ТРЯБВА ДА СЪБУДИМ БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО

ИВАН ГРАНИТСКИ е роден на 24 декември 1953 г. в София. Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор и зам. главен редактор на в. "Пулс", зам. главен редактор на "Литературен фронт", директор на ИК "Христо Ботев". През 1995-1996 г. е генерален директор на БНТ. Година по-късно създава издателство "Захарий Стоянов", чийто директор е досега. Главен редактор е на списание "Везни". Автор е на повече от 30 книги с поезия, критика и публицистика, сред които "Време и художествени идеи", "Отвъден щурец", "Кораб от светлина", "Гео Милев и трагиката на националната съдба", "Храм", "Преди да дойде здрача", "Лятото на чакалите", "Атлантида", "Луди водят слепи", "Ловци на метафори", "Критически етюди", "Тринакия", чиято премиера се състоя наскоро в НДК.

"Има нужда от нови личности и идеи"
"Книгите трябва да бъдат в библиотеките, а не в складовете"

- Защо решихте с нова стихосбирка да отбележите юбилея си - точно с поезия, а не с публицистика, да речем?
- Може би защото през последните десет години повече пиша и издавам поезия. Оказа се, че три стихосбирки - "Бездна", "Щерна" и "Начала", бяха създадени в наистина благородно сътрудничество с художниците Иван Димов, Любен Зидаров и Борислав Стоев. Публицистиката и критиката бяха мои предпочитани жанрове в по-предишни години. В новата ми книга "Тринакия" си позволих да съчетая три мои кратки портрета, които са пластическа критика за творчеството на тримата художници, със стихотворения, така че се получи нещо като комбинация на критика и поезия.
- Разкажете за инициативата на издателство "Захарий Стоянов" със Столичната община, според която всяко училище ще получи нови книги.
- Тази инициатива се роди в края на миналата година при разговор с кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова. Група академици, писатели, художници имахме среща с нея, разказахме й как  авторите на издателство "Захарий Стоянов" пътуват из цялата страна и посещават редица училища, гимназии, техникуми. При стотиците срещи се убедихме, че те са много интересни и полезни за учениците и студентите. Решихме да поставим началото на такива срещи и в столичните училища. Вярваме, че те ще бъдат добри уроци по родолюбие, посветени на българската история, литература, култура. Ще участват нашите големи историци - акад. Георги Марков, акад. Васил Гюзелев, акад. Константин Косев, писатели като Антон Дончев, Евтим Евтимов, Лиляна Стефанова, Бойко Ламбовски, Валя Радинска, Георги Константинов... над сто имена, включително музиканти като Ценко Минкин и Хайгашод Агасян, актьори, композитори, режисьори. Става дума за по-широк кръг от съвременни и ярки български творци, които ще се срещнат с учениците на може би над сто столични училища и гимназии. Мисля, че ще положим началото на по-адекватно отношение на младите хора към съвременните автори. За съжаление, през последните двадесет години постоянните псевдореформи в сферата на образованието доведоха дотам, че много от учениците в България не познават съвременните ни творци. Не знаят дори своята история и география, камо ли литература. Боли ме, че има голяма празнина в съзнанието на младите.
- Какви са отзивите от вашите обиколки из страната, които продължават вече 15 години?
- Може да се каже, че тези пътуващи хора на духа са новите будители, които стряскат заспалото съзнание на нашето отечество.
- А защо го правите всъщност? Това не е ли работа на самите училища и министерства?  
- Там е проблемът. Искаме да разбудим  Министерството на образованието и Министерството на културата, чиято задача е да прави точно това, но не го правят в достатъчна степен или никак дори. Трудно е, защото тези пътувания изискват големи усилия, но пък идеята е благородна и творците пътуват с удоволствие. Срещите са безкористни, а творците не получават за тях хонорари, в сравнение с други шумни фигури от сферата на поп фолка и пр., които взимат гигантски възнаграждения. Подаряваме книги на училищни и читалищни библиотеки и, слава богу, намираме подкрепа от страна на кметовете. Всъщност те са единствените хора, които проявяват истинско здраво патриотично чувство и разбират значението на този огромен проект за събуждането на българското общество за ново възраждане.               
- Вашето издателство сигурно е единственото, което дарява книги в големи мащаби и се ангажира с тази благородна кауза?
- Едва ли сме единствените, но ние щедро даряваме, особено съвременна българска и класическа литература. Смятаме, че книгите трябва да бъдат в библиотеките, а не в складовете. Поради тази причина толкова много пътуваме. За 15 години с над 150 автори на издателството сме обиколили повече от 250 малки и големи населени места, градове и села, само в България сме изминали над 2 млн. км.
- Какво мислите за книгоиздаването и книгоразпространението на българска литература у нас и в чужбина? Каква е ролята на държавата?
