Какви са опциите за сигурността на Украйна?

Андреа Палачино,
агенция „Блумбърг“


Украинският президент Володимир Зеленски отдавна настоява САЩ и Европа да поемат съответните ангажименти. Формата, която той приема, може да оформи архитектурата на сигурността на Европа за десетилетия напред. Зеленски би искал Украйна евентуално да се присъедини към НАТО и да й бъде даден своеобразен златен стандарт на гаранциите за сигурност: Член 5 (от Северноатлантическия договор). 
Украйна продължава да се стреми към по-дълбока регионална интеграция чрез членство в ЕС.

Член 5 на НАТО 

Това е колективен ангажимент за отбрана, включен в основополагащия договор на НАТО. В него се посочва, че въоръжено нападение срещу един член на алианса в Европа или Северна Америка „ще се счита за нападение срещу всички тях“. Член 5 гласи, че членовете на НАТО ще се притекат на помощ на съюзник, подложен на атака, поотделно или съвместно с други членове, ако сметнат обстоятелствата за необходимо. Всяка държава ще действа, „както сметне за необходимо“. Този ангажимент има за цел да увеличи рисковете за всеки потенциален агресор. Клаузата включва „използването на въоръжена сила“ в определението за помощ, но не задейства автоматично военни действия. НАТО обаче заявява, че отговорът на всеки член зависи от неговите материални възможности. 
Внимателната формулировка на член 5 произтича от факта, че САЩ през 40-те години на миналия век (когато се водеха преговори за НАТО) не искаха да бъдат автоматично въвличани в европейска война. Член 5 никога не е бил прилаган в отговор на военна атака от страна на държава. Той е бил използван само веднъж - след терористичните атаки срещу САЩ на 11 септември 2001 г. В отговор членовете на НАТО изпратиха самолети да патрулират въздушното пространство на САЩ и изпратиха кораби в Средиземно море на наблюдателна мисия.

Шансовете за членство в алианса

Украйна отдавна се стреми да се присъедини към алианса. През 2019 г. дори измени конституцията си, за да включи членството в НАТО и ЕС като стратегическа цел. Настоящата позиция на НАТО е, че подкрепя Украйна по нейния „необратим път“ към членство. Според алианса, Украйна ще бъде поканена, „когато съюзниците се съгласят и условията бъдат изпълнени“ - в тази формулировка няма времева рамка или ясни критерии, които Украйна трябва да изпълни. За да се присъедини към НАТО, всяка държава трябва да получи единодушно одобрение от членовете на блока. Унгария и Словакия, които имат относително приятелски отношения с Русия, се противопоставят на присъединяването на Украйна. Настоящата позиция на Германия е, че това не може да се случи, докато страната е в конфликт. А през август Тръмп заяви, че присъединяването на Украйна към НАТО е „невъзможно“. 
Путин е категорично против присъединяването на Украйна към НАТО и като цяло против разширяването на блока на изток, чак до границите на Русия. Той обясни началото на военните действия през 2022 г. с необходимостта от запазване на неутралитета на Украйна - наред с други неща.

Защита от пакта без членство в него

В началото на 2025 г. италианската премиерка Джорджия Мелони предложи на Украйна защита от НАТО без реално членство. Идеята се появи отново в дискусиите между САЩ и Европа за възможни бъдещи гаранции за сигурност. Информирани източници съобщиха на „Блумбърг“, че планът на Мелони няма да обсъжда присъединяването на Украйна към НАТО, а вместо това ще предложи механизъм за колективна помощ. Съгласно плана, страните, които вече имат двустранни споразумения с Украйна, ще трябва да вземат съвместно решение как да отговорят на атака срещу Украйна в кратък период от време. Те ще имат 24 часа, за да решат дали да се притекат на помощ на Украйна. Тяхната помощ може да включва отбранителна подкрепа, укрепване на украинската армия, икономическа помощ и санкции срещу Русия.

