Трудът като гурбет

Измамени българи набиха посредник за работа в Англия. Хората имали договори за там, платили и по 1200 лева за това удоволствие. Посредническата фирма обаче бавела заминаването им. И когато нервите на излъганите не издържали, взели, че напердашили управителя на фирмата. После се намесила полицията.
"Великобритания 2014" обявила себе си в интернет като фирма без опит, но с екип от "мотивирани хора на възраст 34-45 години". Тарикати колкото искаш, ще ви кажат запознати и специалисти от бранша на лицензираните посредници. Чудно е обаче защо вече толкова години нашенци не се научиха първо, да разпознават фирмите, и второ - да се доверяват само на законно одобрените за тази работа хора.
Но дори и заминали легално на гурбет българи много често се сблъскват с проблеми, сходни с тези на наша почва, и подсещат за много

подводни камъни в гурбетчийството

не само в по-младите демокрации като нашата. Това не е никак маловажно във време, в което много българи се оглеждат за работа навън. А и Първи май - празникът на труда, е повод да подсетим за някои от проблемите. 
Познавам например хора, които отидоха на работа в Кипър и се върнаха бързо. С получаваните пари не могли да се издържат и да плащат квартира, затова по-добре да се хващат за нещо в България, поне да спестят наемите. Познавам и други, които вече години наред са там на работа и въпреки големите жеги не се отказват.
В момента нашенци се информират за възможностите за работа в страната на Афродита основно чрез интернет и приятели. Често обаче се случва по тези "канали" да се разпространява невярна, непроверена и неактуализирана информация, алармират и от КНСБ. От синдиката преди време представиха първото по рода си изследване на проблемите на българските работници в Кипър, изготвено от Института за социални и синдикални изследвания към конфедерацията. Това изследване набързо бе позабравено, а то е симптоматично за проблемите, които дебнат българите, пожелали да работят навън.
Според статистиката около 10 хиляди българи трайно пребивават в Кипър и са осигурени, неофициалните данни обаче сочат, че те са около 20 хиляди души, а в някои месеци от годината със сезонните работници достигат до 40 хиляди, пресметнаха от КНСБ. Изследването е сред 228 български работници от Никозия, Лимасол и Ларнака. Основните проблеми, с които те се сблъскват, се подреждат в три групи - условията на заплащане, нарушаването на договорените трудови норми (преди всичко за работното време), както и социалният климат.
Повечето от българските работници заемат ниско платени работни места - основната причина да бъдат наети е по-ниското заплащане за тях в сравнение с това на кипърските работници. Има тенденция за увеличаване на броя на работещите в Кипър българи, чиято заплата е близка до минималната за наблюдаваните отрасли, изтъкнаха авторите на изследването. Според сравнителните данни за последните две години, относителният дял на заетите с
 
работна заплата от 801 до 900 евро

през 2012 е 22,3%, а през 2013 г. нараства на 23,5%. Ръст има също и при относителния дял на заетите за под 800 евро - от 36,3% през 2012 г. те стават 40,7% през 2013 г. Едва 16,7% смятат, че са удовлетворени от заплащането. Повече от половината от изследваните (53,5%) смятат, че кипърските работници на същата позиция получават по-високи заплати и тези данни подкрепят нагласите за двоен стандарт в заплащането между различните общности.
Договореното в индивидуалните трудови договори невинаги отговаря на реалността, изтъкват още анкетираните. Организацията на работното време например води до нерегламентираното му увеличение; неадекватно заплащане на извънредния труд; работа по празнични и официални дни със заплащане, ако има такова, на същата ставка. По-силно изразени са нарушенията на трудовото и социално-осигурителното законодателство в малките и микрофирми, в които широко разпространена е практиката на сива или полусива заетост. Трайното задържане при един и същ работодател е непостигната мечта за значителна част от българските работници. За около 1/3 от анкетираните очакванията от трудова миграция в Кипър не са се осъществили (35%).
 Изследването показва, че отражението на икономическата криза върху спада на производството и на заетостта засилва

чувството за несигурност

около работата на българските работници. И страна като Кипър има програми, с които дава превес на своите работници, а чак след това - на чуждите от ЕС, и това е характерно за строителството, хотелиерския бизнес, производството на хлебни изделия и др. При това положение лесно може да се очаква, че първи ще "изхвърчат" некипърските работници.
При всеки пети от изследваните българи трудовият договор е прекратяван преди изтичането на срока. 11,6% са уволнените без основателна причина и без спазване на процедурата за предизвестие.
Повече от половината от интервюираните (59,9%) не са били безработни през престоя си като трудови имигранти. Регистрация за безработни са имали 40,1%, като 27,9% от тях са получили обезщетения за безработица, а 12,2% не са. Основните причини за това са неизплатени осигуровки и липсата на трудов стаж от 6 месеца, както и нежеланието за регистриране в бюрата по труда и поддържане на регистрация.

Един ден в седмицата почиват 43,2%

от анкетираните, два - 42,2%. 11,5% пък нямат почивни дни - най-вече заетите в селското стопанство.
78,4% от изследваните са се трудили по официални празници, като за около две трети от тях (63,5%) това е било по желание на работодателя. Заплащането тогава обаче също се разминава със законово установените трудови норми - за 44,4% то е по същата ставка, а за 26,3% не се заплаща, а се компенсира с почивен ден.
Всеки трети български работник (30,9%) има положително отношение към идеята да поработи в следващите 10 години, но след това да се завърне в родината. Това мнение споделят по-често хората до 29-годишна възраст, като от тях около половината са с висше образование (48,9%). 
Желание да останат на работа в Кипър до навършване на пенсионна възраст са споделили 20,9% от интервюираните. Нагласа да се приберат в България, при положение, че намерят работа след завръщането си, споделят 22,7% от изследваните. Това желание най-силно е изразено при хората с висше образование - 58,6%, следвани от тези с основно и по-ниско образование (52,6%).
И така - преди гурбет помнете Англия и Кипър. Иначе - да живей, живей труда!