Църквата почита на 5 ноември св. мчци Галактион и Епистима

Св. мъченици Галактион и Епистима били сгодени, но решили да се посветят на иночески живот

Св. Галактион бил едничък син на богати родители, които живеели в град Емеса (Сирия) при царуването на римския император Деций Траян (98-117 г.). Те били езичници, но по своя живот били достойни за особена милост и благоволение Божие, което се изразило в това, че след дълго бездетство Бог ги сподобил със син. Майката на Галактион, преди още да се роди синът, била просветена в истините на Христовото учение и без знанието на мъжа си била покръстена от християнски свещеник на име Онуфрий.
Когато след раждането на детето бащата пожелал да принесе благодарствена жертва на боговете, жената му обяснила, че езическите идоли са лъжливи и му разказала как стигнала до познанието на истинския Бог. И просветила мъжа си в християнската истина. Той повярвал в Христа и приел кръщение от същия свещеник Онуфрий.
Когато Галактион станал на 24 години, по желание на родителите бил сгоден за девойка от езическо семейство на име Епистима. Като я обикнал, Галактион побързал да й достави най-голямо щастие - да познае Христа и да Го обикне повече от всичко. Епистима с радост възприела християнството. Кръстил я сам Галактион. Тя се съгласила с неговото желание - вместо да се оженят, и двамата да се посветят на иночески живот. 

Отишли в пустинната планина Публион, близо до Синай, и се поселили в два манастира 

- Галактион - в мъжки, а Епистима - в женски, където се предали всецяло на служение Богу. Така живеели, без да се виждат и без да общуват помежду си, но не скъсали духовната връзка, която ги съединявала и която не закъсняла да се превърне във вечно общение в другия свят...
Управителят на страната, като узнал за манастирите на планината Публион и че в тях се крият много християни, изпратил войници да ги заловят. Иноците и инокините побързали да се скрият в пустините. Останал в килията си само Галактион. Войниците го заварили задълбочен в четене на Св. Писание. Взели го и го довели при управителя. Като узнала за това, Епистима помолила игуменията да я освободи, за да може заедно с годеника си да претърпи мъчения за Христа. Като узнал за това решение на Епистима, Галактион се зарадвал и я насърчавал в предстоящия подвиг.
Като разпитал Галактион и се убедил в твърдостта на неговото християнско изповедание, управителят заповядал да го подложат на жестоки изтезания чрез побой. Епистима смело започнала да укорява управителя, задето тъй жестоко мъчи невинния. На доблестната християнка управителят отговорил с изтезания, които тя понасяла, славейки Бога. Мнозина, поразени от нейното величие в страданието, повярвали в нейния Бог. Най-после ги обезглавили и турили край на техния мъченически подвиг и начало на тяхното вечно блажено упокоение в царството на божествената любов.
Един инок - Евтолмий, който по-рано бил слуга при родителите на Епистима и с нея заедно приел кръщение, тайно взел останките на мъчениците, положил ги в скъпоценен ковчег и ги направил предмет на общо почитание.