Църквата почита на 4 септември Св. свщмчк Вавила, еп. Антиохийски. Св. пророк и боговидец Моисей. Св. мчца Ермиония. Преп. Петроний

Свети Вавила и трите му духовни чеда били осъдени на смърт заради вярата

Злочестивият цар Нумериан (римски император, царувал от 283 до 284 г.) по време на пребиваването си в град Антиохия устроил голямо празненство в чест на идолите. По това време архипастир на Антиохийската църква бил светият и богобоязлив епископ Вавила. Избран на архиерейския престол по указание на Божествения Промисъл, свети Вавила "добре пасял своето стадо, бивайки образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота". Епископът, като събрал в светия храм всички християни, намиращи се в Антиохия, принасял безкръвна жертва на истинния Бог.
Връщайки се от мерзкото и човекоубийствено жертвоприношение, нечестивият цар се насочил към християнския храм, желаейки да види извършването на Божествените Тайни и заплашвайки с влизането си в храма да оскверни светинята Господня, но свети Вавила не му позволил да влезе.
На другия царят ден заповядал да предадат църквата на огън и като повикал светителя при себе си, започнал да го укорява за дръзката му постъпка. Като се убедил в невъзможността да склони свети Вавила към нечестие, Нумериан изпаднал в ярост и заповядал да мъчат светеца заедно с трима юноши, който били духовни чеда на свети Вавила. Първият от тях бил на дванадесет години и се нарича Урван, вторият - Прилидиан, бил на девет години, а третият - на име Еполоний, бил на седем години. Царят заповядал да мъчат децата наравно със свети Вавила. Незлобивите деца доблестно понасяли страданията заедно със своя учител и Божията помощ ги укрепявала в търпението. Виждайки се победен и посрамен от мъжеството на три деца и един старец, царят осъдил и светителя, и децата на смърт.
С отсечени глави свети Вавила и трите деца се въдворили в горните селения и застанали пред Небесния Отец. Честното тяло на свети Вавила било погребано заедно с веригите и тримата свети отроци.

Моисей бил библейски пророк, религиозен водач, законодател и основател на юдаизма

На Моисей се приписва авторството на Петокнижието - първата основна част от Библията. Според библейската книга "Изход", той е роден по време, когато евреите пребивават в Египет. Те са подложени на масово изтребление и преследване - новородените бебета от еврейски произход са убивани, за да се намали популацията на чуждия народ. За да получи спасение, невръстният Мойсей е пуснат във водите на река Нил и намерен от сестрата на фараона, която го осиновява. Впоследствие детето е отгледано от дойка, която всъщност е истинската му майка.
Моисей става принц на Египет, но нетърпимостта му спрямо жестокостите на египтяните към народа му го карат да направи необмислен акт - убива садистичен надзирател. После бяга в пустинята, където се жени за дъщерята на мъдър шейх и става пастир. Бог, във вид на неизгаряща къпина, приканва изгнаника да освободи народа си от египетското робство. Моисей се връща в Египет, където настоява пред фараона да пусне евреите.