Трябва да се борим с крайните настроения в ЕС

Евгени Кирилов е евродепутат от 2007 г. Дипломиран инженер е от Университета в Рощок - Германия. Завършва Дипломатическата академия в Москва с докторат по международни икономически отношения и международно право. От май 2013 г. е съпредседател на Парламентарната асамблея ЕВРОНЕСТ. Член е на Комисията по външни работи и заместник-член в Комисията по регионално развитие. Член е на Делегацията в Комитетите за парламентарно сътрудничество ЕС-Армения, ЕС-Азербайджан и ЕС-Грузия, както и на Подкомисията по сигурност и отбрана, на Делегацията в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Бивша югославска република Македония. От 2001 до 2005 г. е председател на Комисията по външна политика и международни връзки на ВС на БСП, чийто член е от 1997 г. Депутат в 37-то, 38-то, 39-то и 40-то Народно събрание. През 1990-1993 г. е постоянен представител на България в ЮНЕСКО. Бил е директор "Културен обмен" в МВнР. От 1999 до 2001 г. е член на Бюрото на Социалистическата група в Съвета на Европа. Кирилов е почетен член на ПАСЕ. Носител на орден "Кирил и Методий".

"В наш интерес е Западните Балкани да продължат процеса на евроинтеграция"
"Паралелна лява листа ще доведе до негативни последици не само за БСП, но и за България"


- 2014-а е важна година за Европа, предстоят избори. Предвид нарастващия популизъм и национализъм, възможно ли е именно евроскептичният вот да излезе най-големият победител?
- Действително съществува тенденция към засилване на евроскептиците и техните ултрадесни партии, изразители на тази линия, най-вероятно ще получат повече гласове, отколкото преди. Изследване, което ми дадоха в ЕП, сочи един положителен и един отрицателен факт. Положителният е, че Групата на социалистите и демократите (S&D) води, макар и с малко, в класацията. Ако продължим и си свършим работата не само в Европа, но и в България, нашата група ще бъде най-голяма, което означава, че ще има възможност да излъчи и председател на Комисията, т.е. ние ще можем да осъществим тази радикална истинска промяна в политиката на ЕС в полза на борбата с бедността, безработицата, особено младежката, в полза на една солидарна Европа. Надявам се, че на финала ще можем да увеличим тази разлика. За момента тя е от около десетина депутатски места.
Евроскептиците обаче се увеличават почти двойно - някъде около 85-90 места. Затова в следващите месеци трябва да се борим с тези крайни настроения, които могат да доведат до дезинтеграция в ЕС, до различен политически развой, както това се наблюдава сега във Великобритания. Тази кампания в последните месеци срещу български и румънски работници стигна до някакъв абсурд. Консерваторите, виждайки че Партията на независимостта, която е изразител на евроскептицизма и е изобщо против членството на Великобритания в ЕС, набира сила, вместо да дадат отпор на тези настроения, те се влияят от тях. Всичко това е доста неприятно като развитие и ще трябва на европейско и на национално равнище да разясняваме много повече на нашите граждани защо тези избори са важни. Защото те ще определят в каква посока ще върви Европа - в правилната конструктивна посока, която да води до по-добри политики, или в посока, която води доникъде.
- Как да бъде убеден българският гражданин, че родните евродепутати отстояват националните интереси, а не следват безропотно предписанията на Брюксел? Като че ли ЕС се свързва само с доклади, със санкции...
- Европарламентът е прозрачна институция за разлика от Европейския съвет, където решенията се взимат при закрити врати. За съжаление все още не успяваме чрез медиите да информираме достатъчно за това, което правим. Смятам, че защитаваме достойно интересите на България. Когато става въпрос за крупни решения, регламенти, директиви, винаги се съобразяваме с нашите интереси. Нещо повече, по доста от важните въпроси успяваме да заемем обща позиция с колегите от другите политически групи - например действията по македонския въпрос. Няма сериозни различия, когато става въпрос за висши национални интереси.
- И като говорим за евроизбори... Какъв е коментарът ви за движението АБВ и създаването на паралелна лява листа за европейските избори? Какъв ефект би имала тя?
