Църквата почита на 25 юли Успение на св. Анна, майка на пресвета Богородица. Св. дякониса Олимпиада. Св. преподобна Евпраксия Девица

Св. Анна обещала, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога

Праведните Иоаким и Анна, които светата Църква нарича "богоотци", живеели в Назарет. Иоаким произхождал от Давидовия род, а света Анна - от рода на Аарон. Били много щедри и милосърдни, но всекидневна скръб помрачавала живота им - нямали деца. На един от големите празници Иоаким отишъл в Йерусалим; искал да принесе жертва на Бога. В храма обаче първосвещеникът му рекъл, че не е достоен да принесе жертвата си и че заради греховете му Бог не го е дарил с деца. Иоаким се нажалил дълбоко, отишъл в пустинята и прекарал 40 дни в пост и молитва.
Анна тъгувала повече от мъжа си, защото считала себе си причина за бездетството им. И започнала да се моли с цялата си душа: "Господи, Господи! Ти си дарил на Сара в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!". Ангел Господен застaнал пред нея и й казал: "Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречете Мария."
Анна обещала, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога. Иоаким починал на 80-годишна възраст, а света Анна се преселила от Назарет в Йерусалим, за да бъде близо до дъщеря си. Там тя се молела постоянно в храма до своята смърт.

Св. дякониса Олимпиада употребявала богатството си за милосърдни дела

В IV в. живяла в Цариград благочестивата дякониса Олимпиада. Родителите й принадлежали към едно от най-знатните семейства. Олимпиада била едничката им дъщеря и била възпитавана в разкош и богатство. В ранна младост тя била сгодена за знатен момък, който се поминал. И тогава тя решила да не се омъжва за никого.
След смъртта на родителите си наследила несметно богатство. Олимпиада пазела строг пост, носела проста, дори бедна дреха, и с щедра ръка помагала на бедни и болни, строила църкви, издържала болници, откупувала пленници от робство, пращала помощи и в отдалечени страни.
В това време царувал Теодосий Велики. Един от сродниците му пожелал да се ожени за Олимпиада и поискал неговото покровителство. Царят убеждавал Олимпиада да встъпи в брак със сродника му, но тя не се съгласила. Теодосий Велики заповядал на градския управител да й отнеме имението и да го управлява, докато тя навърши 30 години.
Олимпиада понасяла с търпение всички притеснения, но била огорчена, че бедните са лишени от нейната помощ. Написала до царя писмо, в което молела да раздадат на бедните и болните имуществото й. Царят заповядал да върнат на Олимпиада нейното имение и тя отново почнала да употребява всички свои доходи за милосърдни дела. Скоро напуснала Цариград и отишла в Кизик. Но и там враговете не я оставили на мира. Изпратили я на заточение в Никомидия, където тя починала в 410 г. Нетленните й мощи били пренесени по-късно в Цариград и поставени в девическия манастир, построен от нея.