Църквата почита на 9 януари св. мчк Полиевкт. Св. Петър, еп. Севастийски. Преп. Евстратий

Св. Полиевкт бил първият мъченик в арменския град Мелитин при р. Ефрат

Когато избухнало неочакваното и жестоко осмо гонение на християните при император Валериан (253-260 г.), прекрасна дружба свързвала двамата римски войници Полиевкт и Неарх. Неарх бил християнин и често изливал пред езичника Полиевкт светлите упования на своята просветена с Христовата вяра душа. Християнският воин твърде много се безпокоял при засилването на гонението след втория едикт на Валериан през юли 258 г. да не би неговият приятел да се отрече от него, когато го предадат на мъчения. Но Полиевкт заявил:
- От нищо не се нуждая, освен от истинския Бог! И от този час аз се отричам от света и ще служа само на Него Единия...
При тези думи, обхванат от неудържимо чувство и безпределна решимост, той се затичал към градския площад. Там прочел на всеослушание Валериановия едикт, разкъсал го на парчета и го захвърлил под нозете на минувачите. Палачите го осъдили на смърт. Св. мъченик Полиевкт съзрял сред множеството, струпано около лобното му място, Неарх и отправил към него последните си думи:
- Бъди мъжествен, приятелю! Помни завета на любовта, който е сключен между нас!
Привел главата си под меча и предал духа си на Бога. След него погинал и Неарх.

Петър бил поставен за епископ на Севастия Арменска

Свети Петър бил брат на Василий Велики, десети и последен син на родителите си. Особено голямо участие във възпитанието му взела по-голямата му сестра Макрина. Тя му дала най-възвишеното познание, като от ранна възраст насочвала ума му към изучаване на Божието Слово. 
Когато Петър станал на възраст, свети Василий, който бил епископ на Кесария Кападокийска, го ръкоположил за презвитер. Впоследствие свети Петър бил поставен за епископ на Севастия Арменска. Като епископ той присъствал на II Вселенски събор против Македоний през 381 г. в Константинопол. Починал в края на IV век.