Ислямизиране чрез училището?

От месеци вървят горещи спорове за предложеното от МОН въвеждане в училището на задължителен предмет “Добродетели и религия” чрез изменение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Говори се какво ли не, но най-малко се споменава основното, което всъщност е същината на промяната - въвеждането на задължителен ислям в българското училище, при това - още от първи клас! МОН предлага новият предмет да е задължителен, като може да е в един от три варианта - етика, православие или ислям, при това последните два са “с елементи на конфесия”, т.е. на вероучение. Родителите и детето избират един от трите варианта, но така той става задължителен, защото самият предмет е задължителен.
Когато министър Красимир Вълчев повтаря по сто пъти, че никое дете няма насила да бъде накарано да учи религия, а споровете били по линия либерално-консервативно, той всъщност тихомълком се измъква от казуса за задължителния ислям при избор на третия вариант.

И какво се случва? 

Законът още не е променен, а в цялата страна (не само в районите със смесено население) директори на училища и учители алармират, че върви натиск от страна на кметове и други “емисари” на дебелата задкулисна власт над... ромските семейства да запишат децата си в ислям. Целта е да се окаже, че в България териториите на исляма се разрастват. А и ромските деца у нас се множат доста по-бързо от тези с българска култура. Затова именно те са групата на прицел. Културата всъщност е начин на живот, включващ и вярата.
Вярно е, че и в момента в училището се изучава религия, но само като свободно избираем предмет. Има и нелоши учебници по православие. За православието все пак има някакво основание - според духа и смисъла на Конституцията православието е традиционната за България религия. Освен това, според чл. 10 (1) на Закона за вероизповеданията - “Tpaдициoннo вepoизпoвeдaниe в Peпyбликa Бългapия e изтoчнoтo пpaвocлaвиe. To имa иcтopичecкa poля зa бългapcкaтa дъpжaвa и aктyaлнo знaчeниe зa дъpжaвния й живoт. Heгoв изpaзитeл и пpeдcтaвитeл e caмoyпpaвлявaщaтa ce Бългapcкa пpaвocлaвнa цъpквa, кoятo пoд имeтo Пaтpиapшия e пpaвoпpиeмник нa Бългapcкaтa Eкзapxия и e члeн нa Eднaтa, Cвятa, Cъбopнa и Aпocтoлcкa цъpквa. Tя ce pъкoвoди oт Cвeтия Cинoд и ce пpeдcтaвлявa oт Бългapcкия пaтpиapx, кoйтo e и Mитpoпoлит Coфийcки”.
Факт е обаче, че в последно време желаещите да изберат религия в училище не са много, защото и в турските семейства родителите предпочитат децата им да се приобщават към европейската култура в най-широк смисъл. Ако предметът стане задължителен обаче, положението ще се промени. И как точно ще се преподава ислямско вероучение, като по закон “взаимоотношенията на религиозните институции с държавата се осъществяват на официалния български език”.
Преди месеци министър Вълчев се срещна и с патриарха, и с главния мюфтия - и двамата още тогава бяха много “за” изучаването на религия в училище. Разбира се, изобщо не бе повдигнат въпросът, че според закона училищното образование в България е светско и въвеждането на елементи на вероучение просто ще е нарушение на закона. Според досегашния законов текст, 

мястото на вероучението 

е в специализираните духовни училища, както и в неделни училища към църквите и джамиите. Нямаше и гък дори и за другия проблем - защо при избор на варианта “религия” се предвижда като алтернатива на православието само ислям, след като у нас има представители и на други вероизповедания - католици, протестанти, арменци, юдеи, будисти дори. Предвиждането само на ислям категорично е дискриминация спрямо тях. Някои от тези общности вече поставиха публично въпроса за дискриминирането. Излиза, че целта е разширяване на ислямската общност у нас в духа на плановете на турския президент Ердоган за ислямска дъга от Истанбул през България до Северна Македония и Албания. Т.е. става дума за огромна опасност пред националната ни сигурност.
Министърът успокоява, че във варианта “религия” ще преподават само учители и други лица с педагогическа правоспособност. Само че хайде кажете колко учители в България имат достатъчно знания да преподават ислям, при това “с елементи на конфесия”?! Никак не са много и студентите, изучаващи богословие в 4 университета, които предлагат такава специалност - няколкостотин. А от завършилите едва 5,43% стават учители, според справка от рейтинговата система. При 2329 училища у нас - по данните на НСИ.
Само споменавам, че имаме и нов факт - на 15 септември бе открито ново средно ислямско училище в София.
Нима забравихме, че още преди няколко години на конференция публично стана известно, че и в Родопите, и в Североизточна България вече има проповедници от Саудитска Арабия, т.е. проповедници на радикален ислям.

