Църквата почита на 17 януари преп. Антоний Велики (Антоновден)

Св. преподобни Антоний Велики бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост

Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители. Бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Св. Антоний раздал своето имущество, с остатъка от наследството поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот.
Отначало се заселил в изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения. Но мисълта за Христа и за вечните мъки подкрепяли Антоний и Господ му помагал да побеждава врага на човешкото спасение. Когато бил на 35 години, той минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчание в изоставена постройка, като зазидал входа й. На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му.
След дванадесетгодишен подвиг Антоний вече постигнал душевен мир. Отсега нататък той става старец, авва - отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири, отделни калии на пустинножители. Като побеждавал природата си и почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, починал на 17 януари 356 г.

Мисли и наставления на св. Антоний Велики

Велик подвиг за човека е покаянието за своите грехове пред Бога и очакването на изкушения до последния дъх!

Който кове парче желязо, обмисля от началото какво иска да направи от него - коса, нож или брадва. Така ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно.

За да не изпаднем в безгрижие, нека си спомним думите на светия апостол "всеки ден умирам". Когато ставате от сън, помислете си, че няма да доживеете до вечерта. Когато си лягате, помислете, че може би няма да видите разсъмването на деня. Този, който всеки ден се приготвя за смъртта, ще се предпази от грях.

Очите виждат видимото, а умът постига невидимото. Боголюбивият ум е светлината на душата. Чийто ум е боголюбив, неговото сърце е просветено и той вижда с ума си Бога.

Огледай хората около себе си и знай, че началниците имат власт само над тялото, а не над душата, и винаги помни това в мислите си... Бог е създал душата свободна и самовластна; тя е свободна да постъпи така, както иска - добре или лошо.

В нашите разговори не трябва да присъства никаква грубост, тъй като скромността и целомъдрието обикновено украсяват умните хора. Боголюбивият ум е светлина, осветяваща душата, както душата - тялото.

Хората обикновено биват наричани умни по едно неправилно употребяване на тази дума. Не са умни онези, които са изучили изреченията и писанията на древните мъдреци, а онези, у които душата е умна, които могат да различат доброто от злото, всичко зло и вредно за душата избягват, а за доброто и полезното радеят и го правят с велика благодарност към Бога. Само те трябва да се наричат умни хора.