Три мнения за Закона за българския език

Александър РАДОСЛАВОВ:
Съдбата на българофилите е незавидна

Езикът е съществен фактор за международната легитимация на днешната българска държава, убеден е лидерът на Движението за социален хуманизъм, депутатът от Коалиция за България Александър Радославов

Снимка Мариета ТОМОВА

Интервю на Веселка ВЕНКОВА

- Защо народните представители не се вслушаха в аргументите ви в подкрепа на законопроектите за българския език, г-н Радославов?
- И аз се учудвам, като че не виждат тоталната инвазия на чужди езици и култури в глобализиращия се свят. Даже някои от т.нар. "демократизатори" в прехода имат претенцията, че православието и славянството са по-назадничави в духовен план и ние като част от "варварския Изток" трябва да приемем западноевропейските ценности. Това очевидно се финансира щедро от някои американски фондове, вкл. "Отворено общество". Като четох "Експертите на прехода" от Достена Лаверн, книгата ме впечатли във фактологията си. Необходимостта от закон за българския език  разбирам като акт, че ние - Народното събрание, оценяваме езика като съществен фактор за международната легитимация на днешната българска държава. Четвъртият език, който се признава след латинския, гръцкия и еврейския, е църковнославянският - делото на Кирил и Методий. И в "История на средните векове" проф. Васил Златарски научно обосновава етническия ни славянски произход. Той смята, че действително с езика, който започва да се използва и при църковните богослужения, и в държавните институции, освен че обединява огромното славянско море с прабългарите, се дава възможност по времето на Цар Симеон България да стане една от световните столици на държава, съперничеща на Византия и на Рим. Наскоро и Всеруският партриарх Кирил отдаде дължимото, като  официално благодари на България, че е дала езика и православието - първо в Киевска, а после и в Московска Рус.
Изхождайки от тази позиция, защитавам езика, защото сме свидетели на тотално опростачване в чуждиците, които безкритично се приемат и използват. На бул. "Мадрид", точно срещу театър "София", има една малка пицария, върху която на кирилица е написано "манджаре". Това говори до каква степен простотията е взела връх. Спомням си, че когато работех в Института по опаковане - "НИЕРА" АД сега, на който бях и генерален директор седем години, имаше закон за етикетиране на опаковките и изрично се забраняваше използването на друг език освен българския, изписан на кирилица. Беше забранено рекламните надписи на магазини, улици и учреждения да не са на български език. Добре, сега сме в ЕС и улиците се изписват на български, а отдолу на латиница, няма колизия. Намирам опита на колегите, вносители на двата законопроекта, да регламентират по-скоро приложението на официалния български език, а не да слагат норми в развитието на книжовния език.
- Казахте "защитавам българския език". От кого трябва да се защитава езикът ни?
- В историята ни винаги е имало хора, които са служили на чужди интереси. Една част от българската интелигенция - възрожденците са се прекланяли, може би естествено, пред императорска Русия, която ни е освободила, и след Освобождението са провеждали проруска политика. При битката на Великите сили по-късно за влияние на Балканите превес е имала Германия. Тук с хляб и сол са посрещали немските войски, синеоките рицари, и са се възхищавали колко са интелигентни, красиви и пр. След това световната политика отново "се преобърна" и у нас имаше по-големи руснаци от руснаците. Помните израза, че "дружбата със Съветския съюз е като слънцето и въздуха за всяко живо същество" - стигна се до такива обидни за нацията сравнения. След промените през 1989 г. сме свидетели как една част от родните политици са до такава степен сервилни към американтката политика и САЩ, че това мина всякакви граници. Мисля, че случващото се не е редно.
- С други думи, само българофили няма в България, г-н Радославов?
- Така излиза, че са много малко българофилите. Каквото и да говорят за Стефан Стамболов, той е бил ярък пример за българофил, затова го и посичат. Съдбата на българофилите е незавидна.
- Вие как гласувахте?
- "За" и за двата законопроекта, като предложих между първо и второ четене да бъдат изчистени текстовете, които компетентните ни колеги смятат, че са интервенция в развитието на езика. За да останат само разпоредбите по прилагането на официалния български език от държавните и общинските органи. Категорично против съм на политически събрания и обществени места да се говори на друг език, освен на книжовния български език. Публична тайна е, че в Кърджали и на други места у нас и в общините се говори на турски език. Говори колегата Веселин Методиев, че в Холандия изучавали останалите западни езици. Ами то и в България преди промените се изучаваха задължително руски и един западен език. Опасно е, според мен, продължаващото състояние - да не се регламентира приложението и използването на българския книжовен език от официалните държавни и общински институции.

