25 Юни 2021петък10:38 ч.

На 19 октомври м.г. в Талин, президентът Румен Радев получи от естонския си колега Керсти Калюлайд знамето на инициативата "Три морета", чийто домакин след броени седмици ще бъде София

Триморски "Кит"

В антируската инициатива чакат пета година един милиард долара от САЩ, докато кроят проекти

/ брой: 93

автор:Георги Георгиев

visibility 1369

Три морета, дванадесет страни и 50 нереализирани проекта. Това е равносметката от 2016 г. дотук за от един от най-обсъжданите и сочени като антируски геополитически проекти с източноевропейско и американско участие. "Триморието", тази нова свидна на българския политикум инициатива, която все повече навлиза в речника му. 

На 8-9 юли предстои България да бъде домакин на шестата среща на върха на 12-те държави от Централна и Източна Европа, които Инициативата "Три морета" обединява. Това събитие, както и предшестващи го прояви вече се използват, за да се изтъква участието на България в антируско обединение, за да се правят упреци и да се вменява вина на държавния глава от леви позиции, че едва ли не предава част от гласоподавателите си. 

Безспорно "Триморие" е замислено и заченато като антируска организация. Това не се крие. Например на 28 септември м.г. руската секция на "Гласа на Америка" разказа за участие на председателя на МВФ Кристалина Георгиева в заседание на щатския Атлантически съвет по темата. В информацията се посочва, че "Три морета" обхваща 50 инфраструктурни проекти, призвани да създадат в Централна и Източна Европа "енергиен и инфраструктурен коридор "Север-Юг" в противовес на инфраструктурата, която от времето на СССР върви от изток на запад. Това ще помогне, между другото, да се намали намали и енергийната и икономическа зависимост на региона от Русия." Казано е точно и ясно. "Триморие" дори е подозирано, че е замисляно от американците и като проводник на техните интереси в Европа и като буфер между западната й част, разбирай Германия и Русия, но може ли то да изпълнява възлаганите му функции? Отговорът за момента е по-скоро "не".

От 2016 г. досега по "Триморието" освен приказки и разтягане на локуми не е свършено реално нищо. Не е събран дори фондът за финансирането на бъдещите инфраструктурни проекти, а уж това би трябвало да е най-лесното в условията на богатия, мобилизиран срещу Русия Запад, и мотивираната срещу уж нейната агресия Източна Европа. Реално обаче интересът към инициативата е слаб и се поддържа повече по инерция. 

Анонсираният на срещата в Букурещ през 2018 г. инвестиционен фонд от 5 милиарда евро, стои полупразен, по сметките му към края на 2020 г. е имало 913 милиона евро. Основаната част от тях - 700 милиона е дадена от Полша и Прибалтика. Повечето държави, сред които и България участват със символична вноска от по 20 млн. евро. Три държави - Австрия, Словакия и Чехия не са дали и една стотинка. САЩ от 2017 г. непрекъснато заплашват, че ще дадат 1 милиард евро, но до момента е известно, че Финансовата корпорация за международно развитие на САЩ ще даде 300 милиона долара. В статия по темата от март т.г. българското списание "Геополитика" твърди, че в края на 2020 г. и началото на 2021 г. е било взето решение германските банки да не участват във финансирането на проекти по инициативата "Три морета", и това на фона на двегодишни преговори на Варшава с някои от тях. 

Отговорът на въпроса "защо" може да намерим в едно показателно изказване за "Триморие" на хърватския президент Зоран Миланович от 19 октомври м.г. Първо той заявява, с една уместна в случай балканска безпардонност, че американския милиард за целия регион "няма да стигне и за едно кафе". Второ, Миланович посочва, че е против страната му да участва "в изолацията на Русия, по начин, който смятам за глупав и вреден за Хърватия". И още: "Това не е този мач, в който Хърватия трябва да участва и да предизвиква възмущението на Берлин и Москва". Упоменаването на германската столица едва ли е случайно и разкрива една проблемна страна на "Триморие", за която проамериканските му адепти не обичат да разсъждават.

"Разсичането" на руските енергийни коридори към Европа само на пръв поглед изглежда като създаване проблем основно на Москва. Практиката вече показва, че е много трудно, а всъщност невъзможно да се изпълни задачата по енергийната изолация на Русия. Засега единствено Полша, носителят на най-тежкия антируски комплекс в Европа, е заявила, че ще се откаже от покупките на руски природен газ през 2023 г. в полза на американския шистов газ. Такива са намеренията и на съседната й Литва. Впрочем това е същия шистов газ срещу който ЕС има обструкции по екологични причини, а в САЩ администрацията на Джо Байдън има намерение да ограничи добива му с нови регулации. 

Тези страни са готови 

да платят по-висока икономическа цена

за да удовлетворят политически амбиции със съмнителна ценност, но това си е тяхна работа. В другите държави, където икономическия разум все пак взема връх над историческите обиди, това не се случва. Дори Румъния, която също е поставяна в лагера на русофобите, увеличава тази година покупките на руски природен газ. Основните европейски пазари на Москва обаче все пак се намират на Запад. 

Когато САЩ искат да "разсекат" исторически създалите се енергийни коридори, в германските, и не само, уши това звучи като "разсичане" на енергийните потоци към страната, а и като заплаха към създаването и развитието на единното европейско енергийно пространство. Защото се реализират проекти, върху които бабува изхождайки от свои интереси външна и конкурентна за съюза сила. 

