Трябва трезва оценка за членството ни в НАТО

Милко Бояджиев,
Румен Воденичаров,
Сдр."Хелзинкски наблюдател-България"


Най-голямото падение на великия комбинатор Остап Бендер било, когато на харковския панаир представял един гърдест калугер за жена с брада. Не по-малко, но с фатални последици за страната, е падението на нашите продажни управници с преднамереното интерпретиране и прилагането на подписаното на 28 април 2006 г. "Споразумение между България и Съединените щати за сътрудничество в областта на отбраната". Този правителствен акт е в престъпно нарушение на чл. 5(4),(5), чл. 85(1), т.1 и други разпоредби на българската Конституция. Защото има политически и военен характер и подлежи императивно на ратификация от Народното събрание със закон.
В случая неизпълнението на споменатите изисквания прави споменатия акт априори недействителен. При това споразумението негласно, но очевидно се осланя на Указ 1496/1975 г. от времето на обявения от Народното събрание за "престъпен" режим (1944-1989 г.), уреждащ сключването на международни договори и влизането им в сила без ратификация от парламента и тяхното обнародване. Впрочем този указ е отменен съгласно §3 (1) на Конституцията и от §4 на Закона за международните договори.
Споразумението предвижда задължения само за българската страна и изключителни права за американската страна, което го прави по същество

 едностранен диктат

за дислоциране на разположени на европейския континент (Германия, Италия) военни части и съоръжения на САЩ на територията на Република България. То не предвижда дори взаимно уведомяване, че съответната страна е изпълнила изискванията на националното си законодателство за влизането му в сила. Правният им статут се определя съобразно разпоредбите на споразумението за статута на въоръжените сили на НАТО (ССВС - Лондон, 19.06.1951 г.). България предоставя всички договорени съоръжения и обекти на силите на САЩ без заплащането на наем. Членовете на "великата сила" могат да внасят без мита и други подобни такси своите вещи, а при техни покупки - ДДС им се възстановява. Въздухоплавателните, моторните превозни и плавателни средства на силите на Съединените щати имат право на достъп без предварително разрешение по цялата територия на страната, пристанищата и въздушното й пространство. "Силите на САЩ "имат право за изнасяне от територията на Република България на военно оборудване, припаси и материали", т.е. за водене на война от българска територия. Очевидно това са окупационни условия за лишена от национален суверенитет територия.
По думите на доскорошния военен министър ген. Аню Ангелов "в сегашния случай става въпрос за дългосрочно разполагане на територията на български военни бази на сухопътни подразделения на Армията на САЩ (Eastern European Task Force) в състав до две батальонни бойни групи от силите на САЩ в Източна Европа с необходимите усилващи и обслужващи части и логистични центрове". Според споменатия министър се предвижда те да бъдат в състав

"среднотежка" механизирана бригада

с личен състав 3850 военнослужещи. Бойната структура на бригадата включва щаб и щабни подразделения (разузнавателна и свързочна рота) - дислоцирани в Костанца - Румъния, три пехотни батальона и един механизиран батальон, артилерийски дивизион, рота противотанкови ракети, взвод безпилотни летателни апарати. До две трети от бойния състав на бригадата се планира да бъде дислоцирана в български военни бази. При съществуващата понастоящем изострена геополитическа обстановка в нашия регион, тези разчети неизбежно ще бъдат значително увеличени. Което от своя страна означава, че България става ответна мишена за противостоящите на американските стремежи сили - включително на ответни ракети вкл. с ядрени бойни заряди. С участието си в НАТО и при действие на споразумението от 28 април 2006 г. за разполагане на американски войски и бази, тази заплаха става съвсем реалистична.
Друг назначен министър на отбраната - В. Шаламанов, допълва, че след 2007 г. ситуацията е коренно променена, включително "и с разположените на наша територия съвместни българо-американски съоръжения". И в допълнение твърди, че "естествен фокус за оценка на полезността им е тяхното насочване към по-ефективни операции за разширяване зоната на свобода и демокрация, което щяло да доведе до по-високо качество на живота у нас"(!?)
В брошурата на Атлантическия клуб  политологът Живко Георгиев изтъква крайно ниската информираност на българската общественост по ключовите параметри на "Споразумението", свеждаща се единствено до сведението, че от 2006 г. в България ще има американски военни бази. При това, анекси 1, 2 и 3 към него са засекретени. За това не са за учудване твърде бедните, често нереалистични масови представи за "ползите", които то носи за страната, особено в областта на сигурността и отбраната. Тези обстоятелства създадоха широк простор за словоблудни интерпретации и

користни манипулации

от агенти на чужди държави и лобита. Посредством недопускане на сериозни анализи бе моделирана и превратно внушавана темата за българо-американските военни бази, за техните истински цели и немалкото негативни последици за нашия народ и държава. Въпреки създадените обстоятелства, по данни на авторитетно проучване (Галъп интернешънъл) противниците на американските бази у нас са доста повече от 50% срещу подкрепа от 30 %!  
Нашите сегашни управници утвърдиха България като фронтова държава в района на Югоизточна Европа и Черноморието и интегрална част от системата на глобалното американско базиране, състоящо се от над 700 военни бази в около 130 държави по света. Тяхното стратегическо предназначение е да съдействат за постигане и защита на американските интереси, както и за водене на военни действия от страна на САЩ.
Настава време за трезва оценка, с оглед националните ни интереси, за членството ни в НАТО и ползата от наличието на американски военни бази на българска  територия. Необходимо е инициирането на общонароден референдум за излизане или за оставане на България в НАТО. Както и за денонсиране на споразумението със САЩ за американските военни бази. Като алтернатива отново да се предложи на нашите сънародници обявяването на България за неутрална държава със съответни гаранции в двустранни договори с великите сили - постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.