"Царят" е гол, съвсем гол!

Крум Василев

"Затваряй си очите пред кражбите. Прави и ти гешефти, обогатявай се. Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване" - тези думи са написани от Фердинанд Кобургготски и могат да се прочетат на стр. 28-29 от неговите "Съвети към сина", издадени през 1991 г. от Университетското издателство "Св. Климент Охридски".
Алчен, коварен, хитър - не случайно го наричали "Лисицата", Фердинанд се обогатил по царски с дворци, гори и какво ли още не. Но на референдум през септември 1946 г. "дойната крава" категорично отритна монархията. Българските избиратели гласуваха за република. И когато царското семейство си тръгна от България, в специалната влакова композиция нямаше как да бъдат натоварени дворците и горите. Те бяха върнати на държавата - истинския им собственик. Българските избиратели вярваха, че това става безвъзвратно. Лъгали са се жестоко. Защото съветите на Фердинанд си намериха безскрупулен реализатор в лицето на неговия внук Симеон Кобургготски. Внукът надмина и баща си, и дядо си, и себе си дори!
Надмина себе си Симеон Кобургготски, като реши да съди българската държава в Страсбург. Държавата, в която той дойде от Мадрид, обещавайки тържествено да я спаси за 800 дни от бедността.
Как я спаси? Отговорът е всеизвестен. Фактите - от горчиви по-горчиви - ни засипват. В същия ден, 19 юли 2010 г., в който вестниците съобщиха на първите си страници, че "Царят съди републиката в Страсбург", написаха и следното: "Затваряме 30 посолства, за да се закърпи бюджетът на външно министерство." Ден по-рано пък беше съобщена друга новина: "Проучване, направено от Галъп уърлд пол, показва, че по равнище на благосъстояние от 155 държави българите заемат 137-мо място заедно със Сенегал, Уганда и Танзания."
Ето как Симеон Кобургготски "спаси" България от бедността. Но като се възползва от положението си на премиер, прословутите 800 дни се оказаха достатъчни, за да сложи ръка върху имоти на стойност стотици милиони левове. Даже прокара в Народното събрание закон, който го освободи от данък върху тези милиони. Изсече и изнесе огромни количества първокласна дървесина. С Фердинандовска ненаситност изстискваше изпосталялото виме на дойната крава България. Всъщност той следваше един от съветите на дядо си: "Трябва да се вземат от народа колкото се може повече пари. А когато един владетел има много пари, той има много лакеи" (стр. 13).
Много лакеи имаше Симеон Кобургготски, докато беше премиер. Ето какво му върнаха те (по информация на в. "Труд" от 19 юли 2010 г.):
- Кметът на София Стефан Софиянски: двореца "Врана" и парка около него въз основа на нотариален акт без подпис на нотариуса; осем декара парцел с къща в кв. "Изток".
- Управителят на София-област Олимпи Кътев: двореца "Царска Бистрица"; двореца "Ситняково"; хижата "Саръгьол".
- Поземлената комисия в Самоков: общо 16 500 дка земи и гори в Рила. (Прокуратурата е констатирала, че връщането е пълно със закононарушения.)
- Областният управител на Пловдив Гьока Хаджипетров: Двореца в Баня и терена около него."
"Дали може да се приеме, че всичките тези имоти са лични на бившето царско семейство?" - тук съм длъжен да поясня, че този въпрос е зададен на известния историк проф. Георги Марков в интервю на журналистката Велиана Христова. То е отпечатано в  ДУМА на 30 януари 2004 г. Отговорът на професора гласи: "Те са се обслужвали от дворцовото интендантство за нуждите на владетеля, не са му принадлежали." След тази констатация Георги Марков прави следната забележително точна прогноза: "Това е много чувствително място за българина, когато Симеон си отиде, ще го ударят по най-уязвимото място - имотите. И царедворците първи ще се отвърнат и ще го охулят."
Симеон не си е още отишъл съвсем, но реална власт няма. За царедворците това е достатъчно - те се отвръщат от него.
Радостно е, че в нашата държава все пак се намериха съвестни прокурори, съдии, народни представители, министри: Пловдивският окръжен съд отказа да върне двореца "Кричим". Министерството на земеделието поиска от Софийския окръжен съд да възстанови на държавата всичките 16 500 декара гори в Рила. Парламентът наложи безсрочен мораториум, с който отне правото на Симеон Кобургготски да се разпорежда с върнатите имоти. И "царят" изпищя, за да бъде чут в Страсбург. Ще бъде ли чут? Той, видя се, разчита на един от "най-мъдрите" съвети на Фердинанд: "Законите не улавят големите кражби. Честността няма нищо царско. Тя не се ползва с достъп в нашата династия" (стр. 30-31).
Ще намери ли подкрепа в Страсбург големият крадец? Специалисти-юристи предричат, че вероятно ще намери. Бъдещето ще покаже. Но настоящето за кой ли вече път показа ясно: "Царят" е гол. Безсрамно гол.