Трябва ли гласуването да стане задължително?

Трябва ли гласуването да стане задължително? Този въпрос често е повод за разгорещени дебати в много европейски страни, не само в България, заради спадащата избирателна активност.
"Не помнех, че гласуването е задължително", признава 54-годишната гъркиня Флора Луци и допълва: "Понякога си мисля, че законът вече не важи". Тя твърди, че не познава някой, който някога е бил наказан за отказа си да гласува, въпреки че Гърция е една от малкото европейски страни, където това е задължително.
Повечето демократични държави смятат, че участието в избори е гражданско право. Други разбират, че това участие е и отговорност. И все пак в света има 24 държави, в които гласуването е задължително, пет от които са в ЕС: Белгия, Люксембург, Гърция, Италия и Малта. В България гласуването също е задължително, но само на хартия.
Доскоро беше задължително да се гласува и в Кипър, но това вече няма да е в сила за предстоящите европейски избори. В някои държави има предвидена санкция при отказ да се гласува, но прилагането на закона е различно в различните страни.
"Участието в избори не зависи само от това дали гласуването е задължително или не", обяснява Игнасио Лагос, професор по политически науки в университета Pompeu Fabra в Барселона. Според него, за да има ефект от задължителното гласуване, е необходимо да има "силна държава, способна да наложи санкциите, които казва, че ще наложи".
Последните европейски избори показват огромни разлики между страните, в които гласуването е задължително, и останалите, в които не е.
В Словакия 77% от избирателите са отказали да гласуват, докато в Белгия делът им е само 11%. И все пак в Гърция, където гласуването е задължително, избирателната активност е малко под 60% на предишните европейски избори.
Ситуацията със "задължителното" гласуване в България е дори още по-странна. Ако човек започне да чете Изборния кодекс, още в неговото начало (чл. 3) ще види, че гласуването е дълг, а не право.
"Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг", пише в българския закон. Този дълг обаче остава приложим само на хартия. Задължителният вот беше въведен в страната с промени в Изборния кодекс през 2016 година. Тогава са предвидени и санкции – ако избирател не гласува в два последователи вота от един и същи вид (президентски, парламентарни, европейски или местни), да бъде заличен от избирателните списъци.
През 2017 година Конституционният съд отмени санкциите. Основните причини бяха две – че заличаването на негласувалите от избирателните списъци представлява ограничение на избирателно право. И че налагането на санкции е в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона заради това, че за конкретни групи от хора те не важат.
Въпреки отмяната на санкциите, в изборния закон и до днес пише, че гласуването е задължително, но на никой не му пука от това.

Медиапул, със съкращения