"Трубадур" - премиера-фойерверк на Старозагорската опера

Елиана Митова
 

Като птицата феникс Старозагорската опера се отърсва от бедите си и отново доказва, че е театър с традиция. Премиерата на "Трубадур", най-новия продукт на трупата, достави не само огромно удоволствие на меломаните, но и припомни звездните мигове на това заглавие, едно от предпочитаните в Града на липите.
Новият директор на театъра покани главния диригент на Софийската филхармония Мартин Пантелеев да дирижира премиерните спектакли, а актьорът-певец Георги Динев - да режисира. Оказа се, че на генералната репетиция двама от титулярите в спектакъла са в недобро здравословно състояние и се налага бърза смяна на изпълнители. На премиерата в ролята на Азучена видяхме Даниела Дякова, Леонора - Елена Баръмова, Манрико - Даниел Дамянов, Граф ди Луна - Йонуц Паску от Румъния, Ферандо - Александър Марулев. Участваха още Емилия Джурова, Ивайло Йовчев, Евгени Сурмиевич, Сашо Стойков и др., хорът и оркестърът на Държавната опера в Стара Загора. Още първите акорди ме грабнаха и въведоха във великата творба на гениалния Верди. Диригентът Мартин Пантелеев бе успял за краткото репетиционно време да мотивира оркестрантите и техният съпровод да звучи органично.
Малката партия на Ферандо често се подценява и се поверява на артисти със скромни възможности. А с трудната ария на Ферандо всъщност започва операта - това е началото, което въвежда публиката в историята на "Трубадур" и ако се случи вяло и безцветно, по-нататък е трудно да се компенсира дори с перфектен подбор на солистичния състав. За щастие басът Александър Марулев, в блестяща вокална форма, прикова вниманието на публиката още с отварянето на завесата. Богатият му красив глас въздействаше с цялата палитра от обертонове. Истински водач, който обедини около себе си и мъжкия хор, който адекватно се справяше със своите сценични задачи и звучеше изравнено и балансирано. Чудесна работа на талантливия хормайстор Младен Станев. Румънският баритон Йонуц Паску, който пристигна в последния момент, за да замести солиста на Старозагорската опера Иван Кабамитов, предизвика фурор с появата си. С Огнян Драганов ги свързва дългогодишно приятелство - Йонуц Паску дебютира в ролята на Граф ди Луна преди години в постановка на режисьора в Румъния. За късмет в инфарктния за Старозагорската опера момент баритонът е бил свободен, светкавично е тръгнал от Букурещ, за да даде рамо на колегите си в Стара Загора.
Признавам, отдавна не бях чувала толкова съвършен в интерпретацията си певец. Богат и впечатляващ глас, перфектна вокална техника, музикалност и невероятна артистичност. Йонуц Паску се движеше като истински граф по сцената, като използваше с лекота цялото богатство на своята индивидуалност - той представи един Граф ди Луна, какъвто от години не бяхме чували и виждали. Неслучайно в момента младият певец прави успешна световна кариера. Румънският баритон определено "дръпна" спектакъла и към неговия темпоритъм охотно се присъединиха и останалите изпълнители на главните роли. Блестяща Даниела Дякова в ролята на Азучена! Мецосопраното за пореден път доказа, че отдавна се движи в друга орбита и нейната Азучена спокойно се нарежда сред най-добрите изпълнения в света. Брилянтна във всяка фраза, артистична и въздействаща, тя извая всеки тон от своята нелека роля с майсторството на големия артист. Публиката реагираше с благодарност и респект. Даниел Дамянов, който смени солиста на Старозагорската опера Борис Тасков като Манрико, бе възхитителен. Безспорно той е певецът, чийто глас е абсолютно подходящ за партията. Публиката изригна в аплаузи след очакваните винаги с нетърпение тенорови арии "Di quella pira..." и "Ah! si ben mio...". Елена Баръмова представи нежна и уязвима, жертвоготовна Леонора. Нейният вокален образ бе пресъздаден с всички нюанси, които Верди е вложил в красивите арии и дуети. Не мога да пропусна впечатляващото представяне на изпълнителите на малките роли в спектакъла - Емилия Джурова като Инес и Ивайло Йовчев като Руиц. Бяхме свидетели на благородна надпревара на сцената - равностойни артисти, които бяха отдадени на "Трубадур" и превръщаха всеки миг в преживяване. Чудесни хор и оркестър, които достойно се вписаха в цялостната музикално-сценична картина. Диригентът Мартин Пантелеев съумя да ангажира всички участници със своята магнетичност, музикалност и чар. Неговото дебютно представяне в "Трубадур" е заявка за по-нататъшното му възходящо развитие като оперен диригент. Наблюдавах го как следи това, което се случва на сцената, отношението му към певците и безотказната му реакция "в движение".
Насладихме се на динамичен и стилен спектакъл, с доста интересно сценографско решение. Сценичната адаптация е дело на Димо Костадинов. Силен дебют на Георги Динев като режисьор. Талантливият актьор и певец впечатли с необичайни хрумвания, които не излизаха от умереността и добрия вкус. Гледала съм много спектакли на "Трубадур". Сюжетът обикновено е разигран доста статично и на места изглежда като "костюмиран концерт". В постановката на Георги Динев няма "празни" моменти, нито излишни самоцелни действия. Атрактивно решение бе и включването на представители на Прабългарската школа за оцеляване "Бага-Тур", които майсторски се вписаха в три от баталните сцени.
Зрителите бяха свидетели на истински празник. С бурни продължителни аплодисменти и емоционални възгласи "Браво" завърши премиерното представяне на "Трубадур" - залог, че публиката ще продължи да се радва на оперната традиция в своя град, която заслужава само уважение.