Трябва да се вярва на поетите

Елена АЛЕКОВА

В думите си за стихосбирката на корицата отзад поетът Ангел Малинов откроява увличаща особеност в поезията на Илко Славчев: "От първата му стихосбирка "Внимавай, косачо!" (1987) до последната засега - "Любовта разсича планините", в стиховете му напира неудържим стремеж към дивата природа. Дивото наистина го зове. И мамещият мираж на върховете...". Но процесът е двупосочен... И дивото при Илко Славчев се стреми неудържимо към човека и дори някак му се подчинява, слуша го, готово е на всичко за него, колкото и невероятно да звучи това, изведено от контекста на поезията му:

Любовта разсича планините

Ще кажете: Каква метафора! Навярно.

Върхове и извори тя преобръща.

Но когато се завърне кротко вкъщи, 

не може никой в чудесата да повярва.

Да, подобно твърдение за повечето от нас, а може би и за всички нас (с едно-две изключения!) е красива метафора. Но за поета е истинна реалност. Той наистина е видял как "любовта разсича планините", защото, ако не би видял, едва ли би му дошло наум какво точно от невъзможното любовта прави възможно. Незнаещият би написал нещо общо от рода на "за любовта няма неща невъзможни" или "любовта може да направи всичко", защото няма как да знае, ако не знае, какво конкретно прави любовта, или би измислял и изреждал, заради самото изреждане, всичко, което му мине през главата. Илко Славчев не обобщава дълбокоумно и зад-умно, нито изрежда каквото му е хрумнало, а свидетелства за онова, което е видял, че прави любовта, което сам е преживял - "върхове и извори тя преобръща". Друг е въпросът, че онова, което е видял, че прави любовта, се сблъсква с онова, което другите мислят за любовта и с очакванията от него (като любим) през тяхното виждане за любовта. Какво да се прави - чудесата се случват само на хората, които вярват в чудеса. За онези, които не вярват, чудесата са просто красива метафора.

Бих искала да се спра на чудесата... 

"Върхове и извори тя преобръща"... Дали това е възможно, се е попитал всеки от нас... Или просто е красива метафора, находчива приумица... Но... Да оставим метафорите, полета на вдъхновението, причудите на чувствата, лирическите и всякаквите перспективи в поезията... Да излезем от черупката си, да прекрачим порочния кръг на ежедневията, в които се въртим и въртим без край, да се издигнем поне малко над делника, над земята, над себе си... Тогава може и да се доберем до познание за света, в който живеем, различно от познанията на триизмерното съществуване. В стихотворението "Безтегловност" позабравеният днес поет Георги Христов ни е подсказал какво ще видим, ако това се случи:

И тъй като е трудно да се каже

кое е горе

и кое е долу

във Вселената,

аз,

който съм роден на дъното

и винаги съм се стремял към него,

стоя, без може би да искам,

на някой връх!

Тогава може и да видим и преобърнатите върхове и извори на Илко Славчев...

Трябва да се вярва на поетите. Непременно. Защото рано или късно - след много труд и пот и след безброй провалили се експерименти, - някой учен все ще стигне до онези открития на поетите, промержелели ей така в опиянените им от любовта глави. А любовта е в състояние да промени перспективата - от права към обратна или от пространствена към семантична, смислова перспектива.

Националният литературен салон "Старинният файтон" организира на 31 януари от 18 ч. представяне на стихосбирката "Любовта разсича планините" на Илко Славчев. Вечерта ще се състои в къщата музей "Димитър Благоев-Дядото" на ул. "Лайош Кошут" 34 в столицата с участието на флейтистката Майя Сергиева-Богданова. Слово ще произнесе д-р Елена Алекова. Ще има авторски рецитал.