Триумфът на Борис Христов над противниците на руския език

Подготви Христо Георгиев

16 януари 2014 г., Москва. Международен дом на музиката, зала на името на големия руски диригент Евгений Светланов, 19 часа.  Местата си заемат музикантите от държавния духов оркестър на Русия с художествен ръководител проф. Владимир Чугреев, диригент е заслужилият артист на Русия Виктор Луценко. Гости са много талантливи руски и български творци. Концертът е в памет на  великия бас на България и света Борис Христов. Русия му се прекланя и го чества, защото, казано накратко, той "утвърждава руския език като език на музиката и изпълнява руския репертоар на руски език навсякъде, където гастролира".

Битката за налагане на руския език в операта е една от най-големите в изкуството през миналия век и главната заслуга да се случи това е на Борис Христов. През 1958 г. той принуждава ръководството на легендарната оперна зала "Ковънт Гардън" в Лондон да отстъпи пред него и английските либретисти, оперни певци, хористи започват учат нов език - руския. На него те за пръв път ще изпълнят великата опера на Мусоргски "Борис Годунов". Рискът е огромен, но успехът надминава и най-оптимистичните очаквания - аплодисментите нямат край. В Кралската ложа седят английският министър-председател и съветският посланик в Лондон, нещо толкова невероятно в разгара на студената война. А след няколко дни и английската кралица се наслаждава на спектакъла и не скрива възторга си от гения на Борис Христов и революцията в операта, която той е извършил.

И малко горчилка накрая. Как ли би се почувствал великият българин, русофил и славянин Борис Христов, ако може да види, че в българските училища днес почти не се учи руски език, че изпълнения от руската класика и модерната музика звучат из медиите и концертните зали от дъжд на вятър! А славянството никой не го и споменава. И защо? Заради политически игрички на продажни души, които искат да заличат от паметта и душата на съвременния българин всичко, което е руско и славянско. Включително и гения Борис Христов.

Из книгата на проф. д-р Атанас Божков "Борис Христов", изд. "Музика", 1985 г.

Комичната ситуация на сцената на Ковънт Гардън със смяната на езиците е само ехо от драматичната борба, която той води за утвърждаването на руския език. А тази борба е запомнена от хиляди хора. По същество тя завършва с една от големите реформи в музикалния живот на епохата. Нейното начало датира от 1958 г., когато все още младият артист налага на ръководството на Ковънт Гардън целият "Борис Годунов", както и всички руски опери, да се изпълняват на руски език. В момента тогава подобен разговор не е подготвен от никой и за мнозина прозвучава като гръмотевица от ясно небе. 

Пресата в Англия, Италия и САЩ отбелязва, че съпротивата срещу неговото предложение е била силна, дори ожесточена. А за да разберем какво значи това или поне от какво всъщност се поражда тази ожесточеност, трябва да си припомним още веднъж, че почти всички европейски народи водят дълга борба за "национализиране" на своите собствени оперни театри. Или с други думи, за тяхното директно обвързване с общите проблеми и тенденции на своето културно развитие. Певческият стил на италианското белканто, който подготвя славата на италианската опера, през средата на 18 век вече се оспорва и в самата Италия. Критиките срещу външните барокови ефекти, самоцелната виртуозност и шаблонът имат за цел да доведат до по-нататъшната демократизация на това изкуство и да го направят по-достъпно и близко до идеите на времето. В същото време италианската опера завоюва световно признание и в големите театри на Париж, Лондон, Виена, Мюнхен, Дрезден, където се поставят произведенията на римската, венецианската или неаполитанската школа. Те се пеят от италиански артисти на италиански език и аристократичните кръгове се отнасят към този факт възторжено. Онези, които си поставят амбициозната задача да стабилизират оперното изкуство на своя родна почва, обаче се обявяват решително против тезата, че италианският език е единствено подходящ за певчески изпълнения. С това всъщност започват и борбите за автономност или за национална линия в тази област.

