остри критики заради раздути финансови параметри и спорна целесъобразност на фона на основната цел - възстановяване след КОВИД-кризата и преход към зелена и цифрова икономика. Най-много са намалени разходите за изграждане на изкуствено външно осветление в общините и ВиК инфраструктура в малките населени места. Инвестицията от 848 милиона лева в модернизация на инфраструктурата за напояване отпада изцяло, вместо нея има нова програма за насърчаване на технологичния и екологичен преход в земеделието. За нея са предвидени 543,5 милиона лева, включително 247 милиона частно съфинансиране. Бюджетът за изкуствено външно осветление в общините е орязан от 352,5 милиона лева на 62,5 милиона. Парите за ВиК инфраструктура в малки населени места от 2000 до 10 000 жители са намалени от 606 на 393 милиона лева, включително 93 милиона частно съфинансиране.
Най-големи са промените в програмата за икономическа трансформация, както и за изграждането на нисковъглеродна икономика. За икономическата трансформация в предходния план бяха заложени 1,7 милиарда лева. Сега общият бюджет се вдига на 2,9 милиарда, като от тях 1,7 милиарда ще бъдат частно съфинансиране. С тези пари ще бъдат захранени три фонда за подпомагане на предприятията - за растеж и иновации, за зелен преход и кръгова икономика и за дигитализация, по които ще се дават безвъзмездни грантове и изгодни заеми.

Геотермална централа и слънчеви покриви

Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" трябва да се отвори за частни капитали, чрез които част от въглищните мощности да бъдат трансформирани в газови до есента на 2025 г., за да заработят с водород от 2030 г. За тази цел бъдещите инвеститори ще получат около 1 милиард лева евросубсидия, но само ако осигурят и собствени 680 милиона. Голяма част от парите ще отидат за нови възобновяеми електроцентрали с батерии за съхранение на произведения ток, каквото в плана на ГЕРБ липсваше. Лъвският пай от около 897 милиона лева е за минимум 1,7 гигавата нови възобновяеми енергийни източници с батерии за съхранение на ток. Частните инвеститори обаче ще трябва да осигурят собствени 1,8 милиарда лева.
Най-съществена е промяната за финансиране на слънчеви покриви и термопомпи в домакинствата. В сегашния вариант са заложени 140 милиона лева, докато в този на ГЕРБ бяха едва 20 милиона. Съвсем нов е проектът за проучване на геотермалния капацитет в четири села в Северна България и изграждането на централа за производство на ток от горещата вода или от гейзери. За това са предвидени изцяло безвъзмездни 92,6 милиона лева.
Още в началото на 2022 г. се планира да се обяви първият от общо шест търга за изграждане на нови ВЕИ-проекти. Безвъзмездното финансиране ще е 33% от стойността на проектите или общо около 897 милиона лева. Засилен е фокусът върху "зеления" водород като бъдещо гориво, което ще замени въглищата. Общо безвъзмездни 68,5 милиона лева са предвидени за проекти за производство на зелен водород.
Очаква се и прекратяването на двата дългосрочни договора за изкупуване на електроенергия от т.нар. американски въглищни централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3". Предвидено е до края на 2024 г. енергийният регулатор да спре да определя цените на тока за бита. Рискът е, че плюс въвеждането на еврото това може много да оскъпи услугата.

Стартъп визи и дигитално номадство

Въвеждане на ясна процедура за стартъп визи, стимули България да се превърне в дестинация за дигитално номадство, повече "скейлъп компании" предвижда още планът. Въвеждането на стартъп виза вече е факт от февруари с приетите промени в Закона за чужденците в България, но все още се работи по наредбата за издаването ѝ. Скоро предстои тя да бъде пусната за обществено обсъждане. В нея се залага "бърза писта" за получаване на визата, но само за фирми, печелили международни конкурси и които могат да докажат, че зад тях стои голям инвеститор. В плана се залага и увеличаване на т.нар. скейлъп компании в българската икономика - фирми със среден годишен растеж на броя служители (или оборот) по-голям от 20% годишно за период от 3 поредни години, с поне 10 служители в началото на периода на наблюдение. В областта на високите технологии страната ни ще се бори да стане дестинация за т.нар. дигитални номади. За целта ще трябва да се направят промени в Кодекса за социално осигуряване, за да се регламентира дистанционната работа. Служители на технологични фирми все повече работят дистанционно, като живеят другаде.

