Трудна година за Западните Балкани

И през изминалата година Западните Балкани бяха един от най-невралгичните региони на Европа. Основните проблеми бяха предизвикани от бежанската криза и транзита на емигрантите, който засегна в най-голяма степен три от страните - Македония, Сърбия и Хърватска, на моменти дори припламваха искри между последните две. Някои от страните твърдо вече определиха евроатлантическата си интеграция, други поставиха като приоритет само процеса на евроинтеграцията, а трети все още се лутат поради сериозни вътрешнополитически проблеми.
    Безспорно от най-голямо значение за България през новата 2016 г. ще бъде случващото се в Македония и Сърбия като непосредствени съседи на България, без обаче да се омаловажават предстоящите събития в останалите страни от Западните Балкани.
    През изминалата 2015 г.

Македония се сблъска с два основни проблема

тежка вътрешнополитическа криза и много сериозна имигрантска вълна. Над 600 хил. души влязоха в страната от Гърция и прекосиха територията й до границата със Сърбия. И през 2016 г. Македония все повече ще овладява транзитния бежански поток, като във все по-голяма степен ще го канализира и ограничава. Насрочените за април избори пък ще покажат дали македонското общество има воля за промяна на прогнилата политическа система в страната или статуквото ще бъде запазено.
Пред страната стои и още един много сериозен външнополитически проблем - гръцкото вето за членството й в НАТО и ЕС поради нерешения двустранен спор за името налага на Скопие вече много години да "прави крачка на място" и страната не може да помръдне от статута на кандидат-член и в двете организации. Това спъва и икономическо развитие на Македония, тъй като ограничава както средствата от фондовете на ЕС, така и положителните сигнали към чуждестранните инвеститори за вложения в икономиката. (Още за Македония четете на стр. 13)
    Западната ни съседка Сърбия също бе изправена пред два основни проблема през 2015-а. Единият, от който пряко зависеше евроинтеграцията на Белград, беше практическото изпълнение на Брюкселските споразумения за нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово, а другият - справянето с идващия от Македония безкраен мигрантски поток. И с двата проблема Белград се справи доста добре и не остави съмнение в своите партньори от международната общност, че е предвидим и относително стабилен партньор. Сърбия направи доста по въпроса за нормализирането на отношенията си със своята бивша автономна област, като обаче категорично отказва да я признае като независим международен субект и възпрепятства нейното членство в международни организации като ООН, ЮНЕСКО и др. Същевременно обаче сръбски и косовски лидери седяха често на масата за преговори и с посредничеството на ЕС решаваха доста от спорните въпроси.
В крайна сметка като резултат от тези усилия

Сърбия най-после отвори първите две глави

от преговорния процес за членство в ЕС - "Отношения с Косово" и "Финанси". И двете глави ще са особено тежки - проблемът с Косово остава все още открит, въпреки осезателния напредък в отношенията, а синхронизацията на финансовото законодателство ще отнеме доста време.
След поканата за Черна гора пред Сърбия се открива с нова сила въпросът за членството й в НАТО. Вероятно никой в Белград не си прави илюзии, че членството в ЕС не минава през членството в Североатлантическия алианс. Но пък дългогодишната кампания срещу пакта също дава своите отражения в сръбското обществено мнение, където подкрепата за членство в НАТО е под 20 процента.
Една от щекотливите теми за ЕС и САЩ в контекста на Сърбия са и отношенията на Белград с Москва, които поне на пръв поглед остават доста тесни в политически, икономически и военен аспект. Сърбия категорично отказа да подкрепи санкциите срещу Руската федерация, наложени от ЕС във връзка с кризата в Украйна, което безспорно донесе икономически облаги на сръбските фирми-износителки на руския пазар, а и спомогна за уреждането на дълга на държавните "Сърбиягаз" и НИС към руския гигант "Газпром". Това си е сериозна глътка въздух за неособено стабилните бюджет и финанси на съседите.
    Мигрантската криза постави допълнителни предизвикателства пред Сърбия в качеството й на транзитна държава. Целият поток от бежанци от Македония прекоси по дължина западната ни съседка и първоначално през Унгария, а след това и през Хърватска се насочи на Запад. За разлика от Македония Белград доста по-успешно успя да се справи с вълната. Не липсваха обаче и проблеми основно в отношенията със съседните страни - първо Унгария изгради ограда по границата си със Сърбия, а след това и окончателно спря пропускането на бежанците на своя територия. В продължение на дни граничните пунктове между двете страни останаха затворени, което предизвика транспортен хаос. Последваха искри и затваряне на границата между Сърбия и Хърватска, временно налагане на двустранни мерки срещу стоки и транспортни фирми от двете страни на границата, но понастоящем положението е много по-спокойно с оглед и на практическото намаляване на бежанския поток, а и готовността на страните по маршрута му да го канализират и се справят с него.
    Що се отнася до отношенията между България и Сърбия, то демонстрираното напоследък затопляне изглежда само привидно. Не са решени, а вероятно и