Наистина в историята на Ковънт Гардън тази дълга еволюция има и своите локални нюанси. Въпреки че Х. Пърсел придава на английската опера световно значение, неговата традиция не се превръща в непрекъсната линия. През 19 в. английската публика се счита за космополитична и споменът, че Ковънт гардън се е наричал дълго Италиан опера хауз, не се посреща с насмешка - много от оперите, поставени на негова сцена, се пеят от чуждестранни артисти на италиански и други езици. След Първата световна война обаче идеята да се превеждат чуждестранните опери на английски език - особено немските - започва да си пробива път. В края на 40-те и през 50-те години тази идея се превръща вече в една програма. Сега се полагат усилия за превеждането на един по-богат репертоар от чуждестранни опери и се храни надеждата, че с негова помощ ще се подпомогне създаването на един "характерен английски стил". Или с други думи, че с подобна реформа английските композитори, либретисти и певци ще могат да внесат нов принос в международния музикален живот... И когато предлага руските опери да се пеят в Ковънт Гардън на оригиналния им език, Борис Христов хвърля сянка върху смисъла на цялата тази програма. Реално той не е съгласен с нея. В печата започва полемика и някои от участниците в нея пишат, че подобно решение не е приемливо дори и от практична гледна точка. Те считат, че ще бъде много по-лесно и разумно, ако един-единствен човек - т.е. Борис Христов, научи своите партии на английски (който всъщност владее), отколкото да се мъчат всички хористи и солисти в театъра с непознат за тях език. На тях им се струва, че времето, което той е "загубил" в спорове с ръководството на Ковънт Гардън, е могло да послужи чудесно за тези цели. При това те имат предвид и английската публика, защото, без да разбира руския език, тя ще бъде затруднена да следи това, което става на сцената. Някои предлагат да се правят преводи на либретата и идеите изглеждат вече "успокояващи". Музикалният критик Мартин Купър пише в "Дейли телеграф", че "публиката не се интересува непременно от всяка фраза... достатъчно е да се знае, че Амнерис ревнува... ревността има една ограничена гама от изрази и всеки е свободен да си ги представя според собствения си вкус и темперамент. " И ако в последна сметка все пак се стига до положително решение, то това се дължи преди всичко на факта, че освен със своите лични и общи вкусове и разбирания участниците в споровете са принудени да се съобразяват и със самия Борис Христов - с неговия престиж и с оригиналните му идеи. 

През есента на 1958 г. върху страниците на редица влиятелни европейски вестници вече се говори определено, че за първи път в историята на Ковънт Гардън "Борис Годунов" ще се представи изцяло на руски език. В тази връзка сякаш като обобщение на дискусиите, водени с толкова жар и взаимно отричащи се аргументи, миланският вестник "Кориере де ла сера" съобщава: "Борис Христов се наложи." Поляризацията в мненията сякаш изчезва, за да остане само възторгът, и на 31 октомври 1958 г. - денят на премиерата, духовете са замрели. Ефектът от реформата се очаква напрегнато и на следващия ден отзивите прозвучават като взрив. Ехото от това представление достига бързо и до САЩ и на 2 ноември 1958 г. "Ню Йорк таймс" съобщава за него като за важно събитие. Като отбелязва, че цялата опера е пята на руски език, вестникът съобщава "за блестящата премиерна публика, която горещо аплодирала изпълнителите", и че в кралската ложа са били тогавашният министър-председател на Англия г-н Макмилън и съветският посланик Якоб Малик. Върху фона на всичко, което е ставало до момента в полза на "студената война", явяването на двамата политици заедно е факт с изключителна важност. В случая обаче фонът не са подозренията и антагонизмът, а вълшебството на едно голямо изкуство - каквото е изкуството на Мусоргски, и на един изключителен артист, какъвто е Борис Христов. Този фон не разделя, а обединява и затова след представлението, продължило четири часа и половина, Малик и Макмилън отиват зад сцената, за да поздравят този, който сега е спечелил овации, и за своя кураж, налагайки руския език безапелационно.

Няколко дни по-късно, на 11 ноември 1958 г., на изпълнението на "Борис Годунов" присъства и английската кралица Елизабета. След края на второто действие тя пожелава да поздрави Борис Христов и журналистите напрягат вниманието си до краен предел. Кралицата одобрява идеята цялата опера да бъде изпълнена на оригиналния руски език и нейните думи засенчват всичко друго, което би могло да погъделичка човешкото любопитство... Така победата е вече окончателна и любителите на ефектните фрази могат да кажат уверено, че "обществеността е капитулирала пред личността"... Преобладаващо е мнението, че Ковънт Гардън спечелва и след 31 октомври като че ли никой не оспорва вече този факт. Не го оспорват и другите оперни театри, в които Борис Христов гастролира - той пее на руски и в Сан Франциско, Ню Орлеан, и в Чикаго, и в театър Колон в Буенос Айрес, и много хора му благодарят за това.

