Трите маймунки и закопчаната журналистика

Композицията с трите маймунки, която символизира мъдростта на мълчанието, е позната в цял свят с фразата "Нищо не виждам, нищо не чувам, нищо няма да кажа". Малцина знаят, че оригиналът на трите маймунки всъщност стои на входа на храм от ХVІІ век в японския град Нико, а текстът на будистката пословица е: "Не гледай това, което противоречи на благопристойността; не говори това, което противоречи на благопристойността; не прави това, което противоречи на благопристойността". Тази философия в съвременен вариант - "Не знам, не чух, не видях", се превръща в основа на омертата - Закона за мълчанието, който се прилага стриктно в мафиотските структури в Европа и Америка.

В последните десетина години трите маймунки са особено актуални в България, и по-специално в медийния сектор. Вероятно никой вече не си спомня какви разследвания и изобличаващи репортажи имаше у нас само допреди десетина години срещу кабинета "Станишев". Сигурно малцина си спомнят и какво беше по времето на кабинетите на Симеон Сакскбургготски и Иван Костов, макар че при правителството на СДС имаше сериозни опити медиите да бъдат вкарани в стискащото до откат менгеме на цензурата.
Правителствата на Бойко Борисов - до момента три на брой, обаче са уникални в това отношение. Те не просто толерират концентрацията на националните медии в два-три икономически субекта, не просто дават благословия за пълен монопол върху разпространението на печатните издания, не просто заглушават почти всеки опит някой журналист да разследва корупцията по високите етажи на властта, а вече и арестуват представители на медиите, докато си вършат работата. Арестуват разследващи журналисти. А разследващата журналистика е точно нещото, което най-много липсва в момента в медийната картина у нас.
"Не знам, не чух, не видях" - това искаше да ни покаже властта с ареста на разследващия журналист Димитър Стоянов от сайта "Биволъ" и на румънския му колега Атила Бирo от Rise project в нощта на четвъртък срещу петък миналата седмица край Радомир. Двамата подали сигнал до ГДБОП още на 11 септември, че в района се унищожават документи, свързани с обществени поръчки, като по този начин се прикриват корупционни престъпления. Вместо да предотвратят унищожаването на документите, местната полиция и служители на ГДБОП задържат журналистите и ги откарват в районното управление в Радомир, за да "се установи самоличността им". През това време полицията прави всичко възможно да доунищожи документите, запалени на полето. Добре, че е била бързата реакция на румънския консул в София, та двамата са освободени от ареста в Радомир в 4,30 сутринта.
Познавам от близо две десетилетия журналиста Димитър Стоянов и знам, че с каквото се захване, прави всичко възможно да го доведе докрай. Разследването му в сайта "Бивол", от което тръгна цялата тази скандална история, вече раздухана и в най-големите световни медии, е свързано с документи за двойно счетоводство на консултантски фирми, които са обвързани по един или друг начин с "Джи Пи груп" - една от любимите на управляващите от ГЕРБ строителни компании, през която през последните години минава огромен ресурс от обществени поръчки по проекти, финансиране от еврофондовете. В разследването се показва как се отчисляват подкупи към представители на местната власт, както и към чиновници в различни държавни ведомства. След публикацията в "Бивол" започнало и изнасянето на документи от офисите на "Джи Пи груп".
Прави впечатление от целия скандал, че и МВР, и от "Джи Пи груп" се правят на много изненадани. Разбира се, отричат всичко и твърдят, че едва ли не това е постановка. Прави впечатление и мълчанието на прокуратурата, която даже и дума не пророни дали е била запозната с тази история. Това, което обаче най-много прави впечатление, е, че на никого не му пука, че журналистиката ни вече е сведена до слугиня, просната с белезници на полето край Радомир. Дали ще сме на 111-о, 113-о или 165-о място в следващото изследване на "Репортери без граници" по свобода на словото, вече няма никакво значение.
Трите маймунки победиха. В ДУМА обаче няма да оставим тази история да се размине така и ще я следим много изкъсо. Защото повече няма накъде да потъваме.