през новата година няма да бъдат решени

въпросите с изграждането на две нови ГКПП-та по общата ни граница, газовата интерконекторна връзка, проблемите с българското национално малцинство в Сърбия. Упорито премиерът ни Борисов не пътува за Белград да се види с колегата си Вучич, нито пък Вучич изглежда ще посети София. Двамата се срещат единствено под благия поглед на вече бившия румънски премиер Виктор Понта. Защо ли? Дали пак не се подава отнякъде зловещата сянка на Сретен Йосич, така плашеща родния ни ръководител? Защо Сърбия ще черпи основно от хърватския опит за преговорите за членство в ЕС, а не от нашия?
Хърватска - единствената засега страна членка на ЕС в региона, преживя трудни дни в края на изминалата година с оглед дългите и тежки преговори за съставяне на ново правителство след изборите на 6 ноември м.г. Също така бежанската вълна от Сърбия постави на изпитание както органите за сигурност, така и различните други организации, които пряко или косвено участваха в процеса на транзита на мигранти през територията на Хърватска. По официални данни до 10 декември 2015 г. през територията на страната са преминали повече от 490 хил. души. Едва 800 от тях са поискали да останат в Хърватска.

Пред Загреб стоят сериозни предизвикателства

във вътрешнополитически аспект, свързани с належащата нужда от реформи в държавната и общинската администрация (Хърватска има почти толкова административни общини, колкото и Великобритания!), намаляването на държавния дефицит до критериите на ЕС от 3% от БВП (в момента Хърватска е в процедура за прекомерен дефицит, наложена й от ЕК и страната очаква сериозни глоби по въпроса от страна на Еврокомисията) и не на последно място нарастване на БВП и излизане от рецесията. За първи път от 2009 г. през 2015 г. беше отчетен ръст на БВП на страната, макар и само с 0,7 процента.
    Косово и Босна и Херцеговина (БиХ) към момента са единствените държави-протекторати в региона на Западните Балкани, в които има международно военно-полицейско и административно присъствие, което да действа като възпиращ фактор срещу вероятни ескалации на напрежението, каквито не липсват и в двете държави. Косово е в сериозна вътрешнополитическа криза, след като опозицията категорично и дори с насилствени действия се противопоставя на решенията за демаркацията на границите между Косово и Черна гора, но най-вече и срещу създаването на Общността на сръбските общини в Северно Косово. Стигна се дори до ареста на главния косовски опозиционен лидер Албин Курти, чийто депутати от Движението "Самоопределение", а и самият той лично хвърляха гранати със сълзотворен газ в сградата на косовския парламент.

