Цената на послушанието

Проф. Кръстьо Петков

Емблематичната фраза, изречена от Б.Б. при последното му посещение в Берлин:"...когато говори канцлерът, аз слушам ...", стана повод за много публични коментари. Проправителствените медии у нас я съобщиха между другото. Опозиционните видяха в нея (и в прегръдката между лидера на ГЕРБ и неговата посестрима от ХДС) римейк на емоционалните съприкосновения между Тодор Живков и Леонид Брежнев. По-неутрални анализатори констатираха "обективния" факт, че България така или иначе имала нужда от нов Голям брат и го намира в лицето на Германия. В тези оценки има някакви прозрения, но те са доста повърхностни.
Истината за злополучната визита на министър-председателя на Република България в Берлин (17-18 януари т.г.) е друга. Тя се крие в няколко ключови изявления на Бойко Борисов - очевидно притеснен от непосилната мисия, с която се беше само/натоварил.
Започвам с емблематичната фраза, цитирана по-горе. Взета сама по себе си, тя не визира нищо друго, освен снишение, граничещо със само/унижение.
"Слушкането" е характерно за провинили се ученици, или за отличници, които са

недооценени и слагачески се самоизтъкват

пред "Госпожата". Съветниците на Борисов вероятно са му препоръчали да играе втората роля, въпреки че тя наранява пословичното му честолюбие. С което са му направили извънредно лоша услуга. Но дори и този компромис не му помогна да свърши работата, заради която отдели два дни от свръхнатоварената си програма.
Държа да подчертая, че самооценката "аз слушам" е извадена от контекста. Ето го пълният текст (цитиран по "Дойче Веле"): "За разлика от много други премиери, когато говори канцлерът, аз слушам и след това изпълняваме правилните решения. А именно: 3 на сто бюджетен дефицит - нашият е 2,1 на сто; нисък външен дълг - нашият е един от най-ниските; ниска инфлация - нашата е една от най-ниските в Европа. Затова заслужаваме уважение".
Пре-изпълнените решения: какво получаваме насреща?
Фактът, който българският премиер изтъква: не само спазихме "правилните решения" по всички показатели от т.нар. Austerity package (за строги бюджетни органичения), но дори надминахме Германия. Както се казва, ученикът е изпреварил учителя! Защото именно Германия е фронтменът на господстващата в ЕС политика на затягане на коланите - първа и засега единствена антикризисна мярка. В този случай представителят на България би трябвало да получи похвала. И той я чува лично от устата на канцлера Меркел. Ето думите, изречени от нея: "България пое много амбициозен курс по отношение на бюджетната дисциплина. Страната ви има общ дълг значително под 20 на сто. Бюджетният й дефицит е под 3%, което е забележително предвид трудната ситуация в момента. Тази дисциплина и готовност за солидно спестяване заслужават максимално признание" (Пресслужба на МС на Р България).
Какво произтича от "максималното признание"? Морално възнаграждение за усилията (потупване по рамото). Което все пак е нещо. Но и пълно икономико-дипломатическо разочарование - заради

несбъднатите очаквания за материална подкрепа

На каквато много се е надявала българската делегация. Какви са фактите?
- Според предварителните изявления премиерът отива в Берлин, за да извоюва четирикратно намаление на българското кофинансиране в европейските програми (от 20 на 5 на сто, както е при страните с привилегии, напр. Гърция). Вместо канцлерска "благословия" чува уклончиви отговори: "Ще видим, ще поставим въпроса в ЕС";
- Искането за разсрочване на плащанията от българската държава за внесените от Германия мотриси също е отклонено;
- Няма никакви конкретни ангажименти за нови инвестиции от немските партньори. На упреците, отправени от Борисов пред Източната комисия на германската икономика, че не го стимулират и го поставят в неловко положение пред българската опозиция, получава... съчувствие (заради страданията, които ни причинявала хиперкризата в съседна Гърция);
- Що се отнася до слуховете, че Борисов е искал крупна парична помощ от Меркел, истината ще лъсне съвсем скоро. Самият той отрече слуха, заявявайки, че не е тръгнал, за да иска "малко пари" от Меркел. Може и да е вярно, освен ако вместо за "малко пари" е ставало дума за "много пари". Което е прошение с предсказуем отговор: "Найн!"
За да не виреят слухове и догадки, е нужна пълна прозрачност за преговорите и крайните резултати от визитата в Берлин. Такава информация обаче няма да срещнете на сайта на МС, в сайта на немския старши партньор количеството информация е още по-малко! Така е, когато тръгваш с голяма кошница, но я връщаш празна...

Истинският римейк: сиренето е с пари!