Гаранции за сигурност на ЕС 

ЕС има своя собствена клауза за обща отбрана в член 42.7 от Договора за ЕС. Ако държава членка стане жертва на въоръжена агресия, другите държави от ЕС „й оказват помощ с всички средства, с които разполагат“. Тази клауза е много по-стриктна от член 5, който само задължава членовете на НАТО да предприемат мерки по своя преценка. 
Както при НАТО, помощта от държавите от ЕС не е задължително да включва използването на въоръжена сила. Член 42.7 включва клауза, позволяваща на държави като Австрия и Ирландия да реагират по начин, който не подкопава техния неутрален статут. Клаузата за обща отбрана на ЕС също е била използвана само веднъж - от Франция след атаките в Париж през 2015 г. 
Тъй като перспективите на Украйна за членство в НАТО изглеждат все по-отдалечени, членството в ЕС се превръща в основната дългосрочна опция за сигурност на страната. Но интеграцията в ЕС е сложен, многогодишен процес. И въпреки че на Украйна беше предоставен „статут на кандидатка“ малко след като подаде молба за присъединяване през 2022 г., напредъкът й по този път беше спрян от противопоставянето на Унгария.

Други опции за сигурност

Украйна би могла да разчита и на двустранни споразумения за взаимна отбрана. Най-значимият възпиращ фактор би бил договор със САЩ, предвид военната и финансовата им мощ, но това е малко вероятно при президентството на Тръмп. Япония подписа такъв договор с Вашингтон през 1951 г. Той дава на САЩ правото да разположат военни сили в Япония в замяна на ангажимент да я защитават, ако бъде нападната. Споразумението се превърна в крайъгълен камък на сигурността в Азия и положи основите за икономическото възстановяване на региона. Но договорът предизвика гнева на Тръмп по време на първия му мандат. През 2019 г. той го критикува заради едностранчивостта му, защото предвижда помощ от САЩ при нападение срещу Япония, но не задължава японските военни да защитават Америка.

„Коалицията на желаещите“

По-рано тази година Париж и Лондон поеха водещата роля във формирането на т.нар. коалиция на желаещите, която сега включва около 30 държави. Те разработиха план (и го споделиха със САЩ) за многонационални „сили за сигурност“, които биха действали като миротворци след прекратяване на боевете в Украйна. Според източниците, около дузина държави са готови да участват. Тръмп изключи изпращането на сухопътни войски на САЩ, но повдигна въпроса за предоставяне на въздушна подкрепа. 
Съюзниците на Украйна все по-често посочват собствените й въоръжени сили като основно средство за отбрана. Както НАТО, така и ЕС работят за укрепване на украинската армия, обучават персонал, доставят оръжия и обещават да правят това и занапред. Шефката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен нарече това стратегия за превръщане на Украйна в „стоманено бодливо свинче, който потенциален нападател не може да преглътне“. НАТО създаде структури за координиране на доставките на оръжие и обучението, докато ЕС засили индустриалното сътрудничество, за да задълбочи интеграцията на украинската отбранителна промишленост с блока.

Ще приеме ли Русия?

След срещата на върха на 15 август в Аляска между Тръмп и Путин американски представители заявиха, че руският лидер е готов да приеме гаранции за сигурност за Украйна „по модела на член 5“, но Кремъл не е потвърдил това публично. Междувременно руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Русия трябва да има думата по въпросите на сигурността на Украйна и Китай също може да бъде включен. Зеленски отхвърли това.

Още препятствия

Какви други пречки съществуват пред установяването на гаранции за сигурност на Киев? Все още не е ясно кой би поел разходите за евентуални гаранции и някои държави може да се въздържат от предоставяне на средства. Друга основна пречка е липсата на прекратяване на огъня, което поне временно би фиксирало линията на контакт. Въпреки че Тръмп отиде на срещата на върха в Аляска с Путин, за да договори прекратяване на огъня, той стигна до извода, че преговорите трябва да се водят за мирно споразумение, а не за примирие. Докато боевете продължават, фронтовата линия остава променлива, което затруднява военните да планират близкото бъдеще и например да обмислят къде биха могли да бъдат разположени миротворци след прекратяване на огъня и мирно споразумение. Въпросът е, че е трудно да се преговаря, докато боевете продължават.