Цифрово земеделие

Според плана, вместо дъжд от милиони за възстановяване на напояването в българското селско стопанство, ще има фонд за цифрово и зелено земеделие за иновативни проекти. Предвижда се създаването на Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство. Бюджетът му ще е 543,6 милиона лева, но от тях само 247,1 милиона ще са от Механизма за възстановяване. Също толкова са посочени като частно финансиране, т.е. от самите фермери, а останалата част ще е съфинансиране от държавата. Остава заложената идея на ГЕРБ 23,9 милиона лева да отидат за изграждане на чиновнически системи за директна връзка между фермери и администрация, наречена "дигитализация на процесите от фермата до трапезата".

Протонна терапия и хеликоптери

Общо 982 милиона лева са предвидени в здравеопазването. Както и в предишния план, съществена част от финансирането ще бъде насочено към модернизация на болниците чрез закупуване на нова апаратура и въвеждане на иновативни методи на лечение. Общият ресурс по това перо е 448,6 милиона лева.
Един от ключовите проекти е създаването на Национален център за лъчелечение с протонна терапия в София с акцент върху лечение на деца. Протонната терапия е по-прецизна и щадяща спрямо стандартното лъчелечение на онкоболните. В момента тази терапия не е достъпна у нас.
Очаква се и създаването на мрежа от десет високотехнологични мозъчно-съдови диагностични и лечебни центрове. Те ще бъдат разположени в шест региона. Дългоочакваният проект за купуването на медицински хеликоптери за спешна въздушна медицинска помощ също е залегнал в новия план. Наскоро здравният министър д-р Стойчо Кацаров каза, че ще бъдат купени 6 хеликоптера и ще се изградят площадки на 15-20 болници, но тези сметки не фигурират в плана. Освен за транспорт на пациенти, хеликоптерите ще се ползват и за доставянето на медицинско оборудване, кръв, органи и лекарства.

1,8 милиарда за образование и наука

В плана са заложени 1,8 милиарда лева за образование и наука. Малко над 576 милиона са за създаване на национална STEM система. Планът предвижда над 93,6 милиона за изграждане на високотехнологични класни стаи. Най-голямото перо за образование се предвижда за модернизиране на образователните институции - 680 милиона. От тях 380,4 милиона лева са за ремонт, обновяване и оборудване на 73 детски градини и 94 училища.
За изграждане на нови 10 детски градини и 10 училища в общини, в които има недостиг на места, са предвидени 76,5 милиона лева. Друг приоритет е програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации. Тук средствата са 411 милиона лева. Близо 240 милиона ще отидат в изследователските университети. Над 52 милиона са предвидени за повишаване на иновационния капацитет на БАН.

Саниране

Близо 2,5 милиарда лева са заложени за енергийна ефективност на сградния фонд у нас до 2026 г. От тях 1,844 милиарда са от Плана за възстановяване и устойчивост и 621,7 милиона национално съфинансиране, включително 252,8 милиона от частни лица. Мерките са три. Най-голяма подкрепа е предвидена за санирането на частни жилищни сгради - над 1,2 милиарда лева. За да кандидатства за финансиране, етажната собственост ще трябва да представи за своя сметка съответните технически и архитектурни проучвания, но при одобрение на проекта парите ще ѝ бъдат върнати. Изцяло се покриват разходите по техническото обследване, проектирането, архитектурното заснемане, оценката за енергийна ефективност, инвестиционния проект и авторски надзор, оценка на съответствието и строителен надзор, инвеститорския контрол, изпълнените строително-монтажни работи и професионалното управление на процеса. За всички дейности ще бъдат определени максимално допустими цени.