- У нас липсва държавна политика в това отношение. Многократно говорим с други издатели за това, че ние сме единствената страна на Балканския полуостров, която няма промислена политика за подкрепа на отечествената литература и книжнина, на българската книга. В Румъния, Гърция, Сърбия и Македония, Турция - всички държави около нас, имат истинска държавна политика по отношение на националните си автори и произведения. В България се появяват инициативи. Преди 5-6 години имаше усилия да се даряват годишно по милион-милион и половина лева за закупуване на литература от читалищните библиотеки в страната, но след това тази инициатива бе прекъсната с мотива, че няма пари. Това е несериозен аргумент, защото какъв е смисълът на една библиотека, ако няма книги? Това е нашата беда и ние, за съжаление, виждаме, че не можем да привлечем вниманието на депутатите, на държавниците, на чиновниците в министерствата на културата и образованието да разберат изключителното значение на това - български книги да има в библиотеките, както картини на наши художници да влизат във фондовете на галериите ни. Същото се отнася и до дейността на театрите, на музикантите и композиторите. Вече 25 години се задълбочава бездушието на официалната власт и нежеланието на народните избраници да помислят за стратегическа национална доктрина за защита на българската култура и опазване на духовното ни наследство.
- Какви са наблюденията ви върху телевизионната програма като бивш генерален директор на БНТ? Какво място заемат стойностните културни предавания, има ли ги?
- Единствено в сутрешния блок на БНТ "Денят започва с култура" има минути за култура, но ми се иска да има няколко часа, за да има време за по-обстойни разговори и по-мащабни представяния на български автори. Днес у нас живеят удивителни и талантливи творци от всички поколения и те имат нужда от популяризация, от добра реклама сред обществото. Но освен БНТ, другите телевизии са комерсиални и залагат на различни видове шоу програми или доста жълти по същността си предавания, които представят всякакви ерзаци, не и творби със сериозни качества. В стремежа си към печалба и реклама, към по-големи тиражи, ако говорим за вестниците, се стига дотам, че вече години наред чалгата господства в най-широкия смисъл на думата. Съвременното българско общество според мен е затлачено и опростачено от подмяната на стойности, която се извършва повече от 25 г. Главните диригенти на разпада на ценностите са пак политиците и "държавниците", които не можаха да проявят национално отговорно чувство да се издигнат над дребните си политически и корпоративни боричкания и да работят за фундаментални национални цели. Оттам тръгва и това опорочаване на обществения климат и развратяване на обществения морал. Младите хора са объркани и не могат да разберат кое е добро, кое зло, кое е красиво, кое грозно, кое е възвишено, кое низко. Без да обобщаваме, но става дума за тенденция - деградираща и низходяща. Затова имаме и разделено общество, в което омразата, злобата, разрушението властват, вместо да има хармония, съзидание и разбирателство. Малка страна сме с божествена природа, ако имахме родолюбиви държавници, високо отговорни личности, много бързо щяхме да преодолеем тази криза и щяхме да бъдем една от напредналите страни в ЕС.
- Казват за вас, че сте обединител на лявото пространство...                    
- Това са силни думи... Просто съм от тези, които смятат, че трябва да има обединение, а не разединение.
- Какво е мнението ви за формацията АБВ? Ще открадне ли от електората на БСП?
- Струва ми се, че не трябва да се приема със страх появата на каквото и да е движение - вляво или вдясно. Българското общество има нужда от автентични нови личности и идеи. Тези процеси, които днес текат на обществената арена, са в резултат от липсата на идеи. Появяват се личности, но те не носят идеи, а обещават, че са поредните спасители на нацията. В случая с АБВ намирам, че не е адекватна позицията на ръководството на левицата да отлюспва, да замразява, да снема политическото доверие от личности. Между другото, една от бедите на сегашното ръководство на БСП е, че повече от 10 години тя не може, но и не желае да намери истински коалиционен партньор. В Германия например - традиционните опоненти социалдемократи и християндемократи могат да управляват вече десет години почти заедно в интерес на висшите цели на народа. Защо да не вземем пример от тях, още повече, че българската политика винаги е била свързана главно с Германия и Русия? За жалост, нашите политици гледат повече към новия бял брат през океана и не крият папагалския си възторг, ако бъдат потупани по рамото за всяко действие, било то и предателско, като преждевременното закриване на блоковете на АЕЦ "Козлодуй". Според мен националните интереси трябва да бъдат над всичко, над всякакви партийни пристрастия.