Всъщност енергийните проекти, за които се говори не са нито нови, нито оригинални. Част от тях са обсъждани и замисляни още от времето на голямата газова криза от 2009 г. Терминалите за втечнен газ в Швиноуйшче, Полша; Клайпеда, Литва, остров Кърк, Хърватия и дори в Александруполис, Гърция, и интерконекторите по границите са разработвани и строени преди да се задвижат механизмите на "Триморие", част от тях вече функционират и нищо чудно да станат окончателно готови преди да видят парите по тази инициатива. При това не всичко е така еднозначно. Заработилият от януари хърватски терминал на Кърк вече прие първия танкер с руски втечнен газ на частната компания "Новатек". 

По същия начин привнесени към "Три морета" са и

брадясали проекти 

като централноевропейскя газопровод "Ийст ринг", който трябваше да минава през Словакия, Унгария, Румъния, през България към границата с Турция, където да се захранва с каквато газ постъпи през южната ни съседка, а практиката показва, че това най-често е руската. Освен това наличието на построения вече "Турски/Балкански поток" го обезсмисля. Единственото българско енергийно предложение за финансиране от "Триморие", е за разширяване на газовото хранилище в Чирен - залежал проект, който не може да бъде вписан в някаква антируска схема, освен това по него се работи и в момента. 

Обаче пътьом проектите по "Три морета" започнаха да се множат, да се раздуват при това при една и съща базова сума, която е и трудно да бъде събрана. Прави впечатление, че от срещата в Букурещ насам акцента започва да се измества не просто върху енергетиката, а върху цялостното развитие на инфраструктурата на Централна и Източна Европа, което на теория не е нищо лошо. Сред проектите на "Три морета" се оказаха българската магистрала "Черно море", тунелът под Петрохан, магистралата Клайпеда-Солун, жп линията "Рейл-Балтика", 5G мрежи, "зелена енергетика" и т.н. и пр. 

И тук "Три морета" заприличва на съвременна версия на "Кит" - българската сатирична кинокомедия от 1970 г. на режисьора Петър Б. Василев. Започнал като идеологическа антируска цаца, той от форум на форум, от статия на статия, започва да придобива монструозни, китообразни габарити, които аха и да затъмнят, и заменят ЕС. Откровени идеологически антагонисти натоварват "Триморие" с очаквания и дори въжделения как то ще спаси Европа от Русия или как ще раздели Европа от Русия, но то едва ли ще сбъдне надеждите и опасенията на едните и другите. 

Но трябва задължително да имаме нещо предвид. Създаването, ако изобщо бъде създадена, на толкова обширна, отлична от общоевропейската стратегия, инфраструктурна мрежа, под надзора на САЩ неизбежно

ще доведе до сблъсък с ЕС 

по най-различни посоки, и Русия, какъв ужас, няма да има нищо общо с тази драма. 

На 10 май в Брюксел се случи нещо важно. Въпреки унизителните молби на чешкия премиер Андрей Бабиш след аферата "Върбетица": "изгонете поне по един руски дипломат", и след бомбастичните заявления на българските власти, че руските спецслужби са взривили четири оръжейни склада у нас, външните министри на ЕС взеха решение да се спре ескалацията на напрежението с Москва. Първо това показва, колко наистина вярват сериозните политици на изнесеното от Прага и София и второ, Студената война срещу Русия си е студена война, но към американската клиентела в Източна Европа бе изпратен ясен сигнал. Брюксел показа, че няма да бъдат толерирани откровено провокативни действия от държавите-клиенти на САЩ, насочени към подриване на връзките между Западна Европа и Русия в интерес на Вашингтон. "Три морета" засега е позиционирано точно по този начин. 

Разбира се България трябва да използва всяка възможност да участва в инициативи, които могат да допринесат за развитие на родната инфраструктура, другото би било просто глупаво. Ако България може да получи финансиране за някои обекти, отделно от общоевропейското и националното, то това може само да бъде приветствано. 

Смешно е да слушаме и четем как България щяла да стане покрай "Триморие" още по-антируска и дори от това се вадят генерални геополитически изводи как утре заради "Триморие" ще влезем във война с Русия. Та ние отдавна сме членове на антируския военен съюз НАТО. Накъде повече, за Бога!

Най-вероятно "Три морета" няма да оправдае приписваната му агресивна същност, най-вече поради вътрешната нефелност на проекта. Той няма потенциал за това, поради нееднородност, разностранност на интересите, противоречия с политиката на големи играчи в Западна Европа, невъзможност за лидерство основано на отрицанието, като в случая с Полша. Най-много има потенциал за някоя дръзка антируска декларация, която ще бъде забравена след 48 часа, при всички старания на журналисти и политици да я експлоатират. 

Ние всички плащаме понякога данък на алармизма, но и това трябва да е с мяра. 

Задава се рязко поскъпване на парното

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 120

Комитова откри още нарушения на магистрала "Хемус"

автор:Дума

visibility 204

/ брой: 120

Премахват обществените телефони

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 120

Торнадо в Чехия рани над 150 души

автор:Дума

visibility 0

Меркел предложи среща ЕС-Русия

автор:Дума

visibility 229

/ брой: 120

Размирици с нелегални мигранти в Литва

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 120

Главата на Ламята

автор:Ина Михайлова

visibility 695

/ брой: 120

София отива на изборите с призив за промяна

автор:Деси Велева

visibility 282

/ брой: 120

Новата Стара Европа

автор:Юри Михалков

visibility 224

/ брой: 120

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