Трябва да прекратим непоследователността в системата

Нигяр Джафер е родена на 20 май 1966 г. в град Цар Калоян. Завършила е медицина със специалност вътрешни болести, а по-късно и "Здравен мениджмънт". Депутат е от Разград, избрана с листата на ДПС. Представлявала е региона в 40-ото Народно събрание, когато бе зам.-председател на здравната комисия и внесе законопроекта за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, в 41-ото и в настоящото, когато е избрана за председател на Комисията по здравеопазване. Зам.-председател е на Комисията по въпросите на младежта, децата и спорта.

Цитат:
"Нещата трябва да са по-предвидими и да няма сътресения от ексцентричните идеи на този или онзи"


- Коя е задача номер 1 пред комисията, която ръководите, г-жо Джафер?
- Най-важната задача пред нас в момента е да бъде въведен ред в хаоса, включително и в законодателството. На първо място трябва да въведем в ред начина на оформяне на един законопроект. Здравната комисия трябва да стане наистина органът, който да облече в законодателна форма идеите на изпълнителната власт, да обере всички екстравагантни идеи, които нанасят поражения на здравната система - нещо, което беше факт през последните 4 години. Има безспорни доказателства за това - променяха се важни системни закони чрез преходните и заключителни разпоредби. Такъв пример е Законът за бюджета на НЗОК. Между първо и второ четене се променяше коренно философията на даден законопроект. Това трябва да спре, защото законодателният праг, който произведе здравната комисия и цялото 41-о Народно събрание, безспорно нанесе доста и сериозни поражения на здравната система.
- Тези дни имахте среща с Асоциацията на сдружението на общинските болници. Какви проблеми поставиха и в каква степен можете да помогнете за решаването им?
- Срещата премина в изключително аналитичен и критичен дух, което е нормално с оглед проблемите на общинските болници. А те са толкова сериозни, че изискват системен подход. Свидетели сме как през последните няколко години бе проведен целенасочен финансов геноцид срещу общинските болници. Факт е, че 17 от тях вече са в небитието, а поне още толкова и сега са на ръба на фалита, голяма част са натрупали огромни задължения.
Факт е обаче нещо друго: с промяната на стандартите, с промяната и въвеждането на т.нар. нива на компетентност, с целенасочените усилия на предишните управляващи от ГЕРБ тези лечебни заведения бяха поставени в много трудна ситуация. Само от промяната на нивата на компетентност общинските болници са загубили 25% от клиничните пътеки, по които са работили преди това. Трябва да сме наясно, че хората, които работят там, не се стремят да правят висш пилотаж в медицината, но те могат да предоставят достатъчна по обем и качество базова медицинска помощ. Още повече, че населението, което живее на територията на тези общински болници, ги харесва. По различни причини. Една от тях е, че поради финансовия недоимък не могат да си позволят да пътуват до "най-близката" болница, която  нерядко е на около 100 км. Има закрити болници, които се намираха в тежък планински район и преодоляването на пътната инфраструктура е изключително сложен проблем дори през лятото.
- Дни след оставката на кабинета "Борисов" касата изведнъж се разплати с болниците. В същото време преди дни бе съобщено, че касата е оставила болниците без пари. Това неочаквано ли беше?
- Един от първите проблеми, с които комисията трябва да се заеме, е и изслушване и анализ на състоянието на НЗОК и на разплащанията, които тя е успяла или не е успяла да направи към момента. Преди половин час ми се обади колега от ГЕРБ, който каза, че е "входирал" жалба до здравната комисия, че касата не е разплатила само за област Бургас една внушителна - шестцифрена, сума, поради което иска изслушване на управителя на касата Пламен Цеков и да се вземе отношение по проблема. Ще се заемем с този проблем, но не само в Бургас е проблемът, имаме сигнали и от университетски болници, че не са извършвани необходимите разплащания. Само да припомня, че голяма софийска болница съобщи, че ще спре да обслужва болните на хемодиализа, защото е на загуба от тази дейност. Областните болници също имат много сериозен проблем с това да предлагат достойно заплащане на лекарите и нямат достатъчно специалисти. Тоест проблемът е повсеместен и не зависи от нивото на болницата. Явно, че е системен. Трябва сериозен анализ, за да се види какво предизвиква напрежението в системата. Спомняте се широките и остри дискусии в края на м.г., когато касата предложи една нова методика за разплащане с лечебните заведения. Спомняме си, че лекарският съюз не подписа Националния рамков договор заради тази методика. След това бе обявено, че методиката е променена, но напрежението продължава. Служебният здравен министър обяви, че задълженията на болниците са около 400 млн. лв. - това е внушителна сума.
- Според Европейския здравен потребителски индекс и през 2012 г. България е на опашката, но и вече не прави нищо за отлепване от дъното. Ще работи ли здравната комисия по този проблем?
- Този индекс отчита удовлетвореността от здравните системи. България никога не се е славела с кой знае каква удовлетвореност от страна на пациентите от здравните услуги... Много са нещата, върху които трябва да се работи. Преди всичко трябва да прекратим непоследователността в системата. Сега управлението на здравеопазването е на принципа "проба-грешка". Трябва да даваме ясни послания и предвидимост и към пациентите, и към колегите, които работят. Защото имаме показатели, по които държим първенство с обратен знак и вече години не отстъпваме - ние продължаваме да сме с най-висока относителна смъртност на 100 хил. души население, продължаваме да имаме едни от най-високите показатели на детска смъртност, продължаваме да сме категорично на първо място по смъртност от сърдечносъдови заболявания. Известни са и проблемите с обслужването на онкоболните и пациентите с други хронични заболявания.
- Преди няколко дни ДУМА писа за един интересен случай от преписка на Комисията за защита от дискриминация: млад лекар се жалва, че е кандидатствал за лекарското място в Център за спешна помощ, но не е назначен...
- Това наистина е много странен случай и би било интересно да се запознаем с аргументите за отказ да бъде назначен колегата. В системата на спешната помощ недостигът на лекари е много сериозен. Само в София например в спешната помощ има незаети 80 лекарски щата. И това е така от години. Още по-сериозен е проблемът в страната. На много места се разчита на екипи, в които има фелдшер, лекар и шофьор, може и да няма сестра, защото се правят икономии от фонд работна заплата. Представете си как в една община, която се състои от 60-70 населени места, например около Мадан и Рудозем, как работи екипът, ако едновременно той бъде извикан в две населени места, отстоящи на десетки километри едно от друго... Трябва да има цялостна концепция за развитие на спешната помощ.
А всъщност не са толкова сложни нещата, нито стъпките, които може да бъдат предприети. Още в началото на идната година, или в рамките на 6 месеца, може да се пристъпи към поетапно увеличаване на заплащането. Оказа се, че последното повишение на заплатите с 18%, широко рекламирано от последния здравен министър на ГЕРБ, е коствало около 6,5 млн. лв. Аз мисля, че здравната ни система може да си позволи тази сума и си струва усилието да се задържат хората да работят в тази система. Добрите заплати и възможностите за нормална работа при нормални условия, както и възможността за специализация и професионално издигане, са нещата, които ще накарат младите лекари да работят в спешната помощ. Освен това режимът за специализация (за записване за повече от една или две специалности) трябва да е по-либерален. Това Народно събрание направи и първата стъпка за инкриминиране на нападенията и насилието над медицински служители и екипи по време на работа. Само да напомня, че в 41-ото Народно събрание този проект бе 3 пъти отхвърлян с активната намеса на ГЕРБ. Надявам се скоро да мине на второ четене законопроектът - това ще стане при нормална работа в един стабилен парламент. Другото би било нелогично!
- Ще се заемете ли с различните стандарти за работа на лабораториите, различните резултати, които дават за еднакви изследвания?
- Да не забравяме, че преди няколко години се отмени задължителната акредитация. Това дали е стъпка в правилната или погрешната посока ще покаже времето. От друга страна, спекулацията как едни лаборатории са сертифицирани, а други не, струва ми се, че е и опит за разместване на пазара. Наистина здравеопазването е квазипазар, но напоследък е повече пазар. Призивите за повече регулация от страна на държавата също имат резон, защото категорично трябва да има правила. В същото време има сигнали, че в много региони с недостиг на лекари със специалност клинична лаборатория се правят опити малките местни лаборатории да бъдат изместени от големите вериги, чиито седалища са в големите градове. Но без отговор остава въпросът, ако една сертифицирана лаборатория се намира в София, а извозва биологичен материал от няколкостотин километра, доколко са достоверни резултатите? Всеки лекар знае, че има определени условия, при които се взема, съхранява и транспортира биологичен материал като част от тези условия и времето за транспортиране. Кой може да гарантира, че резултатът от изследване на коагулация например е реален, след като материалът е взет преди 4 или 5 часа? Много са въпросите и те не са еднозначни.
- 42-ото Народно събрание ще се заеме ли с този въпрос?
- Отстоявам принципната позиция, че трябва да има равнопоставеност сред субектите, които работят в здравната система и със здравната каса, но трябва да имат задължения и да отговарят на едни и същи регламенти и правила.
- На какъв принцип според вас трябва да е подчинена работата на комисията?
- Приемственост между мандати на народни събрания - да. Но трябва да има и развитие в по-добра посока. Очакванията на хората са за равни условия на достъп и равна здравна грижа, независимо дали са в малко и отдалечено населено място и в голям град. Трябва да дадем ясни сигнали не само към пациентите, но и към хората, които работят в системата, че нещата трябва да са по-предвидими и да няма сътресения от ексцентричните идеи на този или онзи.