През февруари 1979 г. той пее пред немската публика в Кьолн. Хората, дошли на неговия концерт, го виждат отново във фрак, но знаят, че той ще се превъплъти в руски мужик и ще пее от негово име и на неговия език.

Дуют ветры, ветры, буйные,

ходят тучи, ходят тучи темные.

Не видать в них света белова,

не видать в них солнца красного.

Во сырой во мгле, за туманами,

только ночка, ночка лишь чернеется.

Дуют ветры, ветры, буйные,

ходят тучи, ходят темные.

Из книгата на Нино Луканов "Борис Христов: Незабравими мигове от едно приятелство", изд. "Литера Принт", 2004 г.

А сега ние с бате Борко (Борис Христов - б.а.) си поговорихме, по-скоро той ми разказа нещичко за юбилейното му честване в Ковънт Гардън. Колебание с какво и в какво да честват Борис Христов не са имали:

- В 1974 година се навършиха 25 години от моето дебютиране в Ковънт Гардън, което стана с операта "Борис Годунов". И гдето аз пях на руски език. Дотогава тя се беше давала там на английски. В течение на годините при втората голяма постановка на тази опера бях поканен отново от техния нов артистичен директор Рафаел Кубелик - голям диригент, музикант, с известния режисьор Херберт Граф. При тази покана си дадох изрично условие, че моето присъствие може да се осъществи само при едно условие - ако целият ансамбъл, т.е. хористи, артисти, биха приели да пеят на руски език. Това беше през 1958 г. Естествено, появиха се въпроси, малко раздори, кавги, да го кажем на български, които в края на краищата се уредиха благополучно за мен. Вълнението на всички беше огромно. Представленията минаха блестящо. Публиката ми устройваше такива овации, че всички приказки за "студените" англичани се изпариха. А това, което не можахме да направим с Генадий Рождественски в Москва, направихме в Ковънт Гардън. Той е разкошен музикант. В отговор на приветствията на публиката и ръководството на театъра аз казах:

- Роден съм българин. И се гордея с това. Израснах като артист в Италия и съм благодарен, че тя ми даде тази възможност. Англия ми даде вниманието, топлината и високата оценка и аз съм щастлив от това!

Тези мои думи още повече покачиха ентусиазма на публиката, който взе размера на тайфун. На представлението присъства английската кралица, с която можах да приказвам веднага след него. Тя ме покани, за да ме попита защо аз, Борис Христов, толкова обичан от английската публика, съм заставил нейните поданици, т.е. хористите, да се мъчат и пеят на руски език. Естествено, аз обясних каква е била задачата на Мусоргски, каква е основната му цел, т.е. да изясни музикално човешкото слово. На раздяла тя ме попита какво бих желал да ми подари. "Един ваш портрет, Ваше величество". Тя се усмихна и си замина. На другия ден, когато вече си стягахме багажа с Франка, пред хотела спря кола, която запълваше почти цялата улица в ширина. Дойде един служител от двореца и ми предаде пакет: "Това е от Нейно величество." Отворих пакета - в него имаше снимка на кралицата. За кого е това, попитах. "За Вас" - отвърна ми човекът. "Но тук нищо не пише. Върнете я!" Служителят остана като "гръмнат". С колебание взе обратно пакета и си отиде. Не след много време същият служител отново се върна. И този път на портрета беше написано:

На най-великия певец Борис Христов от най-ревностната му почитателка

Елизабет ІІ

След тази случка представленията на "Борис Годунов" зачестиха много. И до миналата година при правенето на сметка се оказа, че моите представления са надвишили числото 100 в тези 25 години. 

Може да чуете запис на великия бас в операта "Дон Карлос" (прощаването и смъртта на Борис) , изпълнение в Ковънт Гардън, 1958 г. 

* От следващата седмица рубриката "Черно на бяло" ще излиза в четвъртък