Труден е изборът да създаваш и малко хора го разбират

МИТКО ДИМИТРОВ е директор на една от най-младите програми на БНР - Радио София. Завършил е 4 специалности в СУ "Св. Климент Охридски" - има 2 бакалавърски и 2 магистърски степени, защитава докторска дисертация в направление "Обществени комуникации и информационни науки". За първи път застава зад радиомикрофона като ученик, когато участва в детско предаване. Трупа журналистически опит в частна радиостанция, във Военния телевизионен канал, бил е медиен съветник на началника на отбраната, оглавявал е дирекция "Връзки с обществеността" към МО. При старта на Радио София през 2007-а става продуцент в програмата, а 6 години по-късно сяда на директорския стол.

"Професионализмът в радиото се доказва пред микрофона"


- Остават няколко месеца до избирането на нов генерален директор на БНР. Време ли е, г-н Димитров, за равносметка и на мандата ви като директор на Радио София - една от знаковите програми на "Драган Цанков" 4?
- Наистина няколко месеца остават до този избор. Но аз, както и ръководителите на останалите регионални и двете национални програми на БНР, не сме с мандат. Въпреки това като част от семейството на БНР може би всички по един или друг начин трябва да направим равносметка за работата си, за резултатите от нея. Също така и за идеите, които сме имали, и колко от тях всеки от нас е реализирал. Да не забравяме, че последната дума имат слушателите.  
- Каква бе за вас изминалата година, белязана от протести на журналисти на БНР? Звучаха ли песни като "Вдигни очи" и "Let It Be" и в ефира на Радио София и защо?
- Годината определено не беше лека. Лично аз научих много неща, беше ми изключително ценна. И двете песни са класика, много ги харесвам. "Вдигни очи" звуча на 10 ноември - датата, с която повечето българи свързват надеждата си за нов, демократичен път за развитие. Що се отнася до "Let It Be", съжалявам за тези, които си позволяват да "приватизират" посланията в този класически хит на "Бийтълс". Проблемите, които ливърпулската четворка поставя в музикалното си творчество и в позициите си по световни и общочовешки проблеми, нямат нищо общо с напъните на хора, които плачат не за свободата си, а за капризи, които не биха били допуснати в нито една държавна, а още по-малко частна структура. Но това е дълга тема... С колегите от екипа често си говорим, че не бива личностната неудовлетвореност и професионалното безсилие да опозоряват както тези две велики песни, така и всеки друг символ на демокрацията.
- Отрази ли се орязването на хонорарите в БНР на желанието на журналистите в Радио София да продължават с ентусиазъм и достойнство да си вършат работата?
- Каквото и да ви говорят, става дума за пари, така ли е? В радиото има разписани правила и размери на хонорарите, които се изплащат както на външни сътрудници, така и на щатни журналисти. В шумотевицата по въпроса може и да е станало ясно, че целият напън е произведен от една малка група, която си е вегетирала комфортно през мандатите на няколко генерални директори. Нормално ли е според вас журналистът Х например да звучи по десет пъти на ден с две изречения, казани отзад напред и после обратно, по една и съща тема, и за това дневният му хонорар да бъде колкото седмичната заплата на друг репортер, който не е в кръга на "палавите деца" на БНР? Аз лично мисля, че не. Но когато се работи с хора и когато става дума за пари, винаги има недоволни. Категоричното ми мнение е, че професионализмът на журналистите в националното радио също подлежи на всекидневно доказване и отстояване. Неприлично е да занимаваме обществото с претенциите си. Това го правят хора, които не са си направили труда да видят как живеят другите, колко бедни и не по-малко трудолюбиви от тях хора има в страната ни. В крайна сметка всеки е свободен да предложи труда си за повече пари, стига да е достатъчно ценен. Това е основно правило в Радио София. Защото нашият принципал е обществото и ние не можем да си позволим по никакъв начин да замърсяваме ефира и да манипулираме аудиторията.
- Как приемате наградата "Сирак Скитник", която получи ръководената от вас медийна структура?
- Това е най-голямото признание за усилията ни извън програмата. Благодаря на обществения съвет на БНР за това, че оцени направеното от нас с голямо желание и ентусиазъм. Когато на 81-вия рожден ден на БНР ми връчиха тази награда, в духа на направеното досега обявих, че част от финансовото й изражение ще дарим на Александър Панчаревски и двамата му сина от Своге, които в кратък отрязък от време изгубиха майка си и чийто дом бе изпепелен през есента. Ще направим каквото можем да подкрепим това семейство в трудното им изпитание. Във вторник с екип от радиото ще посетим семейството, за да им дадем не само парите, но и кураж, че не са сами и ще се справят.
- Продължава ли оглавяваната от вас програма инициативите със социална насоченост? Как се оценява това от слушателите?
- Имаме много идеи, които ще реализираме през тази година. Удовлетворението от това да направиш добро е невероятно изживяване. Който иска, може да се присъедини към нас. Слушателите са най-вярната мярка. Уверявам ви, хората предпочитат да слушат за такива инициативи, отколкото за мрънкане за пари и безплодно пушене по оградите.
- През последната година прибавихте нови предавания и рубрики в програмата. Означава ли този факт, че още търсите специфичния профил на радиото? Не се ли опасявате, че честите промени може да дезориентират слушателската аудитория и както има вероятност да привлечете нови слушатели, така и да отблъснете стари?
- Програмата е жив организъм. Тя расте, променя се, експериментира. Не подценявайте слушателите, те могат безпогрешно да се ориентират. Ние всеки ден сме на избори - за нас гласуват с бутона "Play" и "Stop" на радиоприемниците си. Това ни кара да сме в кондиция и амбицирани всеки ден, при всички обстоятелства.
- Реагирате ли по някакъв начин на някои публикации, появяващи се в интернет сайтове и определени вестници, които явно целят да уронят престижа ви и да подложат на съмнение вашата компетентност като директор?
- Е, имам и аз възможност да се "похваля" от вниманието на жълтото в пресата. Който не може да прави журналистика, бърка помии и ги излива щедро. Поомазаха и мен неотдавна, но не им се сърдя - такъв избор са си направили писачите. Неудовлетвореността също е присъща човещинка. Що се касае до компетентността - не съм чувал досега никой, който е на каквато и да е позиция, да се явява за одобрение пред смрадливата и нечистоплътна жълта преса. Не ми стана приятно, но сега май повече се забавлявам.
- Кое е най-голямото ви постижение като ръководител на Радио София?
- Труден е изборът да създаваш и малко хора го разбират. И когато поех отговорността да ръководя Радио София преди 3 години, и сега, не съм се опиянявал от мисълта да регистрирам постижения. Това, което ме вълнува, е в две посоки - да направя така, че програмата да се развива, да е предпочитана в силно конкурентната среда на софийския ефир, и не по-малко важно е да изградя мотивиран екип, за който работата е и удоволствие. Доколкото съм успял в тези две посоки, може да се смята за постижение.
- Отскоро в българския телевизионен ефир се появи любопитен формат, наречен "Шеф под прикритие". Бихте ли приели предизвикателството да влезете в подобна роля и какво смятате, че ще научите за екипа си?
- Би било интересно, но ви уверявам, че веднага ще бъда разпознат. Аз се чувствам част от този екип и споделям грижите и трудностите на всеки един от хората, с които работя.
- Имате ли намерение отново да се кандидатирате за генерален директор на БНР, след като последния път се прочухте като най-младия претендент за този стол?
- С усмивка и намигване - да, ако пак съм най-младият.