Трябва да изведем страната от сегашния материален и духовен разпад

Ваня ДОБРЕВА е родена в София. Завършила е НГДЕК "Константин Кирил Философ" и българска филология в СУ. Преподава в ЮЗУ и СВУБИТ. Научните й интереси са в областта на историята и теорията на българската възрожденска литература и култура. Беше зам.-министър в просветното министерство в правителството на Станишев, депутат в 40-ото НС.


- Предизборната кампания завършва, но покрай скандалите с подслушванията проблемите в отделните сектори и решенията, които партиите предлагат, останаха на заден план. БСП предложи най-конкретната програма в областта на образованието и науката например. Но ГЕРБ също заявиха, че двете области на знанието ще са техен приоритет. Има ли разлика във вашите намерения?
- Предварително ще кажа, че в предизборната платформа на ГЕРБ обещанията в областта на образованието и науката са твърде общи. Не разбирам как така ГЕРБ предлага програмни разработки за следващите четири години, при положение, че в годините на мандата им България зае последно място в Европа по финансиране на науката и образованието. ГЕРБ и сега нямат намерение да направят науката и образованието приоритет на управлението. Всъщност налице са генерални разминавания във вижданията на Коалиция за България и ГЕРБ за развитието на образованието и науката.
 За БСП науката и образованието са реален национален приоритет. При управлението на кабинета "Станишев" финансирането за тези две области бе сериозно увеличено. В предизборната ни програма сега сме предвидили отново ръст на средствата за образование и наука. Ще възстановим регулиращата и стимулиращата функция на държавата в устойчивото развитие на тези два сектора. Ще предложим нови закони за предучилищната подготовка и възпитание и училищното образование, за професионалното образование, за научната кариера. Ще променим законите за насърчаване на научните изследвания, за висшето образование.
- В управленската програма на ГЕРБ за предишния мандат те записаха развитие на образованието и науката, но какво оставиха след себе си?
- Оставиха след себе си пълен финансов недоимък в образованието и науката. Импровизации в законодателната система. Неизпълнени обещания за повишаване на качеството на образование, на квалификация. Отнети средства за наука и иновации. Провалена оперативна програма за образование и наука. Унизително отношение към учените. Имаше копиране на чужди образователни модели без съобразяване с националните условия и критерии, с националния опит: например предложението на ГЕРБ задължителното образование да започва от 4-годишна възраст. Имаше несъобразяване с реалностите: предложението например държавата да финансира частното образование при положение, че липсват средства за нормалното функциониране на общинските и държавните училища, което е задължение на държавата по конституция. Не бяха използвани възможности за получаване на европейски средства. Поставянето на образованието и науката извън перспективите за икономически развой на страната до 2020 г. и след това.  
- БСП заяви твърдо намерение веднага след изборите държавата да даде 15 млн. лв. за спасяване на БАН от физически и морален разпад. Това ли би била първата ви стъпка в науката?
- Родена съм и съм израснала в семейството на учени хуманитари от БАН. Институтът за изкуствознание, в който работеха родителите ми, беше обединение на модерно мислещи учени, създатели на крупни за българската хуманитарна наука изкуствоведски изследвания. Като студентка в Софийския университет участвах в кръжок по български фолклор, който се ръководеше от проф. Тодор Ив. Живков, директор на Института по фолклор. Учила съм се от изкуствоведи, работили и творили в БАН - проф. Любомир Тенев, проф. Гочо Гочев, проф. Невяна Инджева, проф. Георги Саев, проф. Иван Маразов, проф. Васил Стефанов. Влияли са ми и приятели и колеги на баща ми от Института по литература - проф. Боян Ничев, проф. Тончо Жечев, проф. Дочо Леков, проф. Иван Цветков, проф. Здравко Петров и др. А от Института по балканистика е моят учител в културата на Българското възраждане проф. Надежда Драгова. Впрочем във връзка със свои научни разработки подборно съм изучавала трудове на проф. Стефан Каракостов. В момента мои колеги и приятели също работят в БАН. Посочвам толкова лични неща, защото онова, което днес се случва с академията, истински ме вълнува и ме боли. Непосредствен свидетел съм на тежките условия, в които управлението на ГЕРБ постави учените от БАН, на непрекъснатите лишения, на изключително влошените условия за труд. След като Дянков не успя чрез закон да закрие БАН, правителството на Бойко Борисов предприе друга политика - на нейното финансово изтощаване и ликвидиране. Днес положението в БАН наистина е много тежко, със заплати от 310 лв. за млад учен и 550 лв. за професор. Неслучайно толкова много учени напуснаха институтите на БАН, поемайки директно било към други сфери, било, което е по-честа практика, към Терминал 2. 
