26 Юни 2019сряда05:09 ч.

"Цели сме изгорели от парене..."

Васил Левски ненавиждаше брътвежите и празните бърборения на мнимите родолюбци и патриоти, провиждайки бъдещето на Отечеството

/ брой: 42

автор:Иван Гранитски

visibility 2419

Апостола на българската революция има поразително предчувствие за висшата справедливост на историята. Той знае не толкова с разума, колкото със сърцето си, че в "Оня ден" всекиму ще бъде отдадено своето. Зад израза "Оня ден" разбира, естествено, деня на освободителното въстание, но винаги го натоварва и с невидим подтекст: Оня ден, Съдния ден, Последния ден, Деня на безстрашието и саможертвата в името на Отечеството... В подобни случаи сякаш пророчески усеща всевиждащото око на "златната ни свобода". Свободата става сублимация на божественото, на висшата справедливост, на нравствената святост, на пълната отдаденост на висшата национална кауза. В такъв аспект Левски и главните му помощници удивително приличат на Христос и неговите апостоли. При цялото спазване на историческите и духовните мащаби, при забележителното различие не можем да не видим, че Левски върви през революцията и към героичното бесило, както Христос върви към своята Голгота. Той се отнася и към помощниците си, и верните дейци на националната революция навремени, както Христос към своите ученици и апостоли. За учениците си Апостола с гордост казва: "Всеки юнак има предначертание от Привременното ни правителство в главата си, с което да преваря всяко зло и награжда[ва] всяко добро. Той носи на челото си свобода чиста или смърт."

"Думи и разсъждения са вече напразни..."

Наблюдавайки постоянните зверства на прогнилата и разпадаща се империя над неговите сънародници, в писмата си Левски става все по-остър и рязък. И не се притеснява да казва, че всеки, който застрашава общата освободителна кауза, всеки, който предава националните интереси, заслужава смърт. И това е релефно и ясно подчертано в "Наказателен закон", писан преди септември 1871 г. Съзирайки понякога безпомощността на думите, в дописка до в. "Свобода" възкликва: "Думи и разсъждения са вече напразни, защото за глухите е [в]се едно Гамбета ли говори, или крава мука. Нож тряб[в]а да играе, нож; мастилото вече не помага! Ние викаме и протестираме, ние [в]се плачеме и молиме за помощ; а турците ежедневно турчат малолетните ни деца, безчестят девиците и псуват вярата ни и народността ни."

"Не ще бъде както е в Турско"

Но при цялата си понякога острота и рязкост Левски едновременно с това е невероятно толерантен, веротърпим, състрадателен, благонамерен, доброразположен. Многократно подчертава, че истински свободна България ще бъде невъзможна, ако всички етноси, племена и народи на нейната бъдеща територия не живеят в братско единение, равноправие, любов и социална и расова хармония. Дори когато е най-яростен и гневен в избухванията си срещу турската империя, Апостола говори срещу държавата като система и инструмент за потисничество и национално поробване, а не против турския народ. В един образец на заплашително писмо до чорбаджиите за набиране на средства той изрично подчертава: "... ний ще скъсаме веригите на България и ще извадим народа с благословението божие от ада в рай!?... Не ще бъде така в наша България, както е в Турско сега... Всичките народи ще живеят в нея под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът. И за турчинът, и за евреинът и пр., за всички еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наше Българско... Ний не гоним турският народ, ни вярата му, а царят и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самият турчин."
Удивително е, че 30-40 години след като тези думи са изречени, тяхната философия става съществен елемент от радикалната борба на младотурците за реформиране на политическата система и философията на държавната им политическа практика.

"Внимателно бързайте..."

За Левски не е достатъчно само националното освобождение на Отечеството. Постигането на отечествената свобода още далеч не е всичко. Едновременно с това нравственият човек трябва да се бори и за социална справедливост, за всеобхватно освобождение на човека от кумири и идоли, от чорбаджии и нови тирани, от чувството за национална малоценност или обратно - от заболяването "национална надменност". В такива случаи, говорейки за свободата, Левски се изразява като поет и философ, като мислител, който има провидчески усет за развитието на историческите събития след десетилетия и столетия. Тъкмо в това двойно качество - борци за национална и социална свобода - Апостола вижда историческото предначертание, съдбовната предопределеност на българските юнаци, мисията на поборниците, подобни на Христовите апостоли.
И затова с ясно съзнание Васил Левски говори за "историята, която ний възкресяваме". "Ний" в случая са самоотвержените юнаци, които турят отечествените интереси неизмеримо по-високо от личните, зарязват дом и семейство, пренебрегват кроткия и благ уют на родното гнездо и се хвърлят безстрашливо във водовърта на оная историческа мелница, която конформистите подигравателно назовават буна и авантюра, а истинските патриоти наричат работа за Отечеството. Натрапчиво, постоянно, непрекъснато Левски съветва своите следовници, главните си помощници, а и редовите дейци на националната революция: "Внимателно бързайте!"

