Трябва безумно да обичаш гласа, това е Божи дар

Лариса Гергиева е една от най-известните концертмайстори в света на вокалното изкуство. Народна артистка на Русия, Народна артистка на Украйна, Народна артистка на Република Северна Осетия-Алания, наградена е със Знака на МК на Русия "За постижения в културата", с орден "Света Анна" на Украинската православна църква, с медал "За славата на Осетия". Директорка е на Академията за млади оперни певци при Мариинския театър. Гостува сега в българската столица с майсторски клас, като работи по 8 часа дневно с млади таланти. А на 14 ноември от 19 ч. възпитаниците на Лариса Гергиева, с участието на звездите на Мариинския театър Наталия Павлова и Юлия Маточкина, под диригентството на Стефан Линев, с оркестъра на Софийската опера и балет, ще изнесат голям концерт с вход свободен в Руския културно-информационен център в София.


- Изненада ли ви нещо, Лариса Абисаловна, след като чухте гласовете на млади оперни певци в София?
- Така се случи, че при цялото изобилие на мои майсторски класове по цял свят никога досега не съм имала възможност да работя в България. Но бързам да кажа, че имам най-прекрасни и обнадеждаващи впечатления от срещите ми с талантливи млади хора в София. Те ме изненадаха най-вече с големия интерес към руския вокал и в репертоара им са не само много популярни произведения, но и такива, които не може да се чуят често. Освен Чайковски и Рахманинов, звучаха творби на Глинка - не само камерни, но и оперни, които са много трудни, както и музиката на такива редки автори като Леонид Малашкин, Римски-Корсаков, Шереметиев, Булахов... Това много ме зарадва. Хареса ми още, че оперните изпълнители тук жадно попиват цялата информация за руския стил на пеене. Наистина искат да го разберат и да научат колкото се може повече за традициите му и на какво най-напред трябва да се обърне внимание. Ако имаше някакви трудности, те са свързани с произношението на определени по-твърди или по-меки звуци. Но това е поправимо и зависи от практиката. Най-важното е, че ни е интересно да работим над съдържанието и над смисъла на онова, което се пее. Знае се, че в руските песни текстът има определящо значение. Затова е важно изпълнителите да са наясно със сюжета, с предисторията и историята, които се крият зад създаването на произведението, да имат представа кой е композиторът и какви са истинските взаимоотношения на героите в операта и т.н. А като чуя гласа и усетя амплоато и възможностите на артиста, се старая да му дам препоръки, да го насоча към най-подходящия за него репертоар. Защото за младите певци е много важно да могат да направят най-добрия избор, който да пасва на гласа им.
- Избрахте ли вече изпълнителите, които ще участват в концерта на 14 ноември в РКИЦ?
- Подборът още не е приключил окончателно, трябва да се уточнят и произведенията, в които изпълнителите са най-добри. Имам огромен опит в провеждането на майсторски класове - и в Европа, и в Азия, и в Америка... И искам да отбележа, че в София организацията е великолепна, не изпитвам никакви трудности. Чувствам се като у дома. Усещам невероятна топлина, интерес и уважение и от младите певци, и от всички, ангажирани с концерта и с майсторския клас.
- Какви са впечатленията ви от българската оперна школа?
- Вокалното ми възпитание се гради върху най-добрите примери именно на българските оперни певци. Винаги съм смятала, че в страната ви, както и в Русия, са родени притежателите на едни от най-ярките гласове, като особено впечатление правят ниските мъжки регистри. Имам безгранично уважение към творчеството и гласа на Борис Христов. Като работих в Ковънт гардън върху постановката "Евгений Онегин", имах късмета да се запозная с Николай Гяуров. Преди това бях чувала много за него, защото е учил в Русия, познавах и някои негови приятели. Но като го чух на живо в ролята на Гремин, бях поразена и потресена от красотата и величието на тембъра на Николай Гяуров. Името му е сред най-популярните оперни певци в Русия. Съдбата отреди да срещна в Тулуза и Райна Кабаиванска, която тогава работеше върху образа на Графиня в "Дама пика". Бях учудена, защото тя е сопрано, а тази роля е написана за нисък глас. Но постановчиците на операта са решили, че партията трябва да изпълни много красива певица и са избрали Райна. Работата с нея е незабравим момент от живота ми. Орлин Анастасов ми направи впечатление с ролята си в "Борис Годунов". Страхотни спомени имам и от Гена Димитрова, която поканих в журито на конкурса "Римски-Корсаков". Тя е велик човек, велик глас и велика личност. Винаги ще я помня като невероятно честен артист. И досега в ушите ми звучат нейни изпълнения. Разбира се, това са легендарни имена. На един от конкурсите на Би Би Си в Кардиф сензационно бе представянето на Юлиан Константинов, който е истински бас. Но тогава не бяха отличени нито български, нито руски изпълнители, голямата награда бе присъдена на германец. В България съм благодарение на Крум Гълъбов, който е изключителен професионалист с красив глас, има прекрасни изяви в Русия и е много обичан при нас.