Промяната, която МОН предвижда в закона, 

означава противопоставяне и разделяне на децата от най-ранна възраст по линията на различната религия. И без това едва ли не всеки ден, дори и сега, на 15 септември, се съобщава за агресия и побоища между деца по различен повод. Някои “умници” обясняват, че не било страшно, защото досега децата, които учат православие или ислям като предмет по избор, не предизвиквали конфликти. Ако обаче предметът стане задължителен, в един и същи клас може да има множество деца атеисти (етика), няколко православни и 2-3-ма ислямисти. Или обратното в смесените райони. Най-безобидното е едните да бъдат третирани като малцинство “второ качество”, да не говорим за по-тежките случаи.
Министър Вълчев спомена наскоро, че и в Европа се изучава религия, имало и европейски документ. Пропусна обаче да каже какво пише в него - в ЕС има специално приети препоръки по този въпрос. Нали уж сме много европейци, тях ли ще следваме, или ще я караме по нашенски, с натиск и агресия!
През 2002 г. Съветът на Европа приема препоръчително решение за изучаването на религия в училище. През 2005 г. Парламентарната асамблея на ЕС приема препоръка № 1720 на същата тема. Основното и в двете е, че религии в публичното училище трябва да се изучават с цел добро общо познаване на религиите като култура - не на базата на вероучението, а на базата на стремежа за обединение и диалог между различните религии, съвместимост, разбирателство между общностите, мултикултурализъм и общи действия за демокрация и блага. Религиознание, а не религия. Призивът е: Заедно!
И двата документа са потвърдени през 2024 г. и на дискусия през януари 2025 г.

Как в Европа се изучава религия в момента

В Европа задължителни часове по религия има само в Гърция (православие) и в Турция (ислям). В останалите страни предметът е по желание и по избор с одобрение на родителите.
В повечето страни религия се изучава в горния курс на средното училище. В началното училище е рядко. Като предмет ислям се изучава само в Германия, и то след 14-годишна възраст на децата по искане на родителите. Излиза, че България ще е единствената държава в ЕС със задължителен ислям в училище - при това от най-ранна възраст! Във Франция изучаването на религия в публичните училища е забранено. По-конкретно:
- Австрия - религията е избираем предмет, по съответното вероизповедание и неконфесионално;
- Англия - всички ученици едновременно се запознават с шест основни религии заедно от гледна точка на културата и неконфесионално;
- Германия - изучават се католицизъм, протестантство, юдаизъм, ислям - след 14 г. и със съгласие на родителите;
- Гърция - задължителни часове по православие в цялото средно училище;
- Испания - изучават се религиите заедно като културен феномен, но през август 2025 г. държавата забрани публично да се празнуват ислямски празници, камо ли да се учат в училище;
- Италия - избираеми часове по католицизъм, но не конфесия, а от гледна точка на културното наследство на Европа. Има няколко специализирани духовни училища по католицизъм и протестантство, но те са под юрисдикцията на самите религии;
- Латвия - по избор часове по протестантство или по етика;
- Полша - избираем предмет в два варианта - католицизъм или етика, по желание на родителите;
- Румъния - по избор на родителите се изучава ортодоксална романска религия;
- Франция - в публичните училища не се изучава религия - политиката е, че църквата е отделена от държавата.

***

Колкото до добродетелите, тяхното място в училището сега наистина е твърде тясно. След 1990 г. отпаднаха задълженията на държавата да осигурява и регулира възпитателните дейности в училище. Тезата, че не обществото, а семейството отговаря за възпитаване в духа на утвърдените нравствени и морални ценности, причинява огромни обществени вреди. На ерозия бяха подложени както традиционната ценностна система - семейство, род, идентичност, така и общочовешките морални и етични норми - доброта, уважение, внимание, милост и взаимопомощ. Постепенно в образователната система се утвърди 

националният нихилизъм 

със заличаване на важни събития и факти от националната история, националната литература и култура. В резултат, вече поколения растат в обстановка на всепозволеност, агресия, без чувството за социална и хуманна ангажираност.
В този смисъл е задължително да възстановим възпитателната функция на българското училище, което чрез своите организационни форми (класни и извънкласни) да създава условия учениците да усвояват ценности и модели на гражданско и национално поведение. Възпитателно въздействие в училището се осъществява във всеки един момент от общуването между учители и ученици, не само в часовете по родинознание, по литература, по история, по география, по философия, в часовете на класа или чрез участие в национални програми, свързани с творчество и култура, с усвояване на българските традиции, с етичните норми на поведение, със запознаване с делото на будителите и националните герои. Не трябва да се допуска заличаването на класиците на българската литература, каквито гласове идват от “корифеите” в Софийския университет, които заедно с една чужда организация предлагат нова програма по литература в училище - тя бъка от чужди автори и “съвременни български творци”. Но изхвърля всичко, което създаде България, понеже “литературата не била музей”. А всъщност Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Л. Каравелов, Иван Вазов, Алеко Константинов, П. Яворов, Д. Дебелянов, Хр. Смирненски, Гео Милев, Никола Вапцаров и т.н. - това са скрижалите на българската ни съвест и най-големият ни принос към европейската цивилизация и култура. Какви добродетели и какво национално самосъзнание без тях?! А нали уж според ЗПУО цел на образованието ни е опазването и изграждането на националното самосъзнание!