Трябва да научим обществото да разбира историята си

Людмил Вагалински е завършил история с профил археология в СУ, както и реторика пак там. Специалист е по антична археология (I-VII в.), защитил е докторска дисертация за римска Тракия. Специализирал е в Берлин и Мюнхен. Завеждал е секцията по антична археология в Националния археологически институт с музей при БАН, бил е зам.-директор, а от 2010 г. е директор на НАИМ-БАН. Ръководи проучвания в античния град Хераклея Синтика (с. Рупите), римската колония Деуртум край Дебелт, римските кастели Ятрус при с. Кривина в Русенско и Трансмариска при Тутракан. Автор е на три книги и на множество научни статии. Преподавал е в СУ и НБУ. 

Цитати
"Впечатлен съм, че поляците уважават най-много свещениците и професорите"
"Има тръпка в откриването. Гледаш някакъв мижав обект и след това се оказва, че от него излизат прекрасни неща"

- В момента у нас се провежда ХХII конгрес по византийски изследвания с над 1000 гости - учени от цял свят, такъв грандиозен научен форум не сме имали в България от много години. При това по толкова важна за нас "национална" тематика. Но в медиите той не намира кой знае какво отразяване. Защо е така според вас?
- Труден въпрос. От една страна, според мен ние, самите учени, не сме достатъчно активни. Не съм от организационния комитет на конгреса, за да давам категорично мнение, но ми се струва, че би трябвало да търсим по-упорито медиите. От друга страна, политическият елит определено оказа подкрепа на конгреса - и с присъствието си при откриването, и с патронажа на президента. На откриването на конгреса имаше страшно много медии. Боя се донякъде, че основната причина беше присъствието на важни политически лица. Надявам се, че дните до края на конгреса ще бъдат по-силно отразени като тематика.
- Допреди 20-ина години основно се обръщаше внимание на времето от създаването на българската държава насам и на християнската култура. После модерно стана да се говори за траките и за златото им. И сега е обратното - нашето Средновековие е на втори план. А в НАИМ току-що открихте византийска изложба, която показва едно огромно наше археологическо и изобщо културно богатство. Каква е причината да се загърбва този период?
- Причината е, че може би не сме водили балансирана медийна политика, говоря за науката археология, през последните десетилетия. Още от 80-те години насам интересът беше изнесен към тракийските древности. В това, разбира се, лошо няма. Опитахме се да направим една запазена марка за България от периода на античността. Траките наистина са най-подходящата етническа група, която има интересна култура. Ако е изостанало малко изтъкването на средновековната и българската култура, това е слабост. Макар че не мисля, че сме чак толкова слабички. Правят се доста разнообразни конгреси и форуми по Средновековие, по българистика, редовно се организират международни конференции в Созопол, посветени точно на тази проблематика. Неслучайно византийският конгрес се прави сега в България. Ако бяхме толкова неактивни, нямаше да получим домакинството на този конгрес, защото конкуренцията беше голяма. Но, права сте, трябва да научим нашето общество да се интересува повече от историята на своята държавност, от Средновековието ни, което - смея да твърдя, е не по-малко интересно, актрактивно и бляскаво, отколкото са античните материали, да речем - тракийските древности.
- Вие лично къде бяхте на разкопки досега през тази година?
- Първо по трасето на "Набуко" имахме теренни издирвания през месец април - 420 км по газопровода, през цяла България от турската граница до Дунава при Оряхово. Работиха много интензивно 6 екипа. Целта бе да установим има ли археологически обекти по трасето и какво трябва да стане с тях.
- И има ли?
- Има, регистрирахме 110 обекта с бъдещ различен режим, които се датират от праисторията до късното Средновековие. Те всичките трябва да бъдат проучени в различна степен - с наблюдение или с разкопки. В момента водим преговори с "Набуко-България", за да преминем към самите разкопки. Според закона те трябва да финансират разкопките. За тези издирвания ние водехме преговори от 2009 г. с "Химкомплект-инженеринг", подизпълнител на "Набуко". Едва сега през април реализирахме издирването. Трудно става, има доста неща да се уточнят. Много съм доволен от екипите, които проучваха, те са от нашия институт, но в тях имаше хора и от университети, от местните музеи. Конкретно с моя екип работихме през юни и на река Резовска, до самата турска граница има едно много интересно укрепено селище при с. Сливарово, което е на полуостров, на 60 м над реката. То се е появило в VIII-VII в. пр.Хр. и до Х-ХI в. от н.е. продължава да съществува. Там неселението винаги се е занимавало с железодобив. Този обект поставя много въпроси - например какво се е случило през II в., когато това среднобогато селище е брутално опожарено в момент, когато империята е много спокойна. Интересното също е, че намираме графити върху съдове, в които част от буквите не са гръцки! Не говоря, че са тракйски, но все пак е доста впечатляващо, тепърва трябва да изясним тези неща с епиграфи и други колеги.
