Трудният баланс

Всеки от нас е имал ситуация в собствения си живот, в която му се е налагало да реши личен или семеен проблем през работно време. Когато това се е случвало, е ставало "на добра воля" от страна на работодателя. Нашата задача е да го подчиним на норма. Това коментира изпълнителният секретар на КНСБ юристът Чавдар Христов на среща с журналисти преди време. На нея бяха представени конкретните предложения на конфедерацията за изменения и допълнения в Кодекса на труда за съвместяването на личния, семейния и трудовия живот. Както ДУМА писа в броя си от 5 април т. г., синдикалните експерти правят редица предложения в тази сфера, които, надяваме се, няма да останат само добро пожелание, защото, ако въпросът за съвместяването на личния и семейния живот днес е пред вратата, утре решително ще влезе вкъщи като проблем, който не търпи отлагане.
Проблемът "балансиране на семейния и професионалния живот" се оказа нов за социалната практика. Всеобщо е мнението на работодатели, работници и синдикални лидери, че на равнище предприятие проблемите не се третират нито в рамките на колективното трудово договарянето, нито в рамките на социалните програми на предприятията, там където се прилагат, коментира лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Синдикатът подхвана тази тема и заради демографските проблеми и застаряването на нацията, и заради увеличаващата се безработица, когато все повече хора се нуждаят от преквалификация и по-широка професионална реализация, не без проява на

гъвкавост от страна на работещи и работодатели

Проблемът е актуален и заради изискванията, които биха ни доближили поне малко към уредбата на този проблем в европейските страни с по-стара демокрация от нашата.
КНСБ предлага чрез допълнения в режимите на работното време да се даде възможност или уреди като право да се отсъства от работа през определени часове заради лични нужди или семейни  задължения към родители, пълнолетни деца и роднини по съребрена линия. Часовете на отсъствие може да се отработват в други дни от седмицата, ако производственият процес позволява това при запазено заплащане, или да се ползват без отработване, при редуциране на заплащането. За съчетаването на трудовия и семейния живот с организацията на работното време синдикатите допускат и възможност за въвеждане на договорени часове труд за определени периоди от време по искане на работника, ако работният процес позволява това. Сред предложенията за законодателни промени са и недопустимостта на извънреден и нощен труд по искане на работника при домашни проблеми, както и включването му в графиците за предпочитана от него смяна. Сега плаващото и сумираното работно време се въвежда от работодателя по негова преценка. Всичко това КНСБ предлага да се уреди по Кодекса на труда с нови членове и алинеи в него, както и да залегнат в колективните трудови договори типови режими на работно време, които могат да се въведат за отделни работници или служители, по тяхно искане тогава, когато това се налага с оглед съчетаване на трудовия им и семеен живот.
Синдикалистите предлагат и въвеждането на

нов отпуск по семейни причини

който да бъде до 4 дни в годината. Платен или неплатен. Става дума за право при определени условия, свързани със съчетаване на трудовия и семейния живот. Отпускът може да се ползва при режим на уведомяване, поне един ден предварително, а ако нуждата е спешна, включително и с инцидентно уведомяване на работодателя или упълномощено от него лице, уточняват от КНСБ. Ползването е не повече от два дни последователно, а със съгласието на работодател и четирите дни. С КТД да може да се уговарят и по-големи размери на този отпуск при намалено наполовина заплащане. Наложително е според експертите и увеличаването на времето, през което се плаща парично обезщетение за гледане на болен член на семейството над 18-годишна възраст, изследвания или лечение в чужбина - сега на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година.
Не на последно място се нарежда и предложението работещите жени с две живи деца до 18-годишна възраст да имат право на два работни дни, а с три или повече деца до същата възраст платеният отпуск за всяка календарна година да стане 4 работни дни, и то по силата на закона. Такъв отпуск да може да ползва и бащата на децата.
Предложенията ще бъдат внесени за разглеждане в НСТС, където ще бъдат обсъдени съвместно с работодателите и правителството, а амбицията са реалните законодателни промени.
Пламен Димитров изтъкна и други предложения на КНСБ към Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика (МТСП), които засягат данъчното облагане. Президентът на конфедерацията отбеляза, че е необходимо да се възобнови дебатът за семейното подоходно облагане, който е един от действащите механизми за ограничаване на бедността. КНСБ също предлага да бъдат въведени данъчни облекчения за работодатели, които правят инвестиции в детски стаи, места за хранене и т.н. в близост до предприятията им, и за такива, които финансират конкретни социални услуги и пакети.
Като че ли по традиция още щом чуха за идеята на КНСБ, организацията на работодателите априори ги отхвърли с аргумента, че социалната политика в предприятието е въпрос на

