Царски смешен плач

"Боли ме като българин", изплака вчера Симеон Сакскобургготски, коментирайки решението на Софийския окръжен съд, според което трябва да върне резиденция "Царска Бистрица" на държавата. Странно нещо е животът. През 1990 г. в разговор с Кеворк Кеворкян на въпрос за евентуални материални претенции към България монархът казва: "От мене това няма да видите, независимо при какви обстоятелства, обстановки и положения - категорично не!" След няма и десет години обаче всичко е някак удобно аристократично и царствено забравено.
Решение на Конституционния съд от 1998 г. обявява Закона за конфискацията на царските имоти на Фердинанд, Борис III и наследниците им (от 1947 г.) за противоречащ на новата демократична Конституция (от 1991 г.). Макар то да е декларативно и от него да не произтичат реституционни права, областните управители на София и Пловдив, както и столичният кмет Стефан Софиянски деактуват имотите, връщайки ги на Симеон Сакскобургготски и сестра му. И те ги приемат като нещо разбиращо се от само себе си, макар и в разрез с реституционните закони.
Нас не ни ли болеше тогава като българи, един човек да се изнася пред скобата на закона, при това не кой да е, а зовящ за "почтеност във всичко". Болеше ни! Не беше ли обидно за нас, българските граждани, след декларацията му, че няма материални претенции към страната, бързо да я забрави, все едно не е имало такава. Обидно беше! Това обаче не впечатли аристократичните особи.
Вчера Симеон Сакскобургготски напомни, че е "дарил" част от парка "Врана". Нещо като царствен жест на благоволение. От негова гледна точка. Някои биха го определили като индулгенция. А според буквата на закона - това си е разпореждане с чужда собственост - на българските граждани, която не е негово притежание. Но той плаче ли, плаче, и страда какво ще си помислят чужденците.