Църквата почита на 12 януари св. мчца Татяна Римска. Св. Сава Сръбски. Св. мчк Мертий. Мчк Петър Авесаломит. Преп. Евпраксия

Татяна била посветена за дякониса и се отдала на милосърдие и молитва

Света мъченица Татяна произлизала от знатно и богато римско семейство, което я възпитало от ранно детство в християнската вяра, макар нейният баща да бил три пъти прeфект на Рим. Изцяло проникната от тази вяра, Татяна била посветена за дякониса и всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва.
Скорошната насилствена смърт на жестокия император Хелиогабал (203-212) освободила християните от заплахата на едно, може би чудовищно, гонение и всички били готови да си отдъхнат, когато на престола го заменил 16-годишният му братовчед Александър Север (205-238), чиято майка Юлия Мамея решително покровителствала християните и била почитателка на знаменития християнски учител Ориген. Самият Александър имал еклектически убеждения: равнодушен към вярванията на другите, той не се придържал към определен светоглед, поради което всред идолите на различните езически божества в дома си имал изображението и на Иисус Христос. Но тъкмо при Александър Север дошъл страшният час за мъченица Татяна.
Поради малолетство на императора държавните работи били ръководени от административни сановници и пълномощници на сената, които по своя преценка прилагали неотменените закони за сигурността на държавата. Още били меродавни противохристиянските разпореждания на императорите Траян, Марк Аврелий и Септимий Север. 

Татяна била заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва 

Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета. След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания. След всяко мъчение Бог извършвал чудо със Своята изповедница - тя се явявала на другия ден излекувана. Това привеждало в голямо смущение обърканите мъчители. Тези слуги на управителя били разколебани в правотата на своите господари, а молитвата на неустрашимата девойка била само една - Бог да докосне сърцата им и да ги обърне към Себе Си.
И молитвата на светата мъченица била чута. Самите мъчители молили господаря си да спре мъченията над невинната римлянка. А когато ги осияла светлина от небето и те видели ангели да подкрепят страдащата девица, не могли да издържат повече, коленичили пред Татяна и възкликнали: "Прости ни, служителко на истинския Бог!" Те веднага били предадени на смърт като новоявени християни.
Когато след целодневно мъчение отвели девойката в тъмницата, през цялата нощ тя, огряна от нетленна светлина, велегласно славословела Бога, пригласяна от небесни ангели, които лекували нейните страшни рани. Уморен от нейната несломимост, безсилният управител наредил да я предадат на изгладнелите зверове, но пуснатият лъв се заумилквал около светата мъченица и ближел кротко нозете й. Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на "галилеяните", управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и бащата на мъченица Татяна.