Три ключови въпроса пред Пленума

Членовете на Националния съвет в събота, на 29-ти август т.г. са длъжни да разгледат и вземат решения по три ключови въпроса за по-нататъшното съществуване и развитие на БСП. Впрочем, това задължение би трябвало да изключи всякакви опити за преднамерен провал на кворума на заседанието. Ето и въпросите.

Първият е политическият 

БСП е длъжна в отговорна политическа позиция на колективния орган на партията да огласи своята оценка не просто за управлението, а за цялостното поведение на Прогресивна България във властта след приключилите „сто дни толеранс“, включваща и нейната Програма за управление на Република България 2026 г. – 2030 г. Несъмнено, много от действията на правителството за противодействие на вкоренилите се с години престъпни практики в основни сфери на обществено-икономическия живот отговарят на предизборните обещания на формацията и на очакванията на гражданите, и като такива заслужават позитивна оценка и подкрепа.
Същевременно обаче в управленския стил и поведение на управляващите във властта все по-отчетливо се очертава т.нар. „устойчив курс на нормализация“, по същество самодостатъчно еднопартийно управление, а по думите от онзи ден на един от неформалните говорители на властта – и с едноличното утвърждаване на всяко по-важно решение от страна на министър-председателя. Тук сме свидетели на поведение на ръба на член Първи на Конституцията, съгласно който отделна партия или  личност не могат да си присвояват осъществяването на народния суверенитет.
БСП като партията с водеща роля в приемането на Основания закон има особеното задължение да следи и сигнализира за практики и тенденции, които засягат принципите и началата на демократичното държавно устройство. Това задължение не е абстрактно, а напълно конкретно и актуално, предвид предстоящите след година избори за органи на местното самоуправление. Тези дни сме свидетели на масовото учредяване на местни структури на ПБ, очевидно с поглед към предстоящите местни избори.
За БСП е от жизнено значение да стигне до хилядите социалисти и симпатизанти, желаещи да останат верни на лявата алтернатива, която партията заявява, като за целта решително се противопостави на опитите на управляващите да наложат еднопартийно присъствие и власт и на местно равнище. Още повече, че партията разполага с доказали се успешни модели на ляво местно управление, залагащо на предимствата на общински фирми в земеделието, комуналните услуги и т.н., какъвто е примерът в Община Троян.

Вторият е програмният 

За да има солидна основа за своята политическа дейност в предстоящия изключително отговорен и за страната, и за партията период, е нужно на пленума на 29-ти да се внесе необходимата яснота относно програмният документ, определящ основите на политиката и практиката на партията в центъра и по места. Става дума за статута и по-нататъшната работа по Манифеста на левите сили „Социализмът на нашия век“, чийто проект председателят на БСП Крум Зарков огласи на митинга на Бузлуджа на 1 август тази година, тържествено отбелязал 135-ата годишнина на организираното социалистическо движение в България.
Както бе заявено, Манифестът предстои да се доработва. Нужно е при това да се изясни, дали той следва да се разглежда и утвърждава като документ на един нов Ляв фронт, консолидиращ широк спектър фармации, движения и среди, споделящи вижданията и насоките в полза на социалистическата алтернатива за България, или се предвижда да стане програмният документ на БСП. Понастоящем такъв е Програмата на партията „За България – свободни граждани, справедлива държава, солидарно общество“, приета на 47-ия конгрес на партията от ноември 2008 година, в чиято основа е заложена каузата за историческото преодоляване на капитализма
При всички случаи става наложително към ръководството на партията да се формира програмна редакционна група, която да поеме анализа и обработката на множеството коментари и предложения по Манифеста, постъпващи от цялата страна в отговор на поканата за колективната му доработка. Особено внимание и текущ отговор заслужават повтарящите се въпроси за мястото и ролята на БСП, за отношенията с Руската федерация и други. Очевидно, такава група следва да взаимодейства пряко с представителите на другите леви формации, непосредствено участвали в изработването на документа.
Наред с това, непосредствен програмно-политически въпрос е този за финансовата и бюджетна политика на ПБ, заложена в управленската му програма и предстояща да се конкретизира в проектобюджета за 2027 г. Независимо от все още липсата на конкретика, отсега е пределно ясна една втора от онова, което предстои да се огласи и дискутира – а именно приходната част на държавния бюджет. Както е известно, тя е изцяло подчинена на програмните ангажименти на ПБ за безусловно съхраняване на минималния 10-процентен плосък данък за фирмените и личните доходи и единна ДДС ставка – режим, който носи всички белези на „данъчен рай“ за членовете на дадена олигархия.
Ето защо в центъра отсега следва да се създаде експертно бюджетно ядро, което не просто да повтори практиката от миналото за алтернативен проект с повече социални разходи, а да обоснове алтернативната философия на действително прогресивна бюджетно-финансова политика. Не на последно място, като ключов елемент от такава политика следва да бъде обоснована позицията на левицата относно въпросите на минималната работна заплата и на действително равнопоставеното колективно трудово договаряне като начин за практическа защита на интересите на труда.
Тема от актуално програмно значение е и тази за станалите известни мрежи на неофашистки и нацистки организации, особено сред децата и младите, с възможно най-тежки последици. По тази тема отговорност на пленума е да приеме политически документ, в който не просто да изрази рязко отрицание на тези явления, но и обоснована подкрепа за предвижданите мерки по линия на училището и семейството.
БСП е длъжна да разкрие корените на това крайно опасно явление, криещи се в дълбоката криза на докрай поляризираното общество между шепа свръхбогати и масата борещи се с недоимъка като питателната среда за отчуждението и стреса сред  младите, оставени без привлекателна жизнена перспектива и превръщащи се в лесна плячка на брутални политически манипулатори, заинтересовани да нагнетяват крайна агресия в такива среди, удобно употребявани в моменти на силни публични протести като ударни групи за екстремни провокации и насилие.

Третият е организационният 

Повече от очевидно е, че е крайно време да се пристъпи към нова организация на работата в Националния съвет на партията на Позитано 20. Независимо от неяснотите около режима и ползването на сградата, в нея следва да се съживи максимална активност по най-актуалните политически и програмни въпроси, от които БСП по никой начин не може да си позволи да отсъства. Впрочем, нека тя стане „отворен дом“ и за пряко взаимодействие с широк спектър леви активисти и структури.
Целеви групи са наложителни по дейността на Народното събрание като цяло, както и по въпросите на съдебната реформа, бюджетната политика, кооперирането в земеделието (оказало се със срок за нов закон края на тази година, а не програмираните 2028-2030-та), реформите в образованието, в здравеопазването, както и в сферата на обществения ред и националната сигурност. И разбира се, не на последно място, по въпросите на външните работи.
В кръга организационни въпроси, централно място несъмнено заема този за заявката на председателя на Националния съвет за нов устав. На пленума следва да бъде внесена яснота относно основния замисъл на начинанието, както и за организацията на работата по проекта.
Предстоящото тази събота заседание на Националния съвет е изправено пред предизвикателството да даде нужните ясни отговори на натрупалите се през изминалите месеци въпроси по цялостната дейност на БСП. Равнището на отговорите, които пленумът ще произведе по остро актуалните политически, програмни и организационни проблеми ще бъде атестат за неговата годност да ориентира партията в предстоящите изпълнени със съдбовни за страната и партията изпитания.
Нека решенията, които заседанието утвърди, дадат така нужния импулс за рязко активизиране на политическата дейност на партията като безспорно свидетелство за реалната необходимост от Българската социалистическа партия в политическия и обществен живот на страната и днес, и занапред.


Нови времена