Църквата почита на 14 януари преп. отци, избити в Синай и Раита. Св. равноап. Нина. Св. Потит Сердикийски (Отдание на Богоявление)

Преподобни отци, избити в Синай и Раита

Няма точни сведения кога християнството е проникнало на Синайския полуостров, но в началото на ІV век там, на Хорив и в разположената по източния бряг на Червено море Раитска пустиня, живеели много отшелници в строго подвижничество. Към 311-313 г. те били нападнати от сарацинско племе и в Синайския манастир били избити всичките 40 монаси. 
Нил Старши, който в самото начало на V век се подвизавал на Синайския полуостров заедно със сина си Теодул, е описал второ подобно нападение на бедуините, които разрушили в 400 г. Синайската обител и предали на смърт много иноци, а други отвлекли в робство. Между пленените бил и Теодул, който бил откупен от епископа на гр. Елуза. Преподобни Нил открил сина си в дома на епископа, който ръкоположил и бащата, и сина за свещеници, и те отново се завърнали в своята Синайска обител.
За да защити Синайските подвижници от бъдещи угрози на бедуините, Юстиниан Велики (527-565 г.) построил в първата година от царуването си прочутия до днес Синайски манастир "Св. Екатерина", където се съхраняват два скъпоценни старобългарски пергамента - Синайски псалтир и Синайски требник.

Света Нина е родена в Кападокия

Баща й бил роднина на св. Георги Победоносец, а майка й - сестра на Йерусалимския патриарх. Дванадесетгодишна, св. Нина заминала за Йерусалим, а по-късно и за Иверия (дн. Грузия). Св. Нина живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към покаяние. 

Потит Сердикийски е християнски мъченик, лечител, един от десетимата софийски светци

Свети Потит е роден през 145 г. в Сердика в богато езическо жреческо семейство. Невръстният Потит приема християнството, повлиян от средата на многобройната местна църква в Сердика, след като баща му, носещ не особено езическото име Илия, не успява да го върне във "вярата на предците". Самият той е убеден от красноречието на сина си и става християнин. Св. Потит извършва с Божия помощ редица чудодейни изцелявания. Последното си благодеяние, докато е на този свят - излекуването на любимата дъщеря на император Антонин Пий, последвано или съпътствано от нейното кръщение в християнската вяра, детето лечител заплаща с живота си. Свети Потит бил хвърлен на лъвовете, но те проявили към него само нежност. След това той бил хвърлен в кипящо масло, от което излязъл невредим. Накрая е осъден да бъде обезглавен, но след екзекуцията вместо кръв от жилите му потича мляко. Това станало в 160 г. сл. Хр. в родния му град Сердика, откъдето мощите му били пренесени по чудодеен начин в Италия. Така непорочният юноша добротворец, само 15-годишен, напуснал този свят.
През 2020 г. в България пристига частица от мощите на свети Потит заедно с частица от мощите на първия епископ на Сердика - свещеномъченик Климент Сердикийски, папа Римски. Мощите са дарение от папа Франциск по молба на Българския патриарх Неофит. Днес частицата от мощите на свети Потит се намират в храма "Света София Премъдрост Божия".