Когато през 2011 г. предложихме проекта на БСП за национална политика в областта на науката, още тогава посочихме необходимостта от укрепване на научните центрове БАН, ССА, държавните висши училища. В онзи момент обсъждахме и конкретни финансови параметри за стимулиране на учените. За 2013 г. обаче все още липсва информация за финансовите "липси" в образователната и научната сфера, което затруднява програмните ни усилия. Но пък служебният кабинет препотвърди финансовата рамка за следващите три години, разработена от Симеон Дянков. Така че колкото и да е тежко финансовото положение в страната като наследство от управлението на ГЕРБ, е задължително да се отделят тези 15 млн. лв., за да може най-големият ни научен център да функционира относително нормално през втората половина на настоящата година.
- Симеон Дянков намали рязко парите и за фонд "Научни изследвания", а малкото останали милиони бяха скандално раздадени на приятелски кръгове и фирми. Обещано бе да се преразгледа опороченият конкурс, но до момента нищо не се случи и изглежда следващото правителство ще трябва да се заеме с почистване на обора. Как смятате, че може да стане това?
- Пропуска се един съществен факт. Първа стъпка на ГЕРБ в областта на науката бе приемането на нарочно постановление - началото на месец август 2009 г., с което се отнеха милиони от средствата за научни изследвания - от фонда, от БАН, от университетите. Така от планирани 100 млн.лв. за 2009 г. във фонда са останали 30 млн. лв. за провеждане на конкурсната сесия за научните изследвания през 2009 г. Никой не казва как е осъществена сесията през 2010 г. с 30 млн. лв., при планирани през 2008 г. 170 млн.лв. И как се стигна само до 14 млн.лв. за конкурсната сесия през 2012 г.
Разговорът за бъдещето на фонда трябва да продължи. В Съвета за образование, наука, иновации и квалификации на НС на БСП обсъждахме ситуацията с фонда. Струва ми се, че проектът за нов правилник е сполучлив и би могъл да бъде подкрепен. Тук би трябвало да се има предвид обаче, че проектното финансиране чрез фонда не бива да подменя институционалното, не бива да бъде единствен източник за финансиране на научни изследвания.
Добре би било дейността на фонда да се наблюдава и координира от Консултативен съвет по наука, иновации и технологии към министър-председателя. В по-дългосрочен план - от самостоятелна структура към МС. И което е особен важно - ще направим всичко възможно да повишим сегашните 14 млн.лв. бюджет на фонда до нивата на финансиране при последната година от управлението на кабинета на Станишев.
- Обявихте, че ще промените философията и начина на финансиране на висшето образование. Бихте ли обяснили как?
- И в областта на висшето образование се върнахме години назад. Като дял от брутния вътрешен продукт средствата за висше образование през 2013 г. са 0.5%, докато при тройната коалиция те бяха 0.9%. Държа да подчертая, че по този финансов показател тогава бяхме достигнали средните европейски нива на финансиране. Сега обаче сме на дъното.
 С промени в Закона за висшето образование ГЕРБ вдигнаха тавана на таксите до почти 70% от издръжката, възстановиха платеното обучение в държавните висши училища. А държавната издръжка на един студент намалиха така, че тя сега е два пъти по-ниска от тази за един ученик. Режейки субсидиите, ГЕРБ - чрез Закона за държавния бюджет - приложиха в деформиран вид ваучерния принцип "парите следват студента" - имаш студенти, имаш пари. Резултатът, за съжаление, е спряна модернизация, влошаващо се качество на образованието, липса на възможности за реализация, необмислен прием на студенти и пр. Миналата седмица МС утвърди новите студентски такси за 2013/2014 г. Според нас е недопустимо държавата да се оттегля, а студентите да плащат цената на кризата и на едно некомпетентно управление. Първата промяна, която се готвим да направим, е да намалим "тавана" на таксите. За БСП образованието не е услуга. То е отговорност на държавата, която и тук следва да има своята роля, съобразявайки се с принципите на автономия на университетите.
