Трудната среща на работата с работника

Ако у нас все още има служители и дори ръководители на различни нива, които вярват, че са овладели компютърната грамотност, или са наясно с изкуствения интелект и дигиталната свързаност, то в други цивилизовани страни експертите са на мнение, че бъдещето е в ефективното използване на умения, стимулиращи иновациите и създаването на стойност. Дистанционните и хибридните модели на работа се превръщат в норма. Анализатори смятат, че през 2025 г. успехът в бизнеса и кариерата ще зависи не от това, което знае човек, а от това колко ефективно може да използва уменията си. Суровата реалност е, че изкуственият интелект няма да замени хората, но хората, които го използват, ще заменят тези, които не го използват. Успехът през 2025 г. ще принадлежи на тези, които могат безпроблемно да интегрират технологичната проницателност с ясно изразени човешки способности, които могат да впрегнат силата на технологиите, като същевременно увеличат незаменимата стойност на човешката връзка и прозрение. Тъй като машините овладяват рутинните задачи, стойността на неповторимите човешки черти ще скочи до... небето.

Българските предприятия се нуждаят от работници и служители, но работодателите, които все казват, че не намират работна ръка, се канят да правят съкращения. В същото време армията от безработни расте. Дали ще се срещнат интересите на търсещите и предлагащите работа и работна сила?
У нас в следващите 12 месеца икономиката ни ще се нуждае от близо 262 хил. работници и специалисти. Заявените потребности от работна ръка са с около 7 хил. души по-малко от същия период на миналата година. Все пак, 59 219 фирми се канят да наемат нов персонал, което е с 3919 повече от 2023 г., но все още е далеч от заетостта през предпандемичната 2019 година.
В 17 области заявените потребности от работна сила превишават регистрираните безработни. Най-много ще се нуждаят от работници и специалисти в област Сливен - 2,5 пъти повече от миналата година, в София-град - ръст със 77%, Монтана - с 43%. Това са част от резултатите от ежегодното проучване на Агенцията по заетостта сред работодателите.  

Съкращения и застаряване на персонала

От друга страна, 17 300 предприятия планират да съкращават персонал, докато година по-рано такива намерения са имали само 12 600, тоест има ръст от 37,3% отпреди година. Това означава, че вероятно около 92 500 души ще бъдат освободени, прогнозират експерти по пазара на труда. Около 20% работодателите, които планират съкращения, посочват като причина намаляване на обема на продажбите. Въпреки това делът на тези работодатели намалява в сравнение с миналата година.
Не по-малко тревожен е фактът, че за година от 20 на 31% нараства делът на предприятията, които намаляват персонала си по "естествени причини", тоест пенсиониране. Очевидно специалисти със съответните умения трудно се намират.
Финансовите затруднения и ниската конкурентоспособност също влошават картината. В областите Габрово, Търговище и Разград потребностите от работна сила намаляват с над 70%.
От друга страна, 82% от анкетираните работодатели няма да наемат персонал през следващите 12 месеца.

Учителите - най-търсените висшисти

В близките 3 до 5 години търсените специалисти с висше образование ще бъдат 226 864 души. Трите най-търсени професионални направления са:
- Педагогика – 13 233 подготвени специалисти;
- Икономика – 11 491 специалисти;
- Социални дейности – 7611;
- Електротехника, електроника и автоматика – 7586;
- Медицински сестри – 6645.
Освен това страната ни ще се нуждае от други близо 59 300 специалисти с правоспособност или с висше образование, сред които най-търсени ще са учители и преподаватели, лекари и медицински сестри, фармацевти, машинни инженери, шофьори и др. Според анализа на АЗ в сравнение с година по-рано търсенето на тези специалисти нараства с близо 1000 души (1,6%).

Макар учителите да са най-търсените висшисти, през септември, когато започва учебната година, най-много свободни позиции са обявени в сферата на образованието (27,4%)!
Миналата година общо 45 032 души са завършили висше образование. От тях 49% са с бакалавърска степен, а малко над 45% - с магистърска. За сравнение в ЕС 43% от 25-34-годишните имат висше образование, като 13 държави, сред които не е България, вече са постигнали целта на Съюза до 2030 г. 50% от хората в тази възраст да са с висше образование.
Резултатите от европейското изследване Eurograduate 2022 за реализация на дипломираните висшисти чрез проекта Grade сочат, че България е сред европейските страни, в които най-много висшисти (бакалаври и магистри) работят на трудов договор, а безработните сред тях са около 5%. Според това проучване българите с бакалавърска и с магистърска степен, които работят, са между 84 и 88%. Анкетирани са висшисти от 17 държави, като от Българи са били 3606 души.
Малко по-различна е статистиката у нас. Данните на НОИ от август т.г. сочат, че безработните висшисти с право на обезщетение са 21 787 души (14.5%) от общо регистрираните 150 709. Различни са причините, поради които, от една страна, бизнесът да търси хора с висше образование, а от друга - висшисти да са без работа.

Среднистите

През следващите 3-5 години българският бизнес ще има нужда от 255 864 специалисти със средно образование. Най-често ще се търсят специалисти от професионални направления:
- Търговия на едро и дребно (продавач-консултанти, търговски представители);
- Строителство (Хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг (готвачи, сервитьори-бармани, камериери, администратори хотели и др.);
- Строителство (строителен техник, строител, строител монтажник, монтажник на ВиК мрежи, пътен строител);
- Маркетинг и реклама;
- Счетоводство и данъчно облагане и др.
В същото време близо 44% от безработните до 29 г. (7570 души) са със средно образование.