корпоративна социална отговорност, а не нормативно задължение

по думите на Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара.
Принципно нямаме възражения към предложенията на КНСБ за по-голяма гъвкавост на работното време, стига това да не е за сметка на нарушаване на работния процес и да не натоварва работодателите с допълнителни плащания, направи уговорката Колев, но веднага изреди: не приемаме предложението за увеличаване на отпуска за гледане на болен член на семейството, тъй като трябва да се държи сметка за сериозния дефицит в бюджета на НОИ. Подобна стъпка би довела до увеличение на осигурителната тежест, което за работодателите е неприемливо, особено в условията на икономическа криза, намаление на работните места с повече от 400 000 и растяща фирмена задлъжнялост. От БСК не приемат и увеличението на отпуските на родители на две или три деца, това означавало допълнителна финансова тежест за работодателя. Камен Колев допълва, че провеждането на социална политика на ниво предприятие следва да бъде въпрос на корпоративна социална отговорност (т.е. личен избор на конкретния работодател), а не на нормативно задължение.
Явно е, че на предстоящите обсъждания в тристранката преговорите няма да бъдат лесни и  кратки. Защото априори работодателите тръгват не от позицията на работещите, а дърпат чергата към себе си. Да се надяваме, че истината ще бъде потърсена някъде по средата с превес обаче към работещите. Защото лоялността не е само корпоративна отговорност, а икономика с човешко лице. И винаги би трябвало да се показва и от двете страни в трудовия процес. 


Пламен Димитров:
Правата на всеки са права на всички




Не е ясно дали схемата "Социални иновации в предприятията" (с бюджет 38 млн. лв.), която се управлява от Агенцията по заетостта, ще бъде изцяло реализирана, тъй като има изисквания, които възпрепятстват немалка част от предприятията да кандидатстват. Притесненията са за това, че през миналогодишната национална кампания "Правата на всеки са права на всички" на КНСБ, в която бяха обиколени над 50 предприятия в страната, само в едно от тях е разписан подобен проект. КНСБ предлага дейностите по схемата да бъдат намалени от 5 на 3, тъй като сега прекалено много се набляга на квалификацията и преквалификацията на заетите. Не на последно място трябва да се допусне съвместното кандидатстване на няколко фирми с общ проект, когато обстоятелствата благоприятстват това. Недостатък на схемата е и че тя ограничава средствата за капиталови разходи до 25% от общия бюджет на проекта. КНСБ предлага този процент да бъде 40, така че да е възможно компаниите да правят инвестиции в социална инфраструктура.
КНСБ има намерение да организира среща и с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) за търсене на възможности за съвместни усилия за ускорено изграждане и доизграждане на социалната инфраструктура в отделните общини. Трябва да се търси и гъвкавост при работното време на социалните заведения, тъй като то не е съобразено с възможностите на работещите, които се ползват от услугите им. Тук става въпрос най-вече за детските ясли и градини. С НСОРБ трябва да бъдат обсъдени и транспортните схеми на общинско и на областно равнище, така че транспортът да бъде удобен за хората на наемния труд.