Църквата почита на 3 април преп. Никита Изповедник, игумен Мидикийски

Никита Изповедник още от младини се отдал на постнически живот

Преподобни Никита се родил в малоазийската област Витиния. Той живял през онова смутно за Източната църква време, когато иконоборците, подкрепяни от императорите Лъв Исаврянин (717-741) и Лъв Армянин (813-820), гонели и притеснявали почитателите на светите икони. Родителите му били добри и благочестиви люде, но майка му починала на осмия ден след раждането му, а бащата след нейната смърт приел монашество. Никита бил отгледан и възпитан от своята баба. Като отраснал и добил образование, той се посветил да служи на Бога. Бил още млад, когато отишъл в Мидийския манастир. Игуменът Никифор го приел с бащинска любов. Като видял неговото усърдие в духовния живот, той скоро го подстригал за монах. Младият инок се отдал на постнически живот и проявил голямо смирение и послушание.
След седем години бил ръкоположен за свещеник от Цариградския патриарх Тарасий. Понеже игуменът Никифор бил вече стар и немощен, управлението на манастира било възложено на Никита. След няколко години преподобният игумен Никифор починал и братята единодушно избрали за негов заместник Никита. 

Никита няколко пъти бил изпращан на заточение, накрая се поболял и починал

Император Лъв Армянин свикал игумените на най-големите манастири, между които бил и преподобни Никита, и им предложил да минат на страната на иконоборците. Те отхвърлили категорично неговото предложение. Императорът заповядал да затворят всекиго в отделна тъмница. Преподобни Никита бил затворен в тясна и влажна килия, от която излизала нетърпима смрад.
Много дни прекарал той при тези непоносими условия. След това, по заповед на императора, бил изпратен на заточение в източните предели на империята. Пет дена след като Никита пристигнал на мястото на заточението, непостоянният император издал заповед да бъде върнат в столицата. Изтощен от дългия и труден път, Никита пристигнал в Цариград едва жив. И отново бил хвърлен в тъмница при непоносимо тежки условия. Така постъпил императорът и с другите игумени. Но като се убедил, че нищо не може да промени техните православни убеждения, императорът предложил на игумените само да приемат светото Причастие заедно с иконоборческия патриарх Теодот. Преподобни Никита, по настояване на своите събратя, се съгласил. След това всички били освободени и се прибрали всеки в своя манастир.
Преподобни Никита се разкаял за своята постъпка, затова останал в Цариград и там открито и без страх поучавал народа да се придържа към истинското църковно учение. Като научил за тази му дейност, императорът го изпратил на заточение на остров Гликерия, където в продължение на шест години бил подложен на тежки физически страдания и непоносим морален гнет.
След смъртта на император Лъв Армянин били освободени от заточение всички отци, както и преподобни Никита. И сега той не се върнал в Мидикийския манастир. Искал да прекара остатъка от земния си живот в безмълвие и затова се заселил в безлюдно място близо до Цариград. Изтощен от страдания, той скоро заболял и, като се причастил със светите Тайни, се представил пред Господа.