Работници без специалност. Непривлекателни условия на труд

През следващите 12 месеца българските предприятия в различните сектори на икономиката ще имат нужда от 49 764 работници без специалност. Това е съвсем малко (с 650 позиции) повече от заявеното през миналата година. Все пак се запазва тенденцията да намалява търсенето на общи работници. Проучването на АЗ показва, че сред най-търсените работници без квалификация, са в добивната промишленост и строителството, в преработващата промишленост и помощниците при приготвяне на храни.
В същото време, по оперативни данни на АЗ, и през септември т.г. сред най-търсените работници са чистачи и помощници, работници по събиране на отпадъци и др. Очевидно отново са налице фактори като непривлекателни условия на труд и несъответствия между предпочитанията на търсещите работа и предложенията на работодателите, които увеличават предизвикателствата и пред бизнеса, и пред работниците. Но не бива да се забравя, че този проблем стои пред повечето страни от ЕС, за което става ясно от доклад на EURES.
Близо 44% от безработните с право на обезщетение през август т.г. са били с основно или по-ниско образование. Над 11 хил. младежите до 29 г., които са без работа, нямат специалност и професия.

Кои умения ценят и търсят българските работодатели

Факторът несъответствие на уменията допринася в голяма степен за недостига на професионалисти в различни области. И това важи не само за България.
Според анкетите от проучването на АЗ българските работодатели и през миналата, и през тази година търсят едно и също. Продължава тенденцията работодателите да разчитат на първо място на способността на наетия персонал да управлява емоциите си и да спазва правилата, смятат специалистите по пазара на труда.
- Над 87% посочват като най-ценно умението на работници и служители за самоконтрол и дисциплина;
- За 85% от запитаните работодатели важни са уменията на персонала за общуване и сътрудничество, както и работата в екип;
- За 78% са важни уменията за решаване на проблеми.
По отношение на компетентностите, които работодателите смятат, че са важни, през 2024 г. те са класирани по следния начин:
- Личностна и социална компетентност посочва всеки четвърти работодател;
- Езикова грамотност - 16,8%;
- Предприемаческа компетентност - 12,3%.
От проучването на АЗ става ясно, че близо 57% от работодателите са на мнение, че се налага обучение по ключови компетенции, като над половината предпочитат търсените от тях работници да са преминали такова обучение преди назначаването и едва 26% (около 111 хил.) са склонни обучението по ключови компетентности да се проведе по време на работа. Тоест, бизнесът иска "готови" кадри и очевидно не му се занимава с обучение, макар че то би "моделирало" служителите според необходимостите на съответното предприятие.
Като цяло, близо 67% от работодателите твърдят в анкетите, че имат затруднения при намиране на търсените хора с правоспособност или висше образование.

Зеленият преход трансформира работните места

Готови ли сме? Според публикация от края на октомври т.г. на Европейските служби по заетостта (EURES) преходът ще трансформира голяма част от работните места.
Позовавайки се на доклада на Cedefop "Умения в прехода – Пътят към 2035 г.", експертите от EURES прогнозират, че вероятно ще се увеличи търсенето на специалисти в сектори като строителство, транспорт, управление на отпадъци, електричество, архитектура и инженерство, но вече с по-нови умения, които наричат зелени специфични технически, научни, технологични, инженерни, както критично мислене, управление на проекти и др., за да преценяват дългосрочното въздействие на определени действия върху околната среда. От една страна, ще "изскачат" нови специализации от вече съществуващите сектори, от друга - професии, които са били до голяма степен пренебрегвани, изведнъж стават по-привлекателни:
- Експерт по устойчивост, който да работи за намаляване на отпечатъка на компаниите върху околната среда;
- Специалист по циркулярност. Тъй като новата икономика ще зависи в голяма степен от рециклирането, такъв специалист ще отговаря за въвеждането, надзора и/или рационализирането на тези процеси;
- Градски фермер. Ще използва най-новата селскостопанска технология, включително изкуствен интелект (AI), за отглеждане на култури в градовете, използвайки по-малко земя, вода, пестициди;
- Агроном в традиционното земеделие;
- Консултант по екология;
- Екостроител - проектиране на нови "интелигентни" сгради с използване ефективно на топлината и светлината.

Какви кадри са в недостиг в Европа

Най-търсените работни места в ЕС са свързани със строителството и инженерните специалности, здравеопазването и информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Близо 40 от идентифицираните дефицитни професии са класифицирани като критично засегнати от липсата на работници. Последният доклад на EURES подчерта, че от години

недостигът на работна ръка в строителството остава постоянен

в ЕС. Докладът на EURES подчертава няколко фактора, водещи до тази ситуация в сектора, включително промени в структурата на икономиката, нови тенденции в областта на труда и изисквания за умения, застаряването на населението, ниската привлекателност на заетостта в сектора, несъответствието на уменията. Строителството се счита за най-големия промишлен работодател в ЕС с близо 13 млн. работници в 3 млн. компании в цяла Европа.
И по всичко личи, че скоро роботите няма да заместят тези специалисти. Поне не изцяло и поне не засега в Европа.
Според доклада 84% от професиите са били в дефицит в една или повече страни в ЕС.
Остър дефицит се очертава за медицински сестри (включително медицински специалисти), лекари, електротехници, сервитьори и, разбира се, строители. Този недостиг е не само широко разпространен, но и сериозен и оказва значителен натиск както върху индустриите, така и върху икономиките.
В момента в европейските страни сред най-търсените са:
- зидари;
- дърводелци;
- водопроводчици, тръбопроводчици;
- електротехници;
- заварчици;
- металообработващи работници;
- специалисти по климатична и хладилна механика;
- шофьори на тежкотоварни камиони.