- Самата идея за паралелна лява листа е абсурдна и се приема от колегите от ЕП като някакво уникално творение, защото подобно нещо няма - една партия или част от партийни членове да застават зад друга листа. Това, разбира се, може да доведе до доста негативни последици за България - не става дума само за БСП, до една дестабилизация, защото няколко хиляди гласа, отнети от нас, могат да доведат до различен краен резултат. Вече споменах, че в европейски мащаб имаме преднина, същото се очертава, като че ли и за България. Но ако ни се отнемат част от гласовете, е възможно да поведе ГЕРБ с всичките по-нататъшни последствия. Не очаквах, че АБВ може да тръгне в тази посока. Мисля, че решението на Националния съвет беше правилно. Все още ми се струва, че е възможно поне някои хора да премислят, защото това поведение е много безотговорно и непростимо, последиците са изключително вредни, пак повтарям, не само за БСП, но и за България.
- Нека поговорим за нашите съседи - македонците. Устремили са се към ЕС, но като че ли липсват амбиции да решат отворените въпроси с Гърция и България, дори напротив - македонската преса не отстъпва от враждебната риторика. Къде според вас се корени решението на проблемите помежду ни? А въпросът за името с Гърция? България би ли приела име, което да включва географско понятие?
- Решението на въпроса зависи до голяма степен от това какво се прави от страна на Македония. За съжаление много или нищо не се прави и това пречи много на самия процес на интегриране в ЕС, тъй като добросъседските отношения са доста важен аспект. Проблемът относно целия комплекс от въпроси, свързани с Гърция и с България, се корени в това, че сегашното правителство е повлияно много по-силно от хора, които са направили кариера на антибългарска основа по времето на Югославия. Самата Сърбия сега си промени отношението и нашите контакти се развиват много добре. Въпросът с "пустата" македонска идентичност доминира над всичко, въпреки изявленията на комисаря по разширяването Фюле и други политици, че всъщност идентичност се гради - и сега, и в бъдеще, а не със злоупотреба с исторически факти. Ние, както знаете, първи сме приели конституционното име на Македония и въпреки това като че ли нашите проблеми са повече, отколкото тези с Гърция. Като се намери решение между Атина и Скопие, нас би ни устроило.
- Споменахте Сърбия, която официално стартира преговорите за членство в ЕС. Доколко е възможно нормализирането на отношенията между Белград и Прищина, което е и едно от условията за евроинтеграцията на Сърбия?
- През миналата година беше постигнат много сериозен напредък по отношение на самите преговори между Сърбия и Косово. Въпросът е доста сложен, тъй като трудно заздравяват стари рани, но въпреки това има сериозен прогрес. И двете страни имат аспирации за интеграция в ЕС. Нещата със Сърбия от началото на годината тръгнаха в една нова, вече конкретна фаза. А Косово, разбира се, е по-назад. Но трябва да имаме предвид, че едно от условията на т.нар. Априлско споразумение между Сърбия и Косово включва двете страни да не се възпрепятстват взаимно по отношение на този процес на интеграция. Сърбия, ако процесът върви по-активно, за период от 8 до 10 години би могла да се присъедини. Всичко това е в интерес и на България, тъй като самият процес на интеграция ражда стабилност. В наш интерес е Западните Балкани да продължат този процес и в крайна сметка в едно недалечно бъдеще да имаме съседи членки на ЕС.
- Както и да им съдействаме, предвид опита си, в този процес...
- Разбира се, мисля, че нашата външна политика постепенно се активизира в тази посока. Това е полезно и за интересите на България.
- Оставаме на тема съседни на България страни. През декември внесохте предложение за нов параграф в доклада за напредъка на Турция заради непремерените изказвания на премиера Ердоган в Кешан. Има ли място в ЕС страна, която по някакъв начин демонстрира имперски амбиции?
