Трябва сърце, за да правиш кино!

 Мариана Енева

С полъха на пролетния вятър и първите кокичета пристига и "София филм фест". Отново очаквани ленти, незабравими кадри от екрана, щастливи срещи с видни световни творци на киното, радостни вълнуващи мигове... И един желан предвестник на наближаващия 16-и фест - от няколко дни на екран е "Цирк "Колумбия" на босненския режисьор Данис Танович.
Носителят на "Оскар за първи път гостува на  престижния наш кинофорум миналата пролет. И за първи път той лично връчи наградата за най-добър балкански филм на специална гала прожекция. Танович спечели наградата за сценарий в Кан и чуждоезичен "Оскар" за дебютния си филм "Ничия земя" през 2002 г. Броени дни след церемонията в Лос Анджелис френският му продуцент Марк Баше пристигна в София на закриването на СФФ, за да приеме първата награда на родния фест - кашон вино "Ничия земя" и диплом. От следващата, 2003 г. СФФ стана състезателен фестивал и една от основните му награди е за балкански филм. По традиция тя се връчва от член на екипа на филма "Ничия земя". Припомняме накратко, че събитията във филма се случват през размирната 1993-а: босненецът Чики и тежко раненият му другар се озовават в окоп на ничия земя заедно със сръбския войник Нино. Медиите следят отблизо тази напрегната ситуация. Но докато за тях това е поредната сензация, за Чики и Нино въпросът е на живот и смърт. Общо тази лента е спечелила 42 награди за антивоенната си тема. През 2002 г. следва новелата 11 септември от "11`09``01", "Ад" - много личен, изцяло заснет с френски екип и известни актьори, "Незараснали рани" - 2008 г., където "наистина се усеща страданието и смъртта, и това много ме натъжава" - споделя режисьорът.

Мики Манойлович в "Цирк "Колумбия"

Започвам с визитната картичка на босненеца Данис Танович: зодия "Риби", с очевидно изявени дарби, с дълбоки тъмни очи, които гледат сякаш сурово, а всъщност са топли и добри. Учи музика, инженерство и кино, преди да напусне Сараево през 1992 г., за да се усъвършенства в INSAS - Брюксел. Не прави кино за награди, а за удоволствие. Това е неговата психотерапия, която му осигуряват приятелите и съмишлениците. "Трябва сърце, за да правиш кино, културата е дух!" Според него човек не може да бъде филмов режисьор, ако не притежава музикален талант. Всяка година се захваща с изучаването на нов инструмент. От известно време свири на барабани, миналата година - на саксофон, с пианото има опит от 4-годишен, тук спадат и китарите, и баскитарите...
Обича семейството си - има пет деца, затова се буди по-рано, отколкото му се иска... Дрехите не го вълнуват особено - има един жълт костюм, който облича по фестивалите, ама той е специален, защото му носи късмет. Пътувал е много по света, но не би могъл да живее на друго място. Това е причината сега да живее в Сараево, а не в Брюксел, Ню Йорк или някъде другаде, където не се говори неговият език - там е преди всичко заради босненския, защото държи да го чува непрекъснато. Затова разговаряме на родния му език.

- Вие сте бил войник в Босненската армия. След войната в Сараево изведнъж сте се почувствал като човешко същество.
- Навън има един различен свят - той продължава да живее. Психологията на хората е странна. Докато бяхме в Сараево, мислехме, че животът е спрял. Всички ние вярвахме в международната общност. А фактите са съвсем други. Бяхме свикнали да живеем в една система. Разрушихме я, но не я заменихме с истински капитализъм, а с нещо като феодализъм. Мога да ви кажа, че Босна и България трябва да се вдигнем, да станем силни, да работим, за да бъдем мощни държави. И ние, и вие, и всички останали. Всички се грижат за своя интерес - Америка, Германия, Франция, ние също трябва да направим това.
- Споделихте, че за вас е било важно да направите точно такъв филм, който разказва за времето, непосредствено преди войната. Всъщност, нарекохте го "гневно любовно обяснение, писмо към поколението на моите родители; да им покажа какво са провалили..."
- За мен беше важно да направя такъв филм, който говори за времето отпреди войната. Защото хората от моята страна и бившите югославски републики забравят как сме живели в онези времена. Това, което се случва, е ужасно. Спомних си момента, в който небето за последен път е било чисто и синьо. Сетих се за пролетта, за мириса на вятъра и за романа на Джикич. За историята на човека, върнал се в родното място преди войната, да покаже на близки и приятели, че е преуспял. Животът за него придобива нов смисъл. Но около него всичко се разпада. Някои неща трябва да се разпаднат, за да се родят отново.