 

Вносителите от "Атака"

Огнян Стоичков:
Пак ще внесем този законопроект 

Интервюта на Велиана Христова 

- Защо според вас ГЕРБ си промениха мнението и от подкрепа на проекта ви за българския език минаха към отричане?
- Просто нямам обяснение, защото аз съм човек, който мога да приема критични бележки, които са насочени към подобряване на текста или на философията на законопроекта. Но нямаше критични бележки нито към идеята, нито към философията, нито към изпълнението от страна на управляващите, просто бе изчетена от Галина Банковска една предварително подготвена бележка. Мога само да гадая защо в ГЕРБ така динамично си сменят позицията. Основният аргумент, който бе изтъкнат в залата, бе, че езикът е жив организъм, жива материя и не се подчинява на закони. Тогава нашите младежи и деца не са ли живи същества, че направихме Закон за младежта и Закон за детето? Т.е. единственият аргумент "против", който чух от управляващите, бе този - езикът е жив и не подлежи на регулация. А в проекта им за Закон за училищното образование например са отделени 9-10 разпоредби именно за този жив организъм, който не подлежал на регулация.
- Но в закона за училищното образование не се казва къде се употребява задължително само българският, той няма този предмет.
- Той няма този предмет. Но пак казвам - изисква се задължително да се употребяват книжовните езикови норми. Кой създава тези книжно-езикови норми? Нали езикът нямал норми? И Законът за народната просвета все пак нормира тази материя и не би могло да бъде иначе. Аз все пак се радвам, че над три часа се проведоха дебати и бяха изложени позиции на различни парламентарни групи по темата. По традиция ГЕРБ бяха най-пестеливи.
- Защо според вас не искат да се приеме такъв закон?
- Ами защото не изхожда от техните редици. Нямам друго обяснение. Когато те внасят законопроекти, макар и най-нескопосаните, изречението е: "Между първо и второ четене ще го поправим". Ето сега законът, който четем - за конфискация на имуществото, те го правят от три години и пак виждаме, че текстовете са крайно нескопосани. Но те са си навили нещо на пръста и го гонят до дупка.
- Ще се откажете ли от идеята за закон за българския език?
- Не, няма. Правилникът ми дава право - след три месеца, със съществени промени с оглед дискусията и направените бележки, с оглед на добри възражения, аз ще се съобразя и отново ще поставя този закон на дневен ред. Както каза проф. Корнезов, който внесе другия вариант на такъв закон, самият факт, че стигаме до пленарната зала с нашите законопроекти, вече е успех. Никой досега в предходните парламенти и с 6-7 опита по темата не е успял, стигали са само до комисии.  


Проф. Станислав Станилов:
Соросианците са против такъв закон

- Проф. Станилов, в просветната комисия депутатите от ГЕРБ подкрепиха вашия закон за българския език, защо се отметнаха в пленарната зала?
- В три от четирите комисии, през които мина проекта, те го подкрепиха. В пленарната зала те си мълчаха и само Галина Банковска, заместник-председател на комисията, излезе и прочете едно кратко резюме главно върху това, че няма нужда да има такъв закон. Защо се обърнаха, за мен е напълно необяснимо.
- Как може да се посочва мотив, че не трябва да има такъв закон, след като в Конституцията е казано, че случаите, в които се ползва само официалният български език, се определят със закон, а такъв закон няма?
- Те четат тази част от Конституцията по йезуитски в следния смисъл - в нея е казано: "Случаите, в които се употребява само българският език, се определят от закона". И те твърдят, че това е вече направено, защото в много от законовите и подзаконовите актове има текстове за употребата на българския език. И няма нужда от отделен закон, който да повтаря тези постановки.
- Къде са тези закони, които казват кога се използва само българският?
- Такива закони няма.
- Кой е срещу този закон?
- Според мен това е министър Игнатов и соросианците около него, които са либерали и смятат, че езикът няма нужда да се пази, защото един ден всички ще говорят само английски и няма нужда да има други езици.
- Законът има две страни обаче - едното е задължителното му използване на публични места...
- Да, нашият закон никого не репресира, ние не накърняваме използването на езиците на диаспорите у нас. Но Лютви Местан възрази, че този закон изпраща употребата на турския език в провинциалните медии, не в Канал 1 на БНТ. А това всъщност е в програмата на "Атака". Като не искат, да не го гласуват.
- За никого обаче не е тайна, че има райони, където в магазините не се говори на български.
- Не само в магазините, там хляб не можеш да си купиш, ако го искаш на български. Там младите не знаят български, макар че получават български дипломи. Самият министър го е признавал това. Но по този въпрос нищо не се прави.
 - А когато се говори за чистота на езика, това намеса в неговите норми ли е?
- Това е защитата на езика от прекомерна инвазия. Но това е само рамков закон и е направен даже прекалено меко. По-меко от това не можеше да бъде. Любен Корнезов това напомни - че навремето е имало внесен такъв закон от СДС и той го е гласувал, но пак не е минал. Моята критика към всички партии е, че когато са на власт, не внасят такъв закон за българския език, когато са в опозиция, го защитават. Утре като дойдат на власт, ще го направят ли? Сигурно пак няма.