Редно е да се запитаме: защо г-н Борисов не е получил така желаното уважение заради старанието и саможертвите - негови и на народа му? Ако изключим прегръдките и моралната похвала за самодисциплината - очевидно не! Което ме кара да припомня една стара максима: "Уважение всекиму, пари никому". Това мото най-добре обяснява атмосферата, в която са протекли разговорите в Берлин. Срещата силно напомня онзи повратен момент от последното десетилетие на Тодор Живков, когато е чул от устата на Михаил Горбачов: "Дружбата си е дружба, сиренето е с пари!" После традиционните брежневски 600-милионни ежегодни бонуси секнали. България губи и привилегиите при плащането на стари дългове, внос и реекспорт на петрол и т.н.
Да се прехвърлим от Берлин и Москва в София. На Дянков спешно му трябват около 3-4 милиарда евро, за да закърпи бюджета. Странно е, че премиерът в сянка не беше в правителствената делегация, въпреки че в разговорите на немска земя доминираха финансови теми! Логичното обяснение е, че междувременно

спасителният заем се търси и по други канали

Преди няколко дни пуснаха масиран тираж от ценни книжа на българската държава. Но постъпленията, осигурени чрез този дългов инструмент, не стигат, приходната част на бюджета системно е под планираните показатели, темповете на икономически растеж през 2011-2012 г. също се разминават с прогнозните. Същевременно предстоят огромни плащания по външния дълг буквално след броени месеци. Затова, иска не иска, Дянков ще склони да разговаря с МВФ (въпреки опитите да покаже, че знае и може повече от Фонда, след продължителния стаж в Световната банка).
Не е изключено да се потвърдят и сведенията, че емисари (близки до "Царя"!) вече опипват почвата за заеми от богати арабски държави, говори се за сондажи с мощни руски банки, както и с други институции и центрове по света, където разполагат със свободен паричен ресурс. Защото нашите национални резерви се стопиха. Последното официално съобщение на БНБ за около 4 милиарда лева наличен фискален резерв е само за успокоение на публиката. И за заблуда на парламентарната опозиция. Която, кой знае защо, не поиска анкетна спецкомисия да провери колко лева са живите/налични пари, останали в държавната хазна към началото на 2012 г.

Предизвикателството "Фискален договор"

Срещнах коментари, че България била отстояла позицията да не се променят (координират, синхронизират) данъчните системи на страните, които се присъединяват към фискалния договор, иницииран от тандема "Меркози". Четох и изявление на Дянков пред медиите, че нямало да подпишем всички клаузи на въпросния документ. Журналисти ме питаха не е ли прав все пак българският премиер, като заявява, че нямало да плаща заради недисциплинирани държави. Ако така се води дебатът в публичното пространство, той се профанизира и се свежда до елементарното надхитряне: кой кого ще мине, преди да сложи подписа си под евродоговора на 1 март т.г.
По този въпрос вече писах неколкократно в "Дума": позицията ни на "селски хитрец", която заемат нашите делегати: "да" на това, "не" на онова, е губеща. Първо, тя се заявява пред медиите или като се върнат у дома. За някакви твърди български условия, поставени от Борисов пред Меркел, не става дума в съобщенията за берлинската среща. Второ, ясно е чия дума повече тежи при нанасянето на промените в поредицата от варианти на проектодоговор, които се коват в Брюксел. От източноевропейските държави това са Чехия, обявила референдум за участието си във фискалния съюз, и Полша, която наложи в т.нар. четвърти вариант на договора да влезе запис, че ще плаща вноски едва когато бъде приета в еврозоната (засега нито тя желае да влезе там, нито пък я канят да го стори).
Борисов е прав, като заявява, че не е като другите премиери. Само че разликата не е в негова полза. Докато той слуша и изпълнява, те мислят и калкулират ползите и вредите, търсят аргументи и парламентарна подкрепа, за да защитят интересите на своите страни. Когато се тупаш в гърдите, че си най-добър в изпълнението на критериите за бюджетната и дълговата дисциплина, няма как да ти опростят плащания. Такъв е случаят с нашия премиер-отличник, който отгоре на всичко е свършил парите (факт, добре известен на Меркел). Когато си замълчал мъдро след срещата на върха и си отложил решението до произнасянето от парламента, а междувременно си оказал компетентен натиск в хода на писането на проектодоговора, силните ще се съобразяват с теб (случаят с поправката "Полша").
Отгоре на всичко зад независимото поведение на премиера Доналд Туск стоят два напоклатими аргумента: Полша има над 74 милиарда евро резерви; тя е и първенец по темпове на икономически растеж, след като взе изгоден заем от МВФ и го вложи разумно в преструктуриране на икономиката. В България темата за стимулиране на бизнеса и насърчаване на вътрешното потребление трета година е табу за икономическия екип на поредното неолиберално правителство, подкрепяно агресивно от лобито на пазарните фундаменталисти.
---------------------------------------

ПП. В проектодоговора за фискалния съюз са заложени редица капани. Част от тях имат конституционен характер и засягат суверенитета на националните парламенти. Налице са и редица несъответствия между уредбата в брюкселския проект и европейското законодателство. Тези въпроси вече активно се коментират от експерти-юристи в други страни от ЕС. У нас цари пълно мълчание. Предоставям на в. "Дума" екземпляр от брилянтния правен анализ на проектодоговора, направен наскоро от английския професор по право Стив Пиърс - с надеждата, че някой от парламентаристите у нас ще вникне в неговите аргументи. Иначе ще се уповаваме на твърде съмнителните от професионална гледна точка разяснения по темата "фискален евродоговор", които ни дава "спецгрупата", излъчена от МС (трио министри, воглаве с премиера!)