Според неговото мнение направил е "малко застаряващ филм". Всъщност това е 12-годишна хроника на града - преди, по време и след войната, по романа на Ивица Джикич. А екранизацията е създадена изцяло според начина и виждането на режисьора Данис Танович. Значително се отличава от първоизточника - променени са характерите и ситуациите. "Цирк "Колумбия", получил наградата на публиката в Сараево и участвал с успех във Венеция и Торонто, е копродукция на Босна и Херцеговина, Франция, Великобритания, Словения, Германия, Белгия и Сърбия. Танович разказва история от навечерието на политическия конфликт в Босна и Херцеговина в началото на 90-те години - Хърватия се е отцепила, сърбите бомбардират Дубровник...  Комунистите са предали властта и Дивко Бунтич (неотразимият Мики Манойлович) пристига в малкия си роден град след 20 години изгнаничество в Германия. Той се завръща с лъскавия си червен мерцедес, младата и секси приятелка Азра, черния котарак Бони, който му носи щастие, и пълен джоб със западногермански марки. Той използва парите и връзките си, за да изгони съпругата си Луция (талантливата Мира Фурлан), но в същото време се опитва да се сближи наново с 20-годишния си син Мартин. Когато Бони изчезва, целият град се втурва да го търси, за да получи обявената голяма парична награда. Суетенето около животинчето нажежава крехките отношения между Дивко и приятелката му, но пък между нея и 20-годишния му син Мартин се поражда силно привличане... Следват куп комични ситуации, съвсем в духа на босненския характер. Сигурно такива похвати пасват на балканската душа. Публиката заразително и спонтанно се смееше по време на специалната прожекция.

- Хуморът направо искри от екрана и засилва въздействието на лентата.
- Хуморът е нещо, което твърде много присъства в босненската култура. Някак си е естествено явление, следователно това е здрав ген, начин за преживяване, иначе босненци нямаше да оцелеят след пагубната и жестока война. Сараево е град, където често се разказват много вицове.
- Успехът на филма се дължи и на сполучливо подбрания актьорски екип. Талантливо се открояват със своето присъствие - нюансирано и многообразно - Мики Манойлович и Мира Фурлан. Те превъзходно показват развитието на образите, на които зрителят симпатизира през цялото време.
- Мики Манойлович е един от най-знаменитите актьори още от времето на бивша Югославия. Удоволствие е да работиш с него, а така също и с Мира Фурлан, снимал съм и преди с тях, толкова е приятно! Мики е дивен човек и прекрасен актьор; човек, който има голям талант, но преди всичко добър човек. За мен е важно, когато работя с актьорите, да отговарят на моя начин на работа, на моите изисквания. Значи, ако пием кафе - пием, ако работим - работим здраво. Затова и филмът се получи.
- Удивително е, че хората остават с впечатление за хепиенд в "Цирк "Колумбия". Мъжът и жената след 20-годишна раздяла отново са заедно и се въртят на люлките-синджирлии. В това време някъде избухва бомба. Филмът комедия ли е, драма ли е?
- Всъщност, не бих могъл да го характеризирам. Ако е емоционален, т.е., и плач и смях да има, разказал съм една история, която да вълнува и достига до зрителите.

"Цирк "Колумбия" е една необикновена притча за въртележката на живота, за носталгията към родното място, за люлката на любовта, за желанията и мечтите човешки. Ето и посланието на Данис Танович към читателите:
Желая им това, което сами си пожелават, да им се изпълни. Човек без желания, без мечти не е човек!