- Внесох тези поправки веднага след това непремерено изказване на Ердоган. Надали Турция си въобразява, че може да има някакво разместване на граници. Проблемът не е в това, а в самата реторика, която създава неблагоприятна атмосфера, която не е в интерес и на самата Турция. Там, както знаем, се засили теорията, свързана с неоосманизма. Струва ми се, че самият преговорен процес на Турция, който и без друго много се забави, ще продължи бавно да напредва. Когато дойде времето, което трябва да се възприема в по-далечно бъдеще, тогава, да се надяваме, и Турция ще бъде друга, и ЕС също ще бъде друг. Има някои страни, които смятат, че самото присъединяване ще бъде свързано и с референдуми от гледна точка на способността на ЕС да акумулира Турция. При всички случаи ние трябва да развиваме добросъседските отношения, но и да държим на всички условия и да решаваме все още някои нерешени проблеми, като този с обезщетенията на тракийските бежанци. Трябва да се има предвид и това, че Турция е в предизборна ситуация, както и доста сложна вътрешнополитическа, и политиците понякога си развързват езика повече в предизборни мероприятия.
- Говорейки за Турция, няма как да не спомена инициативата за създаването на Еврорегион Тракия, която предизвика доста противоречиви коментари у нас. Разяснете всъщност за какво става въпрос!
- Трябва да сложим точка на тези неправилни интерпретации, които се тиражираха. Инициативата е на Съюза на тракийските дружества в България и то от доста време. Надали някой може да си представи, че тракийските бежанци биха желали да подарят Тракия на Турция, например. Идеята е съвсем друга. Това е една утвърдена практика, която като понятие е въведена от Съвета на Европа и по негова дефиниция в рамките на даден Еврорегион се работи в посока сътрудничество на ниво местни власти, т.е. става дума за развитие на трансгранично сътрудничество. Има еврорегиони, които въобще не са свързани с териториални въпроси. Например има Еврорегион Дунав, където по протежението на целия басейн на реката страните си сътрудничат, предимно между местните власти, което е от полза за всяка една страна. Преекспонирането на такъв проблем беше доста некомпетентно и излишно.
- Сега нека погледнем на изток. От доста време Украйна е гореща точка. Какъв, според вас, е изходът от напрегнатата ситуация там?
- Няма друг изход освен политическия диалог. Слава Богу, в началото на миналата седмица започна подобен диалог и много се надявам напрежението да стихне. Но Украйна е в едно много тежко положение - финансово и икономическо. Съществуват и някои исторически наслагвания. Западна Украйна е била част и от Австро-Унгарската империя. Има и културни различия - едната част от страната говорят украински, другата част са рускоезични. Всичко това усложнява ситуацията. Но ЕС държи врата отворена за Украйна с оглед да й помага в модернизацията. А това събуди някои ревниви позиции в Русия. Всъщност ние трябва да работим заедно с Русия. Както ЕС, така и Русия трябва да са заинтересовани от стабилност в Украйна, за която е важно да се развива и стандартът на населението да се повишава.
- Но Украйна като че ли е изправена пред дилема - или ЕС, или Русия...
- Мисля, че трябва да работим заедно с Русия да отстраним тази дилема. Русия не трябва да смята, че сътрудничество на ЕС с Украйна е акт срещу самата Русия. Напротив, в бъдеще би трябвало Зоната за свободна търговия да включва даже и Митническия съюз, защото трябва да се създават по-мощни зони, за да можем да играем по-голяма роля в света. Необходимо е стратегическо търпение.
- Как тълкувате визитите на евродепутати на Майдана? Това не е ли намеса във вътрешните работи на страната и оказване на определен натиск?
- Някои колеги определено се увлякоха. Повечето от колегите са от Народната партия (ЕНП), чиито две партии участват в тези демонстрации. По време на самия протест се появиха и радикални десни сили, дори и с профашистки профил, които не принадлежат към никое политическо семейство. Те тръгнаха доста силово. Запалени бутилки, горящи милиционери - всичко това измести посоката на протеста и стана доста опасно. Ние ще настояваме EНП да окаже влияние на своите партии, които участват в протеста, да се дистанцират от ултрадесните и ултранационалистически формирования, някои от тях без всякакъв контрол, за да покажат, че те са за политическо решение на въпроса.