Косово продължава да бъде най-бедната държава

в Европа, но пък за сметка на това с най-младото население на Стария континент. Показателен факт за процесите в Косово представлява и изследване на Фондацията Soufan Group, което показва, че около 300 граждани на Косово в момента се сражават в редиците на "Ислямска държава" в Сирия и Ирак. Според същата тази фондация гражданите на БиХ в редиците на джихадистите са над 330.
    Босна и Херцеговина продължава да се намира в задънена улица както по отношение на вътрешнополитическото, така и на външнополитическото си положение. Проблемите между двата ентитета (съставни части) на страната - Република Сръбска и Федерация БиХ, изглеждат нерешими и етническата карта е най-често срещаният метод за противопоставяне и буквално насъскване едни срещу други на представителите на трите конститутивни народа в страната - сърби, хървати и бошняци.
Икономиката буксува още от началото на ХХI век, а във външнополитически план БиХ дори не е направила и първата крачка - да подаде молба за членство в ЕС (въпреки че се очаква тази стъпка да бъде направена още в началото на т.г.). Върховният представител на международната общност в БиХ Валентин Инцко въпреки огромната власт, с която разполага (т.нар. Бонски пълномощия), не прави буквално нищо за намаляване на напрежението и премахването от политическата сцена на екстремните политически фигури и групи от трите народа.

БиХ има и сериозен проблем с тероризма

През изминалата 2015 г. в страната бяха извършени 2 терористични акта, при които загинаха освен двамата извършители-мюсюлмани и един полицай и двама военнослужещи. В края на м.г. в Сараево при полицейска акция бяха задържани общо 11 души, за които има основания да се предполага, че са планирали и подготвяли терористични действия. Реално погледнато, БиХ напълно отговаря на определението "нефункционираща държава", но пък това патово състояние напълно импонира на местния политически елит, а липсата на воля и решителност от страна на международната общност и гарантите на Дейтънското мирно споразумение само продължават да задълбочават практически нерешимите проблеми в страната.
    Черна гора върви с уверени стъпки по пътя на евроатлантическата интеграция. Страната получи покана за членство в НАТО на 2 декември 2015 г. и в първите дни на 2016 г. се очаква договорът за присъединението на Подгорица към Алианса да бъде ратифициран от местния парламент. Същевременно продължиха и

преговорите за членство на Черна гора в ЕС

практически замразени от 2012 г., като бяха отворени главите "Транспорт" и "Енергетика". Начело на правителството уверено стои дългогодишният лидер на Демократическата партия и почти несменяем премиер Мило Джуканович и през 2016 г. все още не е ясно дали ще се намери друга личност, която да го смени на поста.
В Албания пък като че ли се готвят за "политическа пролет" през 2016 г., но поне засега протестите на опозицията, водена от Лулзим Баша - лидер на опозиционната Демократическа партия, не се увенчават с успех. Последният премина под мотото: "Правителството на Рама трябва да си тръгне, това правителство е корумпирано и дойде време да го изхвърлим". Малко вероятно обаче е, премиерът и лидер на албанските социалисти Еди Рама да подаде оставка. Още повече - на местните избори в Албания, проведени в края на юни 2015 г. левоцентристката управляваща коалиция, в която социалистите играят основна роля, победи демократите в повече от 70% от общините в страната, а си осигури и подкрепата на местната власт. В двустранен план отношенията на релацията София - Тирана се развиват добронамерено - протоколно. Албанският президент Буяр Нишани посети България на 6 октомври м.г. и отново се чу вече отдавна познатото и казвано не само по адрес на Албания изказване: "България подкрепя страната ви по пътя на евроинтеграцията" - на практика означаващо едно пълно нищо...
България има доста какво да направи в региона и да играе активна роля в процесите, които се развиват на запад, а и на изток от нас. Дали обаче това ще е по силите на настоящето правителство и най-вече на външния министър Даниел Митов?


Мигрантската криза засегна тежко и страни от Западните Балкани

Страните от Западните Балкани са устремени към членство в ЕС, само че до 2020 г. съюзът няма да се разширява, категорични са евролидерите. А пък и балканските държави имат редица задачи за изпълнение
БГНЕС