- Какво ви коства работата в Академията за оперни певци?
- От създаването й през 1998 г. наши възпитаници пеят на най-големите световни оперни сцени и в същото време остават в Мариинския театър. Певците на академията всъщност са най-младата част на трупата му. Имаме три сцени в Мариинка, затова работа има за всички. Нещо повече: брат ми Валерий Гергиев (директор на театъра - б.а.) е много жаден за работа и за музика. Той дава такова темпо, та имам чувството, че винаги нанякъде препускаме и се състезаваме. Това, разбира се, е голямо напрежение и е много трудно - понякога си тръгвам от театъра в 2-3 ч. през нощта. Но не е лесно да се ръководят толкова певци, да се мисли за всеки, да се преценява от какво имат нужда, да се решава коя е най-подходящата роля за тях, в кой концерт да участват... Моите възпитаници пеят всичко - от Бах, Хендел, Моцарт до опери на Берлиоз и цялата руска музика. Тя е наша привилегия и не трябва да спираме да я представяме пред света. Опитвам се репертоарът да съответства на възрастта им и на тяхното вокално майсторство. Но те знаят, че трябва много да се трудят, за да издържат на конкуренцията. Най-важното е да бъдат обичани. Опитваме се да им помогнем да стъпят на крака. Благодарение на Мариинския театър, който ги подкрепя много добре материално, успяват да работят и да печелят от таланта си.
- Имате и нестандартна учебна програма, която включва фехтовка и курсове по макияж.
- Подобни занимания не са с постоянен характер, а се провеждат периодично. Опитвам се да каня и професионалисти, които учат как се записва гласът. Организираме и срещи с известни артисти, което също е от голяма полза, защото за младите певци е важно да общуват с хора, притежаващи мощна индивидуалност и можещи да разкажат как са постигнали успех. Подобни примери са много добър стимул. Но най-важното е, че в академията ни има много добра атмосфера и живеем като голямо семейство. Не позволявам да си завиждат, да се ревнуват, по-лесно ми е да се разделя с такива индивиди, които създават конфликти, не са дружелюбни. Радвам се, когато някой пее, че другите идват да го слушат и го подкрепят. Така стават приятели и извън академията, общуват помежду си, пишат си. Това са моите деца - много ги обичам и те разбират, че не жаля живота си за тях.
- Сред възпитаниците ви има над 120 лауреати от различни руски и международни конкурси. Каква е цената, която се налага да плащате заедно с тях, и помните ли имената им?
- Как да не ги помня, като с всеки са свързани много истории - и добри, и не чак толкова?! Помня дори онези, които не са станали лауреати. Най-важна е подготовката за конкурса. Много неща зависят не от преподавателя, а от това какъв артист и изпълнител е човекът, от здравето му, от нервите, от интелекта... Професията на оперния певец е изключително сложна и е необходимо да притежава и стабилност, и увереност, и да се състави правилен репертоар, който да помага за разкриването на таланта. С всеки млад изпълнител изживявам нов живот. Обичам да работя и с онези, които са слаби. Интересно ми е да гледам как съм помогнала, да видя какъв успех е пожънал...
- Консерватории по света всяка година се завършват от стотици певци, но истинска кариера успяват да направят единици.
- Да, така е. Вероятно това може да се обясни и с факта, че няколко пъти е намалял броят на добрите педагози. А често преподават и хора, които никога не са пели на сцена, което изобщо не помага на младите оперни изпълнители. В нашата академия работят само хора, направили много добра кариера, световноизвестни певци, които знаят цената на успеха, имат какво да кажат и на какво да научат другите. Аз също съм учудена защо никого не вълнува фактът, че няма професионална реализация за много възпитаници на консерватории. Може би не бива да приемат толкова голям брой студенти. От друга страна, сега светът изживява вокален бум - всички искат да пеят. Всички! Певците ги показват по телевизията и примерът на някои успешни артисти не дава мира на мнозина. Но по-добре е наистина да пеят!
- Наричат ви "една от най-добрите вокални концертмайстори със световна слава". Как се отнасяте към подобни оценки?
- Спокойно (усмихва се). Смятам, че човек се ражда с таланта да бъде концертмайстор. Обожавам тази специалност. Най-важното е безумно да обичаш гласа, това е Божи дар. Много ми провървя - това е съдба, защото имам възможност да работя във велик театър и да правя опери, но също така съм пяла и на сцената. Тоест успях да ги обединя и съм щастлива. Ще споделя нещо, но нека не се приема като хвалба. Веднъж в Англия за мен написаха: "концертмайстор по Божията милост". Обаче ако мислиш само за себе си, няма как да станеш добър в професията. Трябва да сте едно цяло с певците, да умираш, да се раждаш отново и да живееш с тях.