За локалния кокал

Димитър Георгиев Бико

Отделих 30 минути, за да говоря с хора, решили да протестират в Ямбол в една група с 20-25 хиляди последователи за родния ми град. Ето какво установих:
1. Странно, но всички се събират пред политическа структура - общината (кметът е безпартиен, ако не броим подкрепата от "Пряка демокрация").
2. Оказва се, че хората ходят да протестират, без да знаят защо. Многократно попитах - кой в общината може да реализира политическите цели на вашия протест? Кмет? Общински съвет? Областен управител? Разбира се, не получих отговор, но ми обясниха, че са солидарни, което ни води към третото прозрение.
3. Солидарност може да се изразява само пред политически институции, дори, когато те нямат връзка с централната власт - това всъщност са ПП-ДБ троловете и заинтересованите местни политически фигури от местна дестабилизация в битката за локалния кокал. Някак винаги се намира някой, който да закара там хората, за да се мъчи да пусне ток на трупа на електората на ПП-ДБ, белким живне.
4. След многократното задаване на въпроса "Кой е адресатът на протеста пред местната община?" не получих нито един отговор, но за сметка на това се опитаха да ме обвинят във всички грехове - свобода на словото (сякаш ми плащат, че са членове на групата), човек на тоя, оня и брат му... Накрая почнаха да си лайкват абстрактната теза от т.5, към която води това.
5. Солидарност - това започна да се избистря като теза, след като осакатих всички субективни тъпотии (включително написани с AI - искрено се забавлявам с тези хора), които избълваха, но взеха да си лайкват едни на други, както винаги, за да правят фронт срещу мен, като сритам мозъците им.
Изводите накратко:
1. Стяга се местният електорат - той не знае къде се намира.
2. Създава се усещане за неизбежност чрез Low cost PR а.к.а. тролинг.
3. Не знаят накъде отиват - ама много искат да отидат някъде. Така се оказахме тук де...

Фейсбук