Мнение
Трудолюбив ли е българинът?
Мъчат ни дълги и тежки трапези по празници, които често пораждат смесени чувства
/ брой: 107
В дните около 1 май - Празника на труда, си мислех за трудолюбието ни. Днес няма манифестации с плакати и песни за труда. Не се чува: "Ний творци сме на благата, да живей, живей труда!" Пък и да сте разбрали, че се почитат и уважават "творците на благата"? Това най-добре го усетиха възрастните хора, пенсионерите, чийто труд бе тотално отречен, даже опозорен. А и как да "живей" трудът, като няма къде да се трудят толкова много хора. Сега много се говори за "правата ни", но нали правото на труд е най-важното, решаващото?
И след промяната, когато станахме най-бедните и най-нещастните от всички държави в света, ние
имаме най-многобройните почивни дни
в годината. Празници, почивки - почти една трета от календарните дни. Толкова са много. Няма никакво обяснение защо се "определят" не дни, а цели седмици за "отдих", след като не се трудим достатъчно. Да не говорим пък за депутатските ваканции! Затова ни се подсмиват, подиграват ни се хората от напредналите, уредените държави! Така е и около Празника на труда. И тази година този ден се съчетава с другия празник - Гергьовден на 6 май. И народът го удря на безделие по цяла седмица! Пътуване из страната и по чужбина, събирания с роднини и приятели, дълги и тежки трапези... И какво - наднормено тегло у деца, у възрастни, че и болести, породени от такъв живот. И като че ли държавата ни се разпуска. Не че и в другите дни не е разпусната, но в тия дългосрочни празнични дни - съвсем я няма! Затова пък вилнеят крадците и апашите из опразнените домове на хората. Стават и поразии по пътищата ни. Война - истинска, с доста пострадали и много жертви.
Но да се върнем към въпроса: трудолюбив ли е българинът? Като гледам мръсотията, с която сме затрупани, като виждам как си поддържаме земята и държавното имущество, а и при тъжната и призрачна гледка на руините из страната, натрапва ми се мнението, че сме мързеливи. Но не ми се ще да е така! И не е било така, защото другояче ни възпитаваха нашите деди и родители, нашите учители. Те работеха много,
бяха отдадени на работата си
знаеха как с труд се постига успехът в живота. И това отношение към труда те предадоха на нас, по-възрастното днес поколение. Ние работехме, без да се пазарим за заплати и хонорари. И всички бяхме възпитани да полагаме общественополезен безплатен труд. Правехме го с желание, с удоволствие. Защото ни учеха: "Залудо работи, залудо не стой!" Това се отживя, отрече се в днешния ни сбъркан живот. Сега на "мода" са тези, които без труд имат всичко! Богати са, без да работят, без да са се трудили за учене, без да са полагали усилия да се образоват и квалифицират! Днес даже за присмех станаха трудолюбивите и съзнателните граждани. Докъде ще ни докара това, че се обърнаха с главата надолу понятията за труд и успех, за бедност и богатство? Колко много безработни чакат за помощи от държавата, от Европа! Колко много са тези, които живеят от подаяния! Срам и позор! Това и в годините на робствата ни не е било познато по нашите земи! Но днес парадоксът е, че и да работиш, не ти плащат! Ама въобще не ти се издължават работодателите! Как тогава да не се промени моралът на българина в отношението му към труда? Истината е, че хората не са мотивирани да се трудят. Защото и в заплащането на труда има велики несправедливости! Толкова космически големи са разликите в заплащането, че направо убиват ученолюбивите, способните, трудолюбивите! Затова и изгубихме много от квалифицираните си лекари, инженери.
"Обезкръвиха" се важни сектори
от икономиката ни и сме на път да останем без специалисти както в образованието и здравеопазването, така и в другите области на обществения, социалния и икономическия живот у нас. Страда земеделието, страда производството, но най-много страдаме ние, хората. Мързеливи не са били никога българите! Станаха пасивни сега, в годините на тъй наречената демокрация. Даже се отчаяха! Защото се обърка целият ни живот. Промени се моралът ни!
Днешните ни управници трябва да положат грижи за осигуряването на възможности за труд на хората. Ако това стане, то тогава няма да "изтичат" български специалисти, мозъци и работни ръце към други държави. Вижда се, че сегашният кабинет "Орешарски" прави стъпки в тази посока, но в никакъв случай не бива да се спира дотук. И другото важно условие е справедливостта в заплати, хонорари и възнаграждения. Иска се ум, способност от управленците. И обич към хората, уважение към трудовия човек, към умния, работливия и трудолюбивия!
Нека си припомним отново песента на Георги Кирков:
От кривака на дивака
до железни, железни път
всичко плод е на ръката,
да живей, живей трудът!
Така трябва да си възпитаваме и децата, и внуците! Защото Русо е казал: "Всеки хайлазин е крадец". И е продължил: "Труди се, за да се наслаждаваш!" Трудът е, който ни прави добри и красиви. Дано да успеем да си спасим поколенията, изгубени в безделие от безхаберието. За да защитим името си като нация от способни, съвестни и работливи хора. Искам да го вярвам.