Трите чудеса на Чипровци

Борислав Ценов

Роден съм в този край и за мен баладичната светлина на Чипровци засиява още в началото на топлата клисура, след каменния мост над село Белимел. И колкото по-надълбоко навлизам в долината - край скалата, на която през 1837 г. бунтовникът Върбан Пенов е висял половин година обесен за страх на раята, край тревясалите стени на Чипровския манастир - тази светлина все повече ме изгаря с жаравата на отминалите времена, които тлеят наоколо като стари хайдушки огнища...
...Септември 1688 г. Над Кипровец се вее знамето на бунта. Тревожният звън на манастирската камбана е извел на редута мало и голямо. Предвождани от Георги Пеячевич, Богдан Маринов, Иван и Михаил Станиславови, Лука Андрейнин, въстаниците тръгват срещу агаряните. Турската власт в града е обезвредена, но край Кутловица, в местността Жеравица, където бунтовниците са отседнали, неочаквано се появяват войските на маджарския граф и турски васал Емерик Текели. В страшната сеч загиват стотици. Жеравица замръква в кръв.
ПРЕДИ ГОДИНИ при едно съвместно пътуване из Чипровския край известният наш писател Емил Коралов каза:
- Длъжници сме на Чипровци. Тази твърдина на българщината още не е намерила достойно място в нашата литература.
По-късно в разговор с художника Георги Павлов-Павлето, роден в Чипровци, споделих тези думи. Той довери:
- Мисля, че ще бъда прав, ако кажа, че Чипровци е една голяма болка. И ако решим да я лекуваме, да я лекуваме с нещо голямо.
Тази болка са носили поколения преди нас, носим я и аз, и ти. Ще я носят и след нас. И се питаме за нейното начало. Може би е някъде в онези ветровити векове, когато саксонски рудари са дълбали припекливите склонове край градчето. Далеч зад нас е Средновековието, пусти са старите рупи. Само легендите и оскъдните писмени паметници могат да ни разкажат за човешката мъка в студените подземия на рудниците в местността Сини вир.
ЧИПРОВЦИ е един от първите рударски райони у нас. Находчиви чуждоземци се озовали тук и се заели с добиването на руда - в плавенето на злато из река Огоста, в топенето и обработката на металите заедно с по-голяма част от населението на Кипровец и на съседните села Железна, Копиловец и Клисура. Край Чипровска река гърмели самокови, светели металургични пещи, леело се сребро, желязо, олово. Майстори ковели съдове, златни и сребърни накити, а търговците Йовица Мартинов и Николай Петрович кръстосвали пазарите на турската империя и Влашко.
Постепенно чуждоземците се "претопили", в града се чувала почти само българска реч. Въпреки това в немалка част от населението останало католишкото вероизповедание. През 1601 г. папа Климент VIII назначил босненския францисканец Петър Солинат за софийски католически епископ със седалище Чипровец. Солинат построил манастир, разпространявал вярата; подстригал и ръкоположил в монашество няколко младежи и изпратил българчета да се учат в Рим.
Новият епископ Илия Маринов от Чипровец отворил училище, в което броят на учениците непрекъснато се увеличавал. Като помощник и наследник на Маринов дошъл Петър Богдан, също от Чипровец. Учениците вече изучавали четмо, писмо и смятане. По същото време, наред с първоначалното училище в манастира, било открито по-висше училище (семинариум), в който продължавали образованието си духовници.
Много войводи и хайдути са бродили из Чипровската планина, много пътеки са прокарали те из старите гори. Помни ги Балканът, помни Яко и Точе, Емит и Семко, поп Мартин... Помни и Панайот Хитов, старият войвода, минал през Чипровско.
Преди години на един фолклорен празник край Берковица слушах песни за старите чипровски хайдути и разбрах колко дълбоко живеят те в паметта на местното население.
МНОГОВЕКОВНО е наследството на Чипровци, с влог в българската и общоевропейската културна съкровищница. Златарската школа, килимите и книжовната школа - това са три чудеса, с които се слави и гордее Чипровци.
Още през римско време градът е бил един от най-значителните златодобивни центрове на Балканите, а през Втората българска държава тук вече е работила монетарница. Чипровските златари били търсени и предпочитани. Сред великолепните накити и църковни служебни предмети от онова време е Бачковският дискос от ХVII век - шедьовър с неоценима стойност и значение. Обковката на Черепишкото евангелие (сребро с позлата), изработена от майсторите Никола и Пала през 1612 г., впечатлява особено със сцените Разпятие, Възнесение и Благовещение. Интерес представлява Владишкият жезъл (сребро с позлата), който има дължина 116 см и се състои от 5 части. Изработен е от чипровчаните Никола и Костадин. Сега повече от произведенията на златарската школа са експонирани в Националния исторически музей, има и в Музея на сръбската православна църква в Белград и в много страни на Европа.
Стара е славата и на чипровското килимарство, което се заражда към средата на ХVIII в. Натрупало опита на трите си развойни периода - конструктивния, декоративния и следосвобожденския - днес чипровските килими изумяват с цветното си богатство. Имената на килимите звучат доста странно, но може би те са най-точните: Цвекетата, Венците, Птичите гнезда, Саксийките, Лозницата, Перцата, Гарибалда...
Третото чипровско чудо е книжовната школа, свързана с имената на Петър Богдан Бакшев, Петър Парчевич, Антон Стефанов, братя Станиславови, рода Пеячевич. Те спомагат за разчупване на политическата и културната изолация на българския народ, за свързване съдбата на България с европейската политика и култура. Най-голяма книжовна дейност развива Петър Богдан (1601-1674). Ползвал е латински, италиански, гръцки, илирийски, румънски, турски, а се предполага, че и немски. Неговите многобройни преводи и доклади представляват интерес не само като исторически извори, но и като произведения на епистоларната и пътеписната литература. Най-крупното му произведение е неговата "История на България", написана век преди Паисиевата история и завършена през 1667 г. Смята се, че е отпечатана след неговата смърт.
През 1651 г. в Рим излиза първата българска печатна книга на кирилица под надслов "Абагар", което идва от заглавието на поместеното в книгата апокрифно послание на "Абагаря царя". Автор на книгата е католическият епископ Филип Станиславов (ок. 1612-1674), родственик на братята Иван и Михаил Станиславови - водители на Чипровското въстание от 1688 г.
НЕ ПОМНЯ кога е било това - нито година, нито сезон. Дете бях, когато за първи път отидох в Чипровци - най-голямото село в нашия край. Баща ми ме водеше по тясна калдъръмена уличка - край нас пееха шарени чешми, настигаха ни тежко натоварени с дърва магарета. Едри мъже с червени шаечни дрехи, с високо вдигнати над чело каскети и с ръце в топлите джобове ни срещаха. И ни казваха "Добра среща!" Така се поздравяват хората на село. А Чипровци тогава беше село, най-голямото за мен. После стана пък град. И заприлича на всички други градчета. Ала аз си спомням онова Чипровци, от детството. И него обичам най-много.


Черепишкият манастир


Старите майстори на прочутите чипровски килими имат достойна смяна