- Освен намаляването на таксите на студентите, кое е от първостепенно значение за БСП по отношение на висшето образование?
- От първостепенно значение е стабилизирането на държавните висши училища - трябва да им се предоставят полагащите им се по закон субсидии за научни изследвания, за издаване на учебници и книги. В дългосрочен план предвиждаме развитие на модела "изследователски университети". Спешно следва да бъдат решени - чрез конкретни мерки и финансови механизми - проблемите в специалности като физика, химия, част от филологиите. Също така ние предлагаме да бъдат предвидени средства и за сградите паметници на културата, предоставени на висшите учлища.  
 БСП ще върне и установената от кабинета "Станишев" практика средствата за издръжка на образованието да не бъдат отнемани при отпадане на студентите. Не е национално отговорно да очакваме всяка специалност да е изцяло зависима от интереса на студента. Ако специалности като физика, химия или българска филология не попаднат в интереса на студента, то, според ГЕРБ, не трябва да им се осигуряват средства. Това означава ликвидиране на важни за националното ни развитие специалности. Според нас държавата е тази, която трябва да подсигури възможности за развитието на тези направления, въвеждайки стратегическо кадрово планиране. Във връзка с това е важно да се осигурят работещи механизми за връзката образование-реализация. Нашата позиция е: оценката за качеството на образоване във висшите училища да има съществено значение при субсидирането им. Както и в този финансов модел да се отрази предложението ни за определяне на базови заплати в науката и висшето образование.
- Дали това ще помогне да се прекрати практиката на "куфарното" образование с пътуващи преподаватели в по няколко висши училища?
- Да. Новият начин за финансиране на висшето образование ще ограничи, надявам се, практиката на "куфарното образование". Дай боже, и да я прекрати. Ако финансирането зависи от качеството, не от броя студенти, всеки вуз ще гледа да задържи добрите преподаватели при себе си.
- Заради закона за академичния състав обаче в последните две години се нароиха стотици професори и доценти във всички висши училища, как може да се оцени качеството на преподаване при това положение?
- С палиативи няма да стане. Още в самото начало предупредихме, че е безумно да се ликвидират националните критерии при присъждането на научните степени и звания. Но управляващите от ГЕРБ крещяха: ВАК е тоталитарен орган, наследство от сталинизма, рецидив от социализма. От БСП предложихме радикална реформа на ВАК, която да даде по-голяма автономия на научните организации и висши училища в процедурата за присъждане на научни степени и звания, но със задължителното условие да се запази националната оценка на научния и преподавателския принос. Ставаше въпрос за рязко опростяване на структурите и механизмите на ВАК. Но ГЕРБ наложиха силово пълен волунтаризъм и самодейност под мнимия предлог, че се осигурявали автономията и правата на научните организации и висшите училища. Така започна роенето на стотици професори и доценти - едни от тях с качества, други - без. Доколкото вече и самите общности на учените и преподавателите поставят въпроса за промяна в закона, мисля, че след изборите това трябва да стане най-бързо възможно. Разумът трябва да надделее най-сетне.
- Смятате ли, че са реални социологическите прогнози за преднина на ГЕРБ в момента?
- Впечатленията ми като кандидат за народен представител от 23 МИР в София и от срещите ми с представители на различни общности е, че шансовете на ГЕРБ все повече намаляват. Не вярвам на обявените социологически проучвания от последно време, които дават преднина на ГЕРБ. Според мен по-скоро ГЕРБ ще е втора политическа сила след Коалиция за България. Но дори да предположим, че ГЕРБ заеме първо място на изборите, тази формация няма да има възможности да управлява и да участва в парламентарна коалиция. Пожелавам на всички българи да се реализират надеждите ни, че идният ден носи повече мъдрост, справедливост и истина. Вярвам, че в тези избори ние, българските граждани, ще гласуваме с разума си. Със съзнанието, че България е кауза, която трябва да отстояваме. Пожелавам си след 12 май с достатъчно интелектуален потенциал и усилия да изведем страната от настоящото й състояние на материален и духовен разпад.