"Да си понаредим работите извътре"

В борбата за национално и социално освобождение, дяконът революционер няма илюзии, че някой друг отвън ще свърши черната работа. И многократно с прискърбие възклицава по отношение на т.нар. велики сили, че ние твърде често сме били тяхна "машина". И даже в писмото си до Панайот Хитов от 10 май 1871 г. директно изстрелва: "Не сме ли били чак досега тяхна машина да си правят работи каквото и йоще някои и други има да им мекеруват за жалост. Изгориха ни! Тия пак посяха между нас [в]сякакви интриги и пак се не съ[в]зимаме. Затова ни и думат хората от отвън, че не сме били достойни йоще за такава нам свобода. С тая тяхна и голяма дума на нас ни е урок, че тряб[в]а по-напред да си понаредим работите извътре, че подир да им се молим за по-голямото. И така е."
Но какво е все пак скритото послание на този тъй ясен и драматичен акцент - "Внимателно бързайте!"? Като никой друг титанът на националноосвободителната и революционна мисъл и практика осъзнава, че постигането на националното и социалното освобождение изисква безброй скъпи жертви: ако трябва, "брат брата да убие"; "син баща, баща сина си да убие!" В същото време на него му е до болка позната демагогията на Европа, която се втурва да "помага" само когато има користни интереси.

"Свобода и всекиму своето"

Затова Левски изгаря в непрекъснатото желание да насочи младите български юнаци да преодолеят заблудите и да осъзнаят своите длъжности, да проумеят "що е свобода". Ето защо толкова болезнено той призовава, че на знамето на българската национална революция трябва да бъдат изписани само три думи: "Свобода и всекиму своето." Яростта, презрението, омерзението, погнусата на Апостола на българската революция са еднакво силни и към вековните мъчители (а главно прогнилата османска институция), и към "предателите, чорбаджиите, изедниците и турските подлизурки", които ще "да висят на едно дърво с нашите неприятели". И в практическата дейност на Апостола, и в неговите писма и бележки в Джобното тефтерче прозира разбирането, че за постигане на главната цел - националното и социалното освобождение - "ний не отказваме помощта и от дяволът". Тук обаче следва винаги едно емблематично "НО": "Но имаме си предначертание."
Много пъти е формално цитирана и повърхностно анализирана прочутата фраза на Васил Левски: "Цели сме изгорели от парене, и пак не знаем да духаме!" Този и редица други фрагменти редовно са изваждани от общия контекст или скандално повърхностно интерпретирани. Ако искаме да разберем дълбочината на националноосвободителната философия на Апостола, трябва да разгледаме тази фраза в по-широка рамка (която обяснява откъде тръгва мисълта на Апостола, откъде той черпи логически разумни аргументи за своята теза и каква е конкретната историческа канава):

"Кой отгдето е дошел..."

"Право ли е да решавате сами, като знаете, че и в Българско се работи? Мисля, не! Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали често в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпросът ви отговаряли - защо в 67 и 68-мо [лято] не [в]зеха българите участие с четите? Ето че те останват си глупави на това питание, а българите много хубаво направиха, че се не измамиха подир четите; защ[ото] на четите обязаността беше не да бунят народът, но да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как трябва да се приготвят, че като им се даде знак за революция, да бъдат всички готови. Това, брате Филипе, ако си забравил да им кажеш на горните господиновци, то аз имам и законът в пазвата си от 67-мо [лято]. А и [в]сичките войводи изпълниха ли, както им налагаше законът? То не ни е засега работата да говорим. А искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руският цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, на кои в ръцете стои българската свобода; пък тогава нека отсвирюва България чак до един век йоще. Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат от ония бърборенията. С факт имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам. В 69-то [лято] препоръчан единият от одеските българи за доб[ъ]р помощник на българите; пък не излезе така? Улових му няколко шарлатанлъци и хайде, отгдето е дошел. Коги стане за нужно, каза ще го с [в]сичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме!"


"Автографи" от тефтерчето на Васил Левски:


Стр. 11-12 от м. юли

Пък за писмо така...

Пък за нарочно изпратен чиовек с
лозинка така: "Добър ден
или добър вечер, чорбаджи"
Отговор: "Дал ти Господ добро, от де идиш и
каква е работата?...
(Указание за предаване на писмо)



Стр. 14 от м. юли

Имам дума-
пратеникът ще каже,
пък на него тоговарат
след другиити
думи, ще повдигна и
фесат си, като че ли го
наместя...
(Указание за разпознаване на пратеник)

 

Въпреки поевтиняването на газа парното ще поскъпне

автор:Дума

visibility 83

/ брой: 120

КЕВР не е готова за сделката с ЧЕЗ

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 120

Омбудсманът предлага закон за личния фалит

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 120

Очаква се реколтата от пшеница да е 5,4 млн. тона

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 120

Мигрантите пак тръгнаха към Европа

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 120

Имамоглу спечели с имиджа на народен политик*

visibility 74

/ брой: 120

Страхотни жеги обхващат половин Европа

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 120

Как мирише боклукът на София?

автор:Деси Велева

visibility 79

/ брой: 120

Байкалско - изгубено във времето

автор:Юлия Кулинска

visibility 213

/ брой: 120

Диагнозата на един народ

visibility 93

/ брой: 120

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