Труден баланс
/ брой: 52
„През една такава криза няма как всички да излезем сухи от водата. Ще има бизнеси, които ще спрат да съществуват. Вероятно ще има заетост, която ще изчезне. Държавата през фиска не може да замени реалната икономика." Това са думи на финансовия министър Владислав Горанов, които доказват тезата, че най-трудният проблем за решаване, при създалата се кризисна ситуация в държавата, ще бъде намирането на баланс между интересите на обикновените хора и на бизнеса.
Вече се правят стъпки в тази насока. Очаква се да бъде променен Кодексът за социално осигуряване, за да се създаде механизъм, с който предприятията, изправени пред дилемата дали да съкращават или запазват работни места да могат да бъдат подкрепени от държавата. Тя ще осигури и 500 млн. лв. за подпомагане на кредитирането. Въпросът е дали това ще бъде достатъчно, защото отвсякъде се чуват искания за данъчни ваканции и за отлагане на дължими плащания.
Кое е по-важно, да се спасява - човешки живот или работни места. На първо четене разбира се, че животът без съмнение е над всичко. За него не бива да се жалят сили и средства. В момента България разполага със сравнително добър финансов резерв. Затова държавата не трябва да жали усилия и за спасяването на поминъка на хората.
Защото рано или или късно сегашната пандемия и паниката, свързана с нея ще отминат, но същото не може да се каже за бедността, безработицата и социално-икономическите дисбаланси у нас, които тя ще задълбочи. Според класациите за ръста на цените София е втора по поскъпване на живота в света през последните 12 месеца. По-голям ръст на цените отбелязва само един град - Нумеа в Нова Каледония. Според проучването в столицата цените на хранителните стоки започват да се доближават до западноевропейските градове. Същото обаче не може да се каже за доходите. При тях за подобно доближаване изобщо не може да става дума. Напротив, те и в момента се разлчиват средно 4-5 пъти. А за ножицата между цени и доходи има понятие - бедност.
У нас тя е свързана и с друг феномен - хем да работиш, хем трудно да свързваш двата края. Размерите на бедността в България се запазват, независимо от ръста на икономиката и заплатите, сочат данните на статистическата служба на ЕС. Нещо повече - нараства относителният дял на хората с трудов договор, чиито домакинства преживяват с доходи под линията на бедността. По данни на Световната банка, преди десет години този дял е обхващал осем процента от всички заети, а най-често бедни са били ромите, жителите на селските райони, пенсионерите и многодетните семейства. Оттогава в България не се е променило нищо съществено - делът на работещите бедни дори е нараснал до 12 процента. Освен това разликата в доходите на най-бедните и най-богатите у нас е пет пъти, при разлика два пъти в другите страни от ЕС. Лесно може да се прогнозира, че след коронавирусът ситуацията ще се влоши. Разбира се - във вреда на бедните.