Трябва ли да множим още вузове?

Проф.д.т.н. Младен ГЕОРГИЕВ

В Европа се е утвърдило мнението, че за да може едно висше училище да създава качествени кадри за нуждите на дадената страна, то трябва да се обезпечава с определен преподавателски състав, подбиран на 1 милион жители на тази страна. Следователно в България може да се поддържа добро ниво на висшето образование, ако при население от 7 милиона души разполагаме със 7 висши училища. В толкова вузове страната може да осигури висококвалифициран научно-преподавателски състав, добре обзаведени лаборатории и да гарантира по този начин създаването на необходимите висококвалифицирани специалисти с висше образование.
В сайта на МОН е оповестен проект за разкриването на ново университетско звено - филиал на Русенския университет във Видин. Това ще бъде навярно 55-ото университетско звено в България, което означава, че у нас едно висше училище се създава средно не от 1 милион, а примерно от 127 хиляди жители.
Ако тази българска норма насложим върху европейското население, би било интересно да пресметнем колко вузове трябва да имат някои страни на ЕС, за да "стигнат" България. Такива данни са представени за някои държави (вж. таблицата).
Не разполагам с официални данни колко висши училища има всяка от европейските държави, но съм дълбоко убеден, че са на порядък по-малко от нормата, която България прилага при организацията на висшето образование в страната. Би било полезно МОН, ако пожелае, да огласи точни данни по този въпрос.
Защо практиката на съвременните държави е показала, че е необходимо около 1 милион население, за да може да бъде организирано едно нормално работещо висше училище, което създава висококвалифицирани специалисти? Отговорът е елементарен и пределно ясен. Във въпросното висше училище трябва да се съсредоточат преподаватели с висока професионална квалификация, които да обучават и възпитават постъпилите студенти. Очевидно такива преподаватели се създават много трудно, те са един много малък процент от обществото. Дейността на вузовете трябва да се ръководи от хора с по-висока научна степен като "доктор на науките" и измежду преподавателите с научни приноси трябва да се избират тези, които обучават студентите. Това трябва да са специалисти, които да работят в предния край на науката, която преподават, за да могат да подготвят студенти на актуалното световно равнище, които след това да продължат развитието на знанията в дадената област. Очевидно, че за да се подбере състав на такива преподаватели за организирането на едно висше училище, е необходимо те да са част, както е показал европейският опит, от население от около 1 милион добре образовани жители.
Какво ще стане обаче с едно висше училище, чийто преподавателски състав се набира измежду едва 127 272 човека, както е в България? Ще стане това, което наблюдаваме. Ниска квалификация на част от преподавателския състав; ниво на висшето образование в страната, което непрекъснато пада, и все по-голям брой млади хора, които отиват да учат в чужбина. Естествено - с всички последствия за икономиката и за нацията, които следват от това.
Във връзка с всичко казано дотук смятам за нецелесъобразно откриването на още едно висше училище. Вярно е, че Северозападният регион на България е най-изостаналият в ЕС и Видин би бил подходящ център за подготовката на специалисти в този регион. Но, както вече показах, той няма да може да подготвя добри специалисти. В България има много вузове, в които учениците от този край могат да учат, и едва ли мярката за задържането на дипломирани специалисти в региона е непременно откриването на ново университетско звено без възможност да му се осигури необходимото качество по отношение на преподаватели с високо научно равнище. МОН, вместо да мисли как да открива нови висши училища, трябва сериозно да се заеме с подробен анализ на системата и със закриването на голям брой от сега действащите вузове. Това, разбира се, е твърде сложна и неприятна задача, но рано или късно трябва да се реализира. Колкото по-рано, толкова по-добре за образованието в страната. Колкото по-късно, толкова по-трудно ще бъдат осъществени необходимите промени, адекватни на образованието в света и особено в Европа.

Бел. ред.
Справка на ДУМА показа, че авторът ни не е съвсем прав. Според системата Webometrics, класираща по рейтинг вузовете в света, в България при население 7 млн. души са отчетени 56 висши училища. За сравнение: Румъния при население 19,96 млн. има 105 висши училища, в Гърция населението е 11,03 млн. и вузовете са 77, в Чехия при население 10,52 млн. отчетените висши училища са 80. В Германия висшите училища са 454, в Австрия - 76, във Франция - 562. Така че измерителят един вуз на 1 млн. население не е точен. По-използваемо би било сравнението по брой на вузовете на 100 хил. души с висше образование. Най-важно обаче е сравнението не по брой, а по качество на обучението, в което България не стои добре.