Сега имаме разкопки и по трасето Добрич-Силистра, а през септември ни предстои да продължим на един прекрасен обект - Рупите при Петрич, където проучваме много богат древен град Хераклея Синтика и некропол, бил е на границата между древна Тракия, древна Македония и древна Гърция.
- Тази година на колко места се правят разкопки в България?
- На около 250 обекта се работи тази година. Обикновено един екип работи не само на един обект, проучват се понякога по два и по три обекта.
- Колко са всъщност археолозите в България?
- Общо сме около 250 човека - това са щатните археолози заедно с хората, които не са на щат, но са наши колеги и са също така добре подготвени, завършили са археология и всяка година участват в различни спасителни разкопки.
- Някои обекти тази година получиха добри пари - главно за реставрация. За археологически проучвания обаче средствата са в пъти по-малко и археолозите работят много трудно. Има разминаване между тези две дейности, свързани с културното наследство.
- Много е трудно да се намери балансът между средствата за археологически проучвания и за реставрация. Факт е, че през последните десетлетия бяха проведени сравнително интензивни археологически разкопки. В един момент започват да изостават консервацията и реставрацията. Добре е да се разкриват интересни обекти, движимите ценности отиват в музеите, обаче какво става с архитектурата на място - дали ще са тракийски гробници, дали са крепости или някакви градове, повече или по-малко запазени. В този смисъл да се дават пари за консервация и реставрация не е лошо. Стига те да се изпълнят добре и бързо. Трябва да има баланс между темповете на разкриване от страна на археолозите и реставрацията и консервацията. Този баланс ние все още не сме успели да го намерим. Грехота е, плаче ми сърцето, когато отида и видя обекти, които вече сме проучили, но поради неглижиране от общината или от по-високо равнище това, което сме разкрили, се руши. Това е много тъжно. Ние ще направим науката, ще извлечем информацията, ще напълним музеите, но самите паметници се разрушават. Трябва да има някакъв баланс.
- Още един дисбаланс виждам аз в това, че някои обекти получават много пари по хрумване на политици, други обаче са оставени без средства изобщо, пък после се оказват твърде ценни за науката и за историята ни.
- Не можем да избегнем субективното при преценката кое да се финансира и кое - не. Аз самият например мърморя за огромната римска колония в Дебелт - единственият археологически обект в България, който е обявен от Европейската комисия за европейско културно наследство, заедно с още два феномена - Борис Христов и Васил Левски. И въпреки това втора година Дебелт не получава финансиране, макар че там са 4 екипа, обектът е обречен на успех. Трудно се намират пари за всички ценни обекти. Освен това археологията крие елемент на изненада, който е положителната й страна. Тръпката на откриването. Гледаш някакъв мижав обект и след това се оказва, че от него излизат прекрасни неща. А има други открития, от които очакваш твърде много, обаче те не ти оправдават очакванията.             
- Има ли промяна в трагичната ситуация с финансирането на БАН, с липсата на пари от бюджета за заплати и въобще - за издръжка?
- Лично аз не съм разбрал да има подобрение в решаването на въпроса със заплатите в БАН. Доколкото знам, през август трябваше да има преразглеждане на ситуацията и министърът на финансите да реагира, защото ние получаваме между една четвърт и 40% по-малко субсидия за заплати. Да не говорим, че и всичко останало трябва да си го правим сами - поддръжка на материалната база, правене на наука, което включва и издания, и изложби в нашия случай, и книгоиздаване, което е много скъпо. За всичко това не се получават пари. Правим го някак, с много строга дисциплина и с голямо напрежение върху хората. Ние все пак работим за тази държава и за мен не е нормално да не се покриват дори тези ниски заплати, срам ме е да ги кажа, когато ме питат хората...
- Колко все пак е заплатата на археолозите?
- В института имаме археолози, които са с около 250-280 лв. заплата и така до професорите и учените със степен "голям доктор", които стигат до малко над 600 лв. Без коментар трябва да оставя това. То вече не е дори оплакване. Наскоро много се впечатлих от една оценка на журналисти за ситуацията в Полша - те казват, че поляците уважават не всички групи хора, уважават свещениците и професорите. Това ме впечатли, защото когато една нация има отношение към своя научен елит, това означава тя да инвестира в бъдещето си. В себе